в+трапезарията+има+пожар
- Какво има в корема ти? - пита Иванчо.
- Дете.
- Обичаш ли го?
- Да, разбира се!
- Ами тогава защо си го изяла?
- Защо вече в сандвичите ви има по-малко месо?
- Извинете ни, но ни забраниха да държим котки в кухнята.
- Какво? Това котешко месо ли е било?
- Пази Боже! Ние да не сме некви кожодери! Котките ловяха мишки.
Иванчо казва на баща си:
- Тате, новата класна те вика в училище.
- Какво си направил пак?
- Има ли значение? Отиди, няма да съжаляваш - определено е готина мацка!
- Защо на таблетките има каналче в средата?
- За да може когато човек е толкова болен, че не е в състояние да си изпие лекарството, някой да му помогне като му го напъха в задника и го завинти с отвертка.
В главата му е каша, но поне има храна за ума.
- Ти повече не ме обичаш?
- Защо мислиш така?
- Преди, като се връщаше проверяваше всички гардероби, а сега проверяваш дали в хладилника има бира!
Някога... по комунистическо, на Съветско-Китайската граница, намерили гранични войски зорко бдейки - голямо г*вно.
Информирали надлежно... Отпочнал спор голям.
Чие е л*йното.
- А то, току в средата на браздата. Ни на сантим у лево или десно.
Работата загрубяла. Спорът от междудържавен, заплашвал да прерастне в световно - международен. "Замирисало" на война. Всички политици се видяли в чудо.
Чули учените за спора, изучили обстоятелствата обстойно и изрекли:
- Този спор може да бъде разрешен! Успокойте Международната
общественост. Война няма да има! Условието е, да се покани Първият Държавен Ръководител на НР България, г-н Т. Живков.
Друго разрешение няма...
Поканили г-н Живков да разреже възела на спора международен.
/некой, ако не знае, г-н Живков е бил голям приятел на СССР, но и
много честен и почтен човек, уважаван и от Китай/...
Пристигнал Живков.
Присегнал с пръст, досущ учен - лаборант средновековен, потопил го в г*вното, помирисал, изследвал консистенцията с палец - показалец - среден, поднесъл към устата - опитал и вкуса...
Мислил 3 секунди... И отсякъл следното:
- Това г*вно е на Съветският съюз...
Поразени, но покорени от жертвоготовността му и ентусиазма, китайците попитали:
- Но как позна?
- Е, аз 30 години ям съветски г*вна. Та вкусът им ми е познат.
Китайският посланик кимнал разбиращо.
- Тази година снега ни изненада в края на януари...
- Колко сняг трябва за да ни изненада?
- Малко над три сантриметра... към 8 сантиметра вече само за това се говори по радиото, при девет и половина вече има постоянна връзка с Гражданска защита (катастрофите са рекордни на брой), при около 15 сантиметра се включват и военните, при 23 сантиметра (една педя) се обявява бедствено положение....
Мутра в църквата пита свещеника:
- Кажете, ако даря на църквата 5000 долара ще има ли спасение за моята душа?
- Не гарантирам, но нека да опитаме!
По време на полет стюардесата пита:
- Има ли доктор в самолета?
Става един и и отива в пилотската кабина. След няколко минути излиза и казва на стюардесата:
- Извинете, но в този случай не мога да излекувам страх от височина...
Отива пълна жена в аптеката и пита:
- Имали нещо евтино и ефективно за отслабване?
- Да, има. Лейскопласт.
- А къде се слага?
- На устата!!!
Бръснарят има клиент с дълбоки бръчки. За да е по-лесно и по-безопасно му дава да си сложи в устата пластмасово топче.
- Защо не ми го дадохте миналия път? - пита клиента.
- Преди известно време един го глътна и го върна чак днес.
- Защо наричате този хор смесен? В него има само мъже!
- Да, но едни могат да пеят, други - не!
Мъж се прибира на бегом от работа, съблича се и сяда да гледа телевизия - дават мач. Жена му казва:
- Знам резултата! По радиото го казаха. Да ти кажа ли?
- Не! В никакъв случай! Искам да си гледам...
- Гледай си, моля, колкото искаш... Така или иначе нито един гол няма да има.
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати
го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите
и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да
има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота.
Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."