къде+беше+ма+пребивам+те
11 часа преди обед. Бай Милчо слуша новините по радиото в кръчмата и пие ракия. Малка ракия, щото има принципи, и е преди 12. Прави му компания една муха, която се е размразила и жужи между прозореца и календар с Преслава, която рекламира това, което пие нашия главен герой. Влиза Гогата и поздравява. Леля Мара без да пита му сипва една голяма. Гогата също си има принципи.
- А, бе… Как ще се пазим от вируса? Ония китайския? – пита бай Милчо.
Леля Мара отива да меси каймата за кюфтетата, защото не ѝ се води геополитически спор с епидемиологичен оттенък.
- Че кво има да се пазим? Знаеш ли къде е Китай? – приема предизвикателството Гогата.
– Къде е Китай? На другия край на свето? Докато долази до нас тая гад, че умрем от… от…
Гогата се мъчи да измисли от какво ще умрат, но усеща, че темата е неподходяща и казва „наздраве“.
- Да ама сега е в Италия! – не го оставя бай Милчо.
– А от Италия ни дели една Сърбия и е у нас.
- Е така де. В Италия има какво да прави, а при нас чий ще го дири? – успокоява го Гогата.
- Ние сме дърти, младите да му мислят.
- Млади, дърти, вируса не подбира. – мърмори Милчо.
- Плюс това сме в пълна безопасност. Помисли малко? Ветъра върти пушеко от пернишкио ТЕЦ и у село, знаем си… Нали нема да се лъжем?
Милчо клати глава в знак на съгласие, че знае и нема да се лъжат.
- При нас нема никакъв въздух. Само пушеци. Как ще се разпространява като нема среда къде да се пръка, деа и вируса?
Милчо се кръсти против уроки – на обратно, щото преди десети е бил партиец, и после така и не се беше научил точно как се прави. Плюе на пода и продължава:
- Така е. Ама по новините казаха, че се предава и с немити ръце.
- Е сега какво?
Гогата отпива широка глътка и си гледа ръцете.
- То не можеш пък съвсем нищо да не пипаш. Имам един противогаз от военните, ама му няма клапата. В казармата ни учеха, че срещу радиацията трябва да се пазим с противогази. А къде е радиацията, къде е някакъв вирус? А? А оная казарма беше от социалистическата. Немаше лабаво. А клапата като я затуля с памук и готово.
- А памукът преди това трябва да го натопиш в ракия, щото ракията, казаха по новините, най-добре трепе вирусите. Двамата мълчат и пият.
- Ма требе да се пазим от тези с компютрите – подхваща Милчо – Хакерите.
- Кои? Кои? – не разбира Гогата.
- Тези, бе. С интернета. Жичкаджиите…
- Е те какво?
- По жиците, казват, се разпространявал. Вируса, бе. Нали за това говорим?
- У къщи влиза само жицата за ток, ама по нея тече 220 волта. Само да ми се качи вируса и че се опържи като хлебарка.
- Да, ама не е 220 щото ония от енергото пускат по-малко. Язе съм го мерил с мултицета и знам.
Двамата мълчат. Наближава 12. Дано по новините кажат нещо ново, че темата започна да се поизчерпва, а има да се пие още цял ден.
18
- Искам развод!
- Защо така, ма? Къде ще намериш мъж като мен? Нито кръшкам, нито пия, нито те бия!
- Как така - защо? Побърка ме с тоя ан*лен се*с, бе, човек! Преди - ан*сът ми беше колкото монета от десет стотинки, а сега е колкото монета от един лев!
- Е, ти, сега за деветдесет стотинки - искаш да си развалим семейството ли?
6
Събужда се младеж сутринта след запой и вижда до себе си жена дзвер. Разрошена, подпухнала и ухилена.
- Коя си ти ма?!
- Е, не помниш ли, снощи, дискотеката, голото къпане в морето? После ти ме покани у вас.
- Ти тука ли спа, ма?!
- Ми нали виждаш къде съм?
- Ама... нещо правих ли с тебе, ма?!
- Амииии... много хубаво ни беше.
- Аууууу... ти на колко години си, ма?!
