дин+човек+имал+куче+което+говори
Умира човек и право на небето. Първото, което вижда е огромно дърво, окичено със звънчета. "Новодошлият" пита Свети Петър:
- Какво е това?
- Това е дървото на лъжата. Когато някой излъже някого, камбанките звънят.
В този момент няколко звънчета се развънели.
Свети Петър казал:
- Ето, виждаш ли - това означава, че търговците рекламират...
Зазвънели повече от половината камбанки.
- Ето... сега пък бизнесмени предават данъчните си декларации...
Раздал се оглушителен звън и цялото дърво се разклатило.
- О, и предизборната кампания в България започна!
Един човек имал проблеми в с*ксуалния живот. Отишъл на сексолог и той му казал, че жената обича да я превъзнасят, да и говорят хубави неща и да я ухажват. Дал му ценни съвети и човекът си тръгнал за вкъщи.
Прибира се той и още от вратата подхванал булката.
- Ех, скъпа, ако бях художник, щях да те нарисувам, ако бях скулптор, щях да те изваям, ако бях поет, щях да ти посветя стихотворение, ама като съм един прост тенекеджия…
- Защо човек има вътрешен глас?
- За да може спокойно да каже всичко, което мисли за шефа си, гледайки го в очите.
Вече един месец подавам CV за работа, защо не ми се обаждат?
Да не би нещо да не му е на ред?
Ето го и CV-то
Не съм готов за работа под стрес, както и за извънреден труд, освен ако за това не съм солидно заплатен.
Честно казано, не ми пука за целите на вашата компания, ако със заплатата си не мога да покривам всички свои текущи разходи, плюс и да ми остане за облекло и обувки, книги, пътувания, почивка и спорт.
Действам на принципа колкото парите, толкова и музиката.
Също така, изобщо не ме интересува, че сте на загуба и очаквам, че всички законови задължения ще изпълните навреме, и че ще спазвате всички празници, както и годишния ми отпуск.
Факт е, че ще ви напусна веднага, щом открия по-подходяща работа с по-големи шансове за растеж.
Комуникативен съм с приятни и учтиви обноски, но за дразнителите фитилът ми е много къс.
Псувам на няколко световни езика, но сериозна кореспонденция и разговор мога да водя само на майчин език и на английски, и не се фукайте с мултинационалността на компанията, тъй като и това, което ви предлагам, ви е много.
Това, че от време на време, реализирате сделка със Сърбия, Босна, Хърватия или Словения, не ви прави сериозна мултинационална компания.
Следвах 100 години, но смятам, че е успех, че изобщо и завърших факултет в тази страна, каквато е тя към настоящия момент.
Усъвършенствам се непрекъснато и без вас, защото съм любопитен човек и мисля, че животът има смисъл и без да се съсипеш от работа.
Реагирам само на положителна стимулация.
Недейте да ме тормозите с тестове и тийм-билдинг глупости.
Ако вече си падате по такива европейски "изпълнения", тогава осигурете ми и европейска заплата и условия на труд.
Това, че сте били на два, три семинара, не ви прави образована личност.
Което не знам, ще науча, не съм дебил.
И, да, има неща в живота, които бих правил от чист ентусиазъм, но за съжаление трябва да ви кажа, че работата, която предлагате, не е едно от тях.
Отива един при психиатъра и казва:
- Докторе, аз не съм човек, а куче.
- Легнете, моля, на кушетката.
- Благодаря много! Че вкъщи не ми дават да се качвам на дивана.
По време на предизборната кампания един кандидат - политик отива в лудницата, да прави агитация. Дълго говори и когато приключва цялата зала ръкопляска бурно. Само на първия ред един човек не ръкопляска.
- Вие защо не ръкопляскате? – пита кандидат – политикът.
- Ами аз не съм от лудите, аз съм санитарят!
Един човек си стоял на пейка в градската градинка. В този момент минал униформен полицай с куче и човекът му казал:
- Ей, на къде си повел тази овца?
- Това не е овца, а куче! - отговорил полицаят.
- Не питам теб, а питам кучето!?
Младеж към мацка:
- Скъпа, бих откъснал всичките цветя и бих ти посталал пътя, бих събрал всичките съкровища на света и бих ги сложик в краката ти!
- О, скъпи, колко си ми романтичен!
- Ами след цяла седмица без с*кс човек какви ли не почва да ги говори…
- По-рано нашето куче беше на първо място в сърцето на жена ми. Сега обаче аз съм на първо място.
- И как успя?
- Кучето толкова се разглези, че не яде това, което готви жена ми, а аз ям!
Ти притежаваш вътрешна сила, ако:
...можеш да започнеш деня без кофеин,
...можеш да хапнеш добре без таблетки,
...можеш да бъдеш приветлив, независимо от болести и болка,
...можеш да не занимаваш хората с твоите болки и проблеми,
...можеш всеки ден да ядеш една й съща храна и да си благодарен за това,
...можеш да разбереш, ако любимия човек не е до теб,
...можеш без обида да приемаш упреци и критики,
...можеш да не обръщаш внимание на глупостта на приятели,
...можеш еднакво да се отнасяш и с бедни и с богати,
...можеш да издържаш на стреса и без лекарства,
...можеш да отпочиваш и без пиене,
...можеш да заспиш без приспивателно,
Е, можеш ли всичко това? Значи ти си куче!
