къде+беше+ма+пребивам+те
Умрял Бил Гейтс и отишъл при Св. Петър, който му казал:
- Много се чудя дали да те пратя в Рая или в Ада. Ти си дал толкова много на човечеството, компютъра е във всеки дом, без интернет вече не може, и заслужаваш да отидеш в Рая. От друга страна си създал Уиндоус, за което трябва да гориш в Ада! Затова ще направя нещо, което никога не съм правил - ще ти разреша да си избереш къде да те пратя, ако искаш първо да ти покажа Рая и Ада ?
Бил Гейтс се съгласил и помолил да разгледа двете места.
Отишли първо в Ада. Гледа Бил - плаж, море, слънце, красиви жени на припек, много алкохол - страшно му харесало! Помолил да види и Рая. Отишли там и видели пухкави облачета. ангелчета подскачали нагоре надолу - мир и спокойствие. Тогава Бил Гейтс казал:
- Св. Петре, много ти е хубав Рая, ама все пак мисля да избера Ада!
Св. Петър се съгласил и го пратил в Ада. Минал се един месец и Св. Петър слиза да види какво е станало. Намира Бил Гейтс да ври в един котел, а около него дяволите подклаждат огъня.
Бил го видял и проплакал:
- Абе Св. Петре, виж колко е ужасно тук, какво стана с морето, жените, слънцето ?
- ААааа! - отговорил Св. Петър - това беше само скрийнсейвъра!
0
Жена съм съпруга си:
- Къде беше?
- На сватба. Уф, как се напихме, не можеш да си представиш...
- Представям си... Като те гледам в тази булчинска рокля...
1
Cкъпа Лили,
Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по т*шаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
2
Жена пита прибралия се мъж:
- Къде беше?
- На сватба. Уф, как се напоркахме, не можеш да си представиш направо...
- Защо да не мога пък?
- Можеш ли?
- Ами, като те гледам в тази булчинска рокля, защо да не мога...
1
Модерна циганка гледачка към минаваща девойка:
Алооуу, чаровницееей, спри са да ти казвам...
Имейл шъ получиш! Голем късмет та чака! Един чиляк много хубави неща ти мисли. Все та причаква в SKYPE,
ама ти много са крийш, ма! Пусни му оторизейшън, стига си го мъчила!
Той много та `аресва, иска да та джазка виртуално.
Я дай левътъ ръка да вида по-добре. Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала!
Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей.
Немаш ли с кво друго да си играйш, ма?
Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета.
Ама си ъпдейтвай антивирусната програмъ да н`си наджипкаш компа с виртуални въшки.
Дай ся пет лева и Господ да те пази барабар със софтуера и хардуера!
Къде тръгна, ма? Шъ тъ кълна, да знайш! Да ти са напълни компа с вируси дано!
Уиндуса да ти висне кат` гъза на прабаба ми! И имейла с въшки да ти затрупат!
Кюто ти да са скапе и хистърито да ти са затрий! Сичките си пароли да забрайш и да ти спрът интърнета!
1
Какво не трябва да казваме по време на с*кс
1. вътре ли е вече?
2. и това ли беше всичко?
3. ти кво ? еб*ваш ли се с мен?.
4. (звъни телефона). ало? Ааа, нищо, а ти?
5. а стига бе, трябва ли да плащам сега?
6. да ти се обаждам ли утре?
7. ооох, мамо, мамо, мамоооо!
8. ооох, тате, тате, татееее!
9. обаче на тъмно изглеждаш по-добре.
10. aaaa, това определено беше по-готино, отколкото с бившето ми гадже
11. спри. Помислих си, че влиза в другата дупка
12. моля те, не казвай на мъжа/жена ми
13. имаш същия сутиен като майка ми
14. пфууу, тва е гадно... много мърда
15. ще свършваш ли вече? Трябва да ходя на родителска среща
16. надявам се не очакваш повишение за свършената работа
17. смятам, че заслужаваш повишение
18. боооооже, ама само това ли можеш? аре, че ме заболя гърбът от мисионерска.
19. не ти ли казах, че имам херпес?