- Тъй като ме гледаш, колко ми даваш?
- Ауууууу... те хората не живеят до толкова, мааааа!!!
16
- Къде беше бе, каза, че ще се прибереш в 20:00ч., а сега е 24:00ч.
- Летях към къщи като куршум!
- К'ъв куршум бе, видели са те в кръчмата!
- Това беше рикошет, ма!
26
Силно тропане по вратата в 7 сутринта в къщата на семейство Петрови. Става мъжът по боксерки, поглежда през шпионката и веднага хуква към спалнята, и буди жена си:
- Сийкеее, Сийке, ма, ставай, ама веднага! Веднага ти казвам!
- Що, бе, к'во е станало?
- Ти знайш ли кой чука на вратата?
- Кой?
- Смъртта. Цялата в черно и с коса в ръце. Ко ши прайм ся? За кого е дошла - за мен ли, за теб ли? Въъ, ши откача!
- Ей сега виж кой ши я напрая аз тая!
И изскача по нощница навън. Чува се караница, рев и след това се започва бой. След двадесет минути:
- Иване,... Иване, бе, ела да пием по една ракия! Тая я нема вече.
- Замина ли си?
- Да.
- И за кого беше дошла?
- За теб.
- Е що за мен?
- Искала да те води в Ада.
- Ма аз съм добър човек. Що в Ада?
- Много тегаво ти било тука - тъй си бил разправял. Там си щял да бъдеш къде-къде по-добре.
14
Един служител в голяма софтуерна компания най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато... яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки... нищо... нищо освен банани и кокосови орехи.
След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
- От къде идваш? Как се озова тук?
- Идвам от другата част на острова- отвърнала тя.
- Яхтата ми потъна и аз се озовах на този земя.
- Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла...
- О, това ли? - казала жената, - Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
- о, но... това е невъзможно - заекнал Ед.
- Ти нямаш инструменти. Как го направи?
- О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
Ед я гледал смразен.
- Хайде да идем у нас.
Ед я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
- Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
- Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко...
- Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?
Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Ед приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
- Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.
Без да попита каквото и да било, Ед влязал в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
- Майчице, тази жена е възхитителна.- унесъл се в мисли той, - Какво ли следва?
Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа - разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
- Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него, - Бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш... нали се сещаш...- тя го погледнала право в очите.
Ед не можал да повярва на ушите си:
- Искаш да кажеш...- преглътнал въодушевено...
- Искаш да кажеш, че Мога да си проверя mail-a!?!
3
Белградски графити!!!
Бях скептичен към християнството, докато не видях, че съм Бог.
Яжте повече фасул!
На Съюзната република й е необходим газ!
Някои оставят нещо след себе си само когато клекнат.
Върхът на интелигентността е да преписваш на тест за интелигентност.
КИРИЛИЦА ИЗ НОТ ДЕД!
Белоградчанки, не ни изневерявайте с гърци.
Ваши араби
Кастрирам по домовете.
Блондинка с метална протеза
По- добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот.
Не се опитвай да набиеш каквото и да е в женска глава,
след като малко по долу има по -
подходящо място за това.
Да удариш жена не е джентълменско.
Да я изчукаш - това е вече друго нещо.
Когато смъртта ти позвъни на вратата,
ти се направи на луд и вдигни телефона.
Ценя жени, които понасят удари под кръста.
Толкова много неща имах да ти казвам.
Жалко, че си глуха.
Когато съм на кеф, чукам жената.
Когато съм ядосан - майка й.
Имате прекрасни крака...
Да се поразходим малко?
Не мога да кажа "не" на жена, която казва "да".
Проклета мъгла!
Не се вижда дори пръст в окото.
Мразя женените мъже.
Могат да чукат всеки ден, а не искат.
На днешно време трябва да си перко, за да не изперкаш.
Най - съкрушителното нещо в живота е
майка ви да пръдне на родителска среща.
Толкова е грозен, че позира за плакат в подкрепа на абортите.
Не ми пречи, че сънувам на английски,
но ме нервират немските титри.
Купих си нощно шкафче,
но не зная къде да го държа през деня.
Трите най - хубави неща на света са:
питие преди и цигара след!
