в+трапезарията+има+пожар
- Сър, сър! - втурва се икономът в библиотеката.
- В трапезарията има пожар!
- Няма значение! - отговаря старият лорд.
- Сервирайте вечерята в приемния салон!
- Сър, сър! - втурва се икономът в библиотеката. - В трапезарията има пожар!
- Няма значение! - отговаря старият лорд. - Сервирайте вечерята в приемния салон!
Мъж се обажда в районното полицейско управление:
- Ало, добър ден! Искам да ви съобщя, че има пожар...
- Имате грешка. Тук е полицията, а не пожарната.
След малко звъни отново:
- Ало! Бих искал да съобщя за пожар...
- Нали вече ви казах, набирайте 160!
След близо десетина минути колега на дежурния полицай влита и крещи:
- Бързо, бързо... Районното гори!...
ПОУКА: Не бързайте да прекъсвате грешните обаждания, може все пак да е за вас!
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес."
Последният работен ден на Петьо пощальона след 35 години вярна служба на Българските пощи. Отишъл Петьо до централата взел си раницата с писмата, преметнал я през рамо и тръгнал по адресите, които си обикалял още от първата година в пощите.
Като стигнал първия адрес на вратата го посрещнало цялото семейство, на което той носел пощата вече дълги години, поздравили го за пенсионирането и му подарили дребно подаръче за спомен.
Радостен, Петьо продължил към втората къща, където собственикът също много доволен и благодарен на Петьо през годините му подарил кутия кубински пури – да си ги пуши с пенсията.
Още по-развеселен Петьо стигнал третата къща и звъннал на звънеца. Вратата се отворила, а на прага една ослепителна блондинка облечена провокативно . Без много приказки мацката го грабнала за ръката завела го на горния етаж в спалнята, където няколко часа двамата правили див с*кс.
След като се облекли горещата русокоса дама го завела в трапезарията на първия етаж направила му закуска – яйца, бекон и кафе. Петьо отпил от кафето и видял, че в чинийката под чашата има банкнота от пет лева:
- Абе, всичко прекрасно, ама какви са тея пет лева?
Мацката отговорила с усмивка:
- Ами тая сутрин казах на мъжа ми, че ти е последния ден на работа и нали, че трябва да направим нещо специално за теб и той ми каза “Е*и го тоя – дай му пет лева!”…..а закуската беше моя идея.
Мъж се обажда в районното полицейско управление:
- Ало, добър ден! Искам да ви съобщя, че има пожар…
- Имате грешка. Тук е полицията, а не пожарната.
След малко звъни отново:
- Ало! Бих искал да съобщя за пожар…
- Нали вече ви казах, набирайте 160!
След близо десетина минути колега на дежурния полицай влита и крещи:
- Бързо, бързо… Районното гори!…
Звъни телефона в пожарната:
- Ало пожарната ли е?
- Да, какво има?
- Има пожар на улица "Бай Гошо" номер 9, идвайте бързо, но този път вземете и пожарните коли и маркучите.
Ситуация:
В ъгъла на една стая гори купчина хартии, гори не много силно, но има реална опасност от голям пожар. Наблизо има чувал с пясък. Как действат различните хора:
Инженер-практик: Влиза в стаята, вижда огъня и засипва огъня с пясък.
Физик-теоретик: Влиза в стаята, вижда огъня, посипва с пясък около огъня и наблюдава явлението.
Математик: Влиза в стаята, вижда огъня, вижда чувала с пясък и след като осъзнава, че задачата има решение, губи интерес към нея и излиза от стаята.
Един фермер се прибирал и видял, че къщата му гори. Изтичал при съседите и се обадил в пожарната:
- Елате бързо. Тук има пожар!
- Добре. Как да стигнем до вас?
- Не са ли ви останали от онези червени камиони?
Пожар. Дим, паника, хора тичат насам-натам. Началникът на пожарникарите се промъква в една от стаите да види дали има някой за спасяване и какво да види - един от неговите хора яко чука някаква мадама.
- Сержант, какво правиш, засрами се!
- Ами тука спасявам, нали…
- В такива случаи се прави изкуствено дишане!
- Е, то така почнах…
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали ...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки ...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес!"
Мъж се обажда в районното полицейско управление:
- Ало, добър ден! Искам да ви съобщя, че има пожар...
- Имате грешка. Тук е полицията, а не пожарната.
След малко звъни отново:
- Ало! Бих искал да съобщя за пожар...
- Нали вече ви казах, набирайте 160!
След близо десетина минути колега на дежурния полицай влита и крещи:
- Бързо, бързо... Районното гори!!!!
Поука: Не бързайте да прекъсвате грешните обаждания, може все пак да е за вас!
В един испански хотел има пожар. На най-горния етаж вика турист за помощ. Долу на улицата двама испанци държат един червен чаршаф за да го хванат. Тъкмо, като туристът скочил, двамата испанци дърпат червеният чаршаф в последния момент и казват "Оле"!
В един хотел се настаняват инженер, физик и математик. За беда в стаята на всеки от тях, по едно и също време, възниква пожар.
Инженерът бързо излиза в коридора, намира маркуча на пожарния кран, пуска водата, влиза в стаята и полива обилно горящите мебели.
Физикът, бързо изчислява обема на горящите мебели, температурата на горене, топлоемкостта на водата и парата, атмосферното налягане и тн. След това сипва в една чаша определено количество вода и я изсипва на точно определено място.
Математикът изскача в коридора, вижда висящият на стената пожарогасител, радостно възкликва "Има решение!" и спокойно се връща в горящата стая....
Мъж се обажда в районното полицейско управление:
- Ало, добър ден! Искам да ви съобщя, че има пожар...
- Имате грешка. Тук е полицията, а не пожарната.
След малко звъни отново:
- Ало! Бих искал да съобщя за пожар...
- Нали вече ви казах, набирайте 160!
След близо десетина минути колега на дежурния полицай влита и крещи:
- Бързо, бързо... Районното гори!...
Поука: Не бързайте да прекъсвате грешните обаждания, може все пак да е за вас!