20. след това, мисля, че трябва да се оженим
21. побързай де, след малко почва мачът
22. гладен(на). съм
23. жаден(на) съм
24. бзззззззз.
25. ти кво? Опитваш се да бъдеш забавен(на) ли ?
26. ше ме закараш ли до нас после?
27. ихааа, тия истински ли са?
28. между другото, искам да ти кажа, че се разделяме
29. тази миризма от теб ли е?
30. никога преди ли не си правил(а) това?
31. охааа, никога не съм виждал такива (след което разтваряш широко ръце)
32. знаеш ли кво правят богомолките след с*кс?
33. толкова много приличаш на сестра (брат) си
34. ама майка ти е много сладка
35. как се казваше?
36. на сутринта тук ли искаш да ме видиш пак?
37. още веднъж ли? Аз едва не заспах първия път...
38. ама ти тъкмо започна?!?
39. еб*ти, ти си добра почти колкото 9-годишно момиченце бе. трябваше да ми кажеш по-рано
40. не пипай там!!!
41. искаш ли да си поръчаме пица?
42. мисля, че татко подслушва зад вратата
43. усмихни се за скритата камера, бейби
44. свали тоя шибан шлифер от делфинчето
45. махни си ръцете от там
46. а бе, мисля, че презервативът се скъса преди около 10-на минутки
47. така си и знаех, сутиенът ти е с подплънки
48. прикривайте ме момчета, влизам
49. влизай! влизай! влизай!
50. по вражеския окоп, огъъъъън!
51. божкееее, ама тва много късо бе?!?
52. задръж за малко, само да сменя ТВ програмата...
53. а бе кво мирише на риба?
54. става ли ако мама (и/или) тате се включат и те?
55. най-добрият ти приятел се справя по-добре, пич
56. надявам се нямаш нищо против, че не си събух чорапите (шушоните, наполеонките, клина, кюлотките)
57. побързай де, двигателят на колата е запален и само харчим бензин
58. замъгляваш ми огледалото за обратно виждане
59. ше ми дадеш ли назаем 5 кинта?
60. чу ли това? Къв беше тоя звук?
61. спри да мучиш, много е тъпо
62. млъквай, кучко ! (по-лошо е ако жената го каже)
63. знаеш ли, че не си чак толкова привлекателен(на)
64. извинявай, не те чух
65. кво? И аз те обичам, ама нека се концентрирам малко повече сега
66. спри да ме прекъсваш, мамка му
67. трябва да се изсера
68. дали изключих ютията?
69. дъхът на устата ти ме плаши
70. (започне да си тананика нещо на Slipknot).
71. може ли да се обадя по телефона? Както и да е, продължавай де
72. няма нищо, миличък, ще си представям, че ти е по-голям
73. боже, как ми се иска да си истинска жена
74. кога ше си обръснеш краката най-накрая?
75. между другото, като идвах насам, мисля, че прегазих кучето ти
76. оооох, спаскеее, спаскееее, т.е. донкеее, мамка му
77. кърмата ти е същата като на мама
78. уф, че си косматаааа
79. постоянното ти омекване ме довърши...
80. става ли ако повече никога не се виждаме?
81. май забравих да ти кажа, че си хванал(а) тения от котката ми
82. не ми прави такива физиономии, дракула не е сред живите
83. изведнъж ме заболя главата
84. офффф, много си отегчителен(на).
85. харесват ми цицоранките ти.
86. лапай бахура, кучко.
87. колко пари имах да ти връщам?
88. как може и двамата да имаме х*йове?!?
89. как ше си отгоре? Толкова си дебел, че ше ме изшкембиш
90. гъзъ ти много космат ма (тва го казва мъжът).
91. използвай си средния пръст, по-голям е
92. е трябва ли всичките ти роднини да ни гледат ?
93. ще опитаме пак малко по-късно, когато и ти ще ме задоволиш
94. разкарай се, сам(а) ще си го направя
95. ще подържиш ли този хамбургер за малко
96. мека си като офцъ. Отвън и отвътре
97. ама да знаеш, че го правя, само щото съм пиян(а)
98. мама ме научи на това
99. колко сладко... да имаш толкова много косъмченца по цицките...