Хладилникът е по - добър от мъжа.
Колкото и вино да сложиш в него, няма да запее чалга.
Не серете по ливадите.
После някой трябва да пуши тази трева.
Любов е онова, което баща ми изпитва към чевермето.
Бих искал да те позная с вързани очи между хиляди.
Какво пипане ще падне!
Бийте децата си, когато забележите,
че започват да приличат на вас.
Любовникът ми избяга с най- добрата ми приятелка.
Ще полудея без нея.
По- добре ужасен край, отколкото ужас без край.
Тази година няма Великден - намериха тялото.
Да бъдеш или не - излишното да се зачеркне!
Работата е удоволствие. Но сега не е време за удоволствия.
Не обичам бързата храна, трудно се хваща.
Повтарял съм класа. Класната - много пъти.
Псувня на един дилър: Дреме ми на курса!
Ако жена ви побеждава на тенис - сменете спорта.
Но ако жена ви побеждава на бокс - сменете жената.
Който учи - ще сполучи,
който яде - ще сере.
По- добре врабче в ръката,
отколкото Франкфурт на Майната му
Боже, спаси ни от чума, глад и чалга!
Господ да ти е на бърза помощ!
Вълчо, сгрешил си първите букви.
Трябваше да ме изядеш, а не...
Бременната Червена шапчица
Паднах през прозореца, докато гладех пердето.
IQ 40
Обичам, когато ме пълнят с месо.
Сарма
Фирмата ми работи на ръба.
Мияч на прозорци
Момичетата никога не забравят,
когато младежите не се възползват от случая.
Леонардо, ако знаеха, какъв ти беше,
щяха да разберат защо се усмихвам.
Мона Лиза
Истина е, лъжеха ни!
А започна с опипване на пулса...
Ако ми дадеш 100 марки назаем, ще ти бъда длъжен цял живот.
Винаги ме е гледала като Бог,
а след първата брачна нощ започна и да се кръсти.
Колумбе, да ти е*а любопитството!
Направи нещо за отечеството
-
емигрирай!
Само дванадесет милиона души имат щастието да живеят в Югославия.
Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.
Всичко е в пълен хаос, само престъпността е организирана.
Отивам до Берлин да пиша графити
-
а те срутили стената.
Моля ви да не рисувате голи жени по стените.
Целият се изпонатроших.
Няма да те забравя никога. Само си върви!
Луд съм по жените!
Иначе не съм луд.
Мъжете най - лесно се очароват от пълен сутиен и празна глава.
Трябва, не трябва - къпя се веднъж месечно.
9
Мъж се прибира на сутринта къркан. Жената не си е лягала, очите зачервени, нервна:
- Къде беше бе изрод?! Звънях по болници и морги!
Мъжът пелтечейки:
- Искаш по-бързо да разбереш, че съм пукнал ли, ма?
2
- Скъпа, прибрах се!
(пълна тишина)
- Прибрааах се! (още по-пълна тишина)
- Що за шиб*на работа?! Любимият съпруг се прибира от работа уморен, гладен, а го "посрещат" само разпердушинени пантофи и умилкващ се котарак... (Котаракът демонстративно се търкулва и се отърква в единия пантоф)
- Мамка ти, семейство! Къде си?!
- Добре де, както искате!
- Между другото... взех заплата!
(емоции)
- А също и ме повишиха!
(емоции = 0,00)
- Ама аз имам Рожден ден, в крайна сметка!
(Малко по-високо)
- Нима вкъщи няма абсолютно никой?! Тогава ще пуша тук - днес ми е позволено - а вие се задушавайте!
(И още по-високо)
- И ще поканя приятели да пийнем водка! Много водка!
- А те ще дойдат не с дебилните си съпруги, а с гаджета! И на мен ще доведат!
(тишина)
- Между другото, мила моя съпруго, от доста време ми хваща окото твоята приятелка Петя от съседния вход. А по всичко изглежда, че и аз на нея. Тя, разбира се, е к*чка, но ние с нея само ще се ч* каме, нали... няма да живеем заедно - така че ми е все тая какъв й е нравът.