При търговец на кучета идва човек и:
- Кучето, което ми продадохте преди седмица умря!
- Странно, при мен никога не е правило така.
За жени (на мъжете се разрешава да четат):
1. При качване в претъпкания автобус, използвайте щит за да предпазите челюстта си от счупване от активно ръгащите с лакти мъже, в противен случай запомнете, в никакъв случай не влизате първа, винаги отстъпвайте място на по-силния.
2. Никога не се опитвайте да се доберете и да седнете на свободно място, тъй като за него винаги ще се намери по-напорист мъж. Какво да се прави такъв е закона на джунглата!
3. Ако в автобуса влезе баба или дядо с бастун, станете и отстъпете място, тъй като пет-шестимата седящи до вас мъже мирно си спят, нали не искате да нарушавате съня на спящите хора?!?
4. Никога не използвайте парфюми, тъй като противната им воня ще развали нежния аромат на мъжката пот.
5. Ако някой мъж в тълпата притиска към вас своето достойнство или ви пипа по дупето, не се оплаквайте. Вие сте щастливка - нали са ви обърнали внимание!!! Това е комплимент!!!
За мъже (жените да не четат):
1. При качване в автобуса активно ръгайте с лакти, иначе някаква женка или бабка ще заеме мястото, което по право принадлежи на вас. Законът на джунглата гласи: "Преживява по-силния".
2. Не обръщайте внимание на обозначенията "места за инвалиди" или "пътници с деца".
Освен това какво ви пречи да се престорите на инвалид? Да не би вие по-малко от инвалидите или децата да заслужавате правото на почивка. Постоянното наливане с бира и страданията за любимия футболен отбор - не са ли подвиг?!
3. Ако сте се качили и сте видяли свободно място, не пропускайте шанса си, бързайте към него. Ако там вече се опитва да седне някаква особа от женски пол, то с правата дадени на силния пол я избутайте като и дадете да разбере къде и е мястото!
4. След като вече сте седнали, нахлупете шапката върху очите си. Ако нямате такава, просто затворете очи и се престорете на заспал. Никоя твар не закача спящ човек. Запомнете: един истински мъж не носи тежките пазарски чанти, не чисти с прахосмукачка и не изхвърля боклука, камо ли да отстъпва място в автобуса!!!
5. Не се къпете преди да излезете от вкъщи и не ползвайте средства срещу потене, тъй като жените в такъв случай не могат да почустват тънкия аромат на мъжка разлагаща се пот.
6. Ако случайно сте изпуснали нежен "аромат" от ан*лното си отверстие, то направете забележка на стоящото до вас момченце или глух старец, да престанат да развалят въздуха.
7. Ако в автобуса има много хора, не се стеснявайте, ощипете по дупето стоящото до вас симпатично момиче или потъркайте в него възбуденото си "приятелче".
На молбата на момичето да престанете, отговорете и че си е измисля и че има прекалено високо мнение за себе си, вие просто сте принудени да стоите до нея, не вижда ли, че няма къде да изпуснеш ябълка?!?
И въобще помнете, че МЪЖЪТ Е ЦАР НА ДЖУНГЛАТА, НЕ СЕ ИЗЛАГАЙТЕ И СЕ ДРЪЖТЕ ПОДОБАВАЩО ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ!!!
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
Г-н Хонда, умрял и отишъл на небето, за да го съдят.
При портите, Св. Петър му казал, "понеже си бил такъв добър човек а твоите мотори промениха света, наградата ти е, че можеш да поциклиш с който искаш в Рая."
Г-н Хонда помислил малко и казал, "Искам да се видя с Господ. Искам да го питам нещо".
Св.Петър помислил към 1-2 минути, след което завел г-н Хонда в Тронната Зала и го представил на Господ.
Тогава той попитал Господ, "Ти ли си изобретателя на жените?"
Годпод казал: "О, да. Определено съм аз "
"Ами," казал г-н Хонда, "Като един професионалист на друг, имаш някой много сериозни пропуски във дизайна."
1- Има много голяма несъстоятелност в предните изпъкналости.
2- Дрънка постоянно с висока скорост.
3 - На повечето задниците им са меки и се клатят прекалено много.
4 - Входящите колектори са поставени прекалено близко до изходящите.
5 - Като сложим и ежемесечният им принудителен престой и бездействие става нечовешко, а за средствата дето отиват за поддръжка просто да не говорим.
"Хм, ти определено направи няколко много добри попадения" отговорил Господ, "Нека да погледнем."
Господ отишъл до нечовешкия си супер компютър, написал някакви неща и зачакал за резултата. След малко казал, "Ае, май ще излезе, че си напълно прав и моето изобретение е дефектно, но според тея номера, повече мъже се возят на моето изобретение, отколкото на твоето."
Струва си да се прочете докрай.
Без коментар
Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)
Тя: Знаеш ли... Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)
Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)
Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)
Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)
Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)
Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)
Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)
Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)
Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)
Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)
Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)
Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)
Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)
Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)
Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)
Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)
Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)
Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама...
Той: (саркастично мълчание)
Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)
Тя: Издевателстваш?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)
Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказъм! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)
Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)
Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облекчително мълчание)
Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)
Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво..трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)
Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)
Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)
Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)
Тя: е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)
Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измислила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола.
Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)
Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)
Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, неми и парализирани!