100. тъпа пу*ка!!! че моите ц*ци са по-големи от твоите, ма
101. трябва ли да питам защо пичката ти кърви?
102. тва ми домашното плъхче, викам му Ваньо
103. ако ти не можеш да довършиш започнатото, ше си намеря друг(а) за това
104. такова еб*не не съм имала, откакто спрях с ку*валъка
105. преди бях жена
106. искаш ли да си сваля стъкленото око?
107. НЕ, не обичам интелекта ти. Просто няма как да го изчукам
108. мога ли да кажа, на гаджето си за това, което правим?
109. почвам да изтрезнявам, а ти да ме стряскаш все повече...
110. ама ти сериозно ли искаше да си сложа презерватив?
111. не си по-добър от моя брат
112. ощеееееее!!
113. запари ми на дупкатаааа!!!
114. не бе, просто искам да видя колко пръста ще се поберат вътре
115. побързай де, закъснявам за лекции
116. ОК, започвай... оооох, толкова е... СВЪРШИ ЛИ ВЕЧЕ ?!?
117. ти изобщо виждаш ли някога първичен инстинкт
118. свършиха ми презервативите, аре да си сложа един чорап?
119. стига си се въртяла, ше ми разлееш бирата
120. аз не ти ли казах от какво са тия ранички и сърбежите?
121. кво танцуваш в момента? Стига с тия кючеци
122. (рецитиране на 10-те божи заповеди) .
123. май се посрах на леглото ти
124. разбира се, че не те обичам
125. ше ти го кажа ясно: д-ъ-х н-а м-е-н-т-а
1
Прабългарската история... Завета на Кубрат...
Фанагория 659 година.
Столицата на прабългарите кипеше от приготовления. Великия хан Кубрат щеше да издадава официално своя «Завет към синовете» All Rights Reserved (Ол райтс ризървд – тъй да са каже). За тая цел в Фанагория бяха дошли журналисти от Византия с наскоро изобретения компютър с каменни перфокарти – служеше им да си водят записките. Също така индианци от Северна Америка (на тях по-късно конкистадорите им затвориха бизнеса, при това вандалски) и затова не останаха писмени свидетелства. Също така имаше представители на шоу-бизнеса от Африка, но тях впоследствие ги изядоха съплеменници. Имаше някви журналисти хуни, които казваха, че всичко ще запомнят понеже не можеха да пишат и арабски хронисти, които нищо не записаха понеже бяха с харемите си.
Между другото трябва да кажем няколко думи за главните герои в завета, който готвеше Кубрат.
Хан Кубрат беше нещо като смесица от Тодор Живков, Никита Хручшов, Наполеон, Арнолд Шварценегер, габровец, Юлий Цезар, Батман, Спайдърмен и Леонсио от «Робинята Изаура». Толкоз беше велик, умен и талантлив. Баща му бил умен и го пратил да следва във Византия на държавна стипендия. Там той успял да отклони държавни византийски пари и след туй да ги използва за създаването на държавата си. С това влезе по-късно в Книгата на Гинес с рекорда си «Прецакване на византиец» - никой не можа да повтори номера му. Беше се сдушил с бъдещия византийски император Ираклий, с който се бяха запознали след пиян купон в Константинополски рок клуб. Докато следваше изобрети ракията и заради нея византийския император много го ценеше. Бая тарикат трябваше да си, че да се сприятелиш с византиец по онова време, а пък с императора да не говорим. Във Византия Кубрат се научи на всички държавни тарикатлъци. Как да вдигнеш данъците без да предизвикаш народен бунт, как да продаваш на чукчите хладилници (макар още никой да не знаеше какво е това), как да наложиш акциз на ракията без държавен монопол, как да продаваш на негри византийски лосион против изгаряне, как да говориш истината повече от 2 минути (за византиец това беше свръхизкуство), как да продадеш нещо на еврей за повече от 2 лева, как да накараш циганин да работи. За усвояването на последното умение Кубрат получи докторска степен. След като получи така всички свои умения, император Ираклий го постави пред изпит да изнасили шампионката на Китайската империя по кунг фу, която между другото не беше против. След като извърши това благородно дело, императора го благослови и изпрати. Кубрат си дигна дисагите и тръгна по тайгите да дири прабългарските племена. След като ги намери обеща им ГОЛЯМ КЕЛЕПИР и безплатни пари и поради природната гениалност на прабългарите, те не мислиха дълго и се съгласиха да ги води. И тъй Кубрат основа Велика България, което официално бе прието за основаването на Европейския Съюз (ЕС). След това Кубрат получи Нобелова награда за това, че накара българските племена да мислят еднакво и да имат единно мнение, макар учените от БАН да го обвиняваха в зомбиране на нацията и след научното им изследване, което доказа, че дори 5-ма българи като се съберат не могат да бъдат единни. Също Кубрат забрани футбола и най-вече отборите на ЦСКА и Левски, който предизвикваха безредици и омраза сред оногундурите и кутригурите, освен това замърсяваха с шлюпки от семки Фанагория. След като хазарите чуха какво е направил Кубрат с китайската шампионка си сложиха нагъзници и тържествено обявиха, че никога няма да нападат България поне докато Кубрат е жив. Поради тези причини учените от БАН смятат, че вероятно ако е имало хазарски нападения над Велика България те са били от хазарските с*кс малцинства. И тъй Кубрат мъдро управляваше ЕС тоест Велика България, въртеше търговийка с Византия, като поради дружбата с Ираклий византийските търговци лъжеха българите като им продаваха примерно 1 кг олио с разлика не повече от 300 грама на килограм по-малко. Това беше голям политически успех и престиж на Кубрат. До тогава беше нечувано византиец да лъже тъй малко, дори Римският папа прати хвалебствено писмо до Кубрат. След като чуха за това евреите обявиха, че са българи, понеже и те не можеха да съперничат с византийския тарикатлък. За допълнително скрепяване на племенната нация, Кубрат за една нощ влезе в юртите (палатките) на най-с*ксапилните и едрогърди прабългарки от 5-те български племена, носителки на титлите «Мис Оногондурка» (и така нататък) и те му родиха 5 сина. Учени от БАН доказаха, че Кубрат е имал синове и от китайската шампионка по кунг фу, един от които е народния герой Хон Гил Дон, а останалите са прародители на Брус Ли и Джеки Чан. Синовете на Кубрат растяха мъдри, умни, силни, красиви и справедливи като византийски цигани от еврейски произход.
Време е и за няколко думи за синовете на Кубрат.
Големият син Баян ходеше като мечка и сумтеше като прасе. Бая тъп беше ама много силен и последователен. Изпълняваше всички думи на дъртия Кубрат, е с малки изключения. Имаше познания по география – смяташе, че хазарите са роднини на баба Яга, понеже баща му от малък говореше за тях и все гадни работи и бая страшни.
Втория син Котраг беше типичен селски тарикат и пазарен Бай Ганьо. Не случайно по-късно на Волжска България так добре и вървеше търговията. От малък без да знае Кубрат малкия Котрагчо беше завъртял бизнес на пазара в Фанагория, така, че като стана на 20 години вече имаше 50 сергии и 8 големи Универсални палатки и всичко това от нулата. Продаваше най-различни работи, добре вървяха дъвките «Турбокон» с картинки на коне които сам рисуваше от малък. Продаваше китайски каруци, които обаче бързо се чупеха. Поради тая причина Кубрат наложи вето за конете, които Котраг почна да внася от Китай и забрани търговията с тях. Китайските коне бяха малки, жълти, мършави и умираха насред пътя. Но този неуспех не отчая Котрагчо.
Той пръв в Българската история завъртя бизнеса с мускали и розово масло, учените от БАН доказаха, че е прародител на Бай Ганьо. Много екзотичен беше с*ксшопа му където за пръв път представи на света презерватив от бамбукови листа и афродизиак от доматено пюре и конска пача. Накрая така задобря, че продаде и пръчките на Кубрат за завета, но за това по надолу.
Третият син Аспарух беше екшън герой и културист. Пиеше византийски протеин от соя макар, че беше отврат на вкус. Май беше христианин ама имаше собствени разбирания и говореше, че