(гробница)
- А приятелите ми така ще се напоркат, че отново ще говорят мръсотии за теб. Аз ще ги нарека кучи синове... каквито те са си всъщност, дори и когато са трезвени... И ще им блъсна кухите лейки върху кухненската маса...
(помръдвайки опашка, котаракът демонстрира презрение)
- А пък оня пед*л Мишо, който беше на нашата сватба, също изневерява на жена си. Изневерява и то не със Светла (това беше по-преди), а с
Иван.
(котаракът се скри в единия пантоф)
- И изобщо, всичките ни познати - начело с твоите роднини, са абсолютно морално пропаднали типове. А Петър Страшимиров вече и физически е започнал...
(животното отива към кухнята, бавно отваряйки вратата)
Празнична трапеза! Навсякъде балони! Вино, водка, приятели, Петя, Светла, Иван, пед*ла Мишо, Петър Страшимиров и... любимата съпруга.
Изумени физиономии... неуспели да се затворят от почуда усти... плакат
"Честита 30-та годишнина!"... бавно летяща към физиономията на юбиляра чиния с неговата празнична торта! Някъде в далечината едва се долавя шепота на жената: "Честит Рожден ден, скъпи! Ние искахме да ти направим изненада... да те зарадваме..."
2
Един мъж, рибар-маниак, се оженил за втори път. След месец отива на реката, един такъв пребит, със синини, обинтован. Седи и мълчаливо лови риба. Приближили се приятелите и го питат какво се е случило. Той неохотно им разказва:
- Прибирам се миналата седмица вкъщи, а жената ме пита: къде беше? А аз и дадох рибата и и казвам - бях за риба. Тя пак ме пита: къде беше? А аз и казвам - не виждаш ли, за риба. Тя казва: последен път те питам: къде беше? А аз пак - за риба.
...Кой може да помисли, че тя е наясно, че в Искъра сафрид не се лови.
1
Един звънка на жена си:
- Къде си, ма?
- Вънка съм в царевицата.
- А виждаш ли небето колко е безкрайно?
- Аха...
- Е, те толкоз съм пиян и аз!
2
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа...
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжа ангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския триъгълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
3
Две семейни двойки са на вечеря. Изведнъж жените отиват в кухнята (нормално...), и мъжете си говорят. Единия казва:
- Абе човек, снощи бехме в един страхотен ресторант. Страшна кухня, страшна обстановка, трябва да отидеш.
Другия:
- Как се казва?
- Оооф, ми не помня. Абе я ми подскажи оная дума с М.
- "Мястото"?
- Не бе... онова цвете с М.
- Я го опиши, те са много.
- Абе онова красивото, с белите листенца, дето се превръща после в глухарче?
- Маргаритка?
- Да бее... Мъжа се провиква: МАРГАРИТООО, КЪВ БЕШЕ ОНЯ РЕСТОРАНТ ОТ ВЧЕРА МА?
0
Прибира се мъж от бар, ама убийствено пиян, три пъти се ударил в касата на вратата преди да влезе.
Хваща го жена му и му вика:
- Свиньо, къде беше пак бе? Пак си пил като свиня!
- Чи ко маа! Откриха един нов бар! "Златния бар"!
- Тъй ли, и що е златен?
- Как що ма? Ти проста ли си? Кат е златен, начи е златен. Демек, има златни столове, златни маси, златни чаши, имаше дори златен писоар (това в което мъжете пикаем)...
- Айде бе... чакай да я видя тая работа...
Жената открива телефона на бара на 144 (Услуги), звъни и пита:
- Алоо, "Златния бар" ли е?
- Да! Кажете?
- Абе да имате златни неща там?
- Да госпожо. Всичко е златно, от столовете до полилеите. И дори болтовете ни са златни...
- АА... тъй... а златен писоар имате ли бе?
- Момент...
И жената чува как отсреща се провиква говорещия на някой друг:
- КОЛЕГААА, ИМАМ ВРЪЗКА С ЖЕНАТА НА ТОЯ, ДЕТО ТИ ПИКА В САКСОФОНА!
1
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет.
- Иване, къде беше? - пита учителката.
- При зъболекаря.
- И? Боли ли те?
- Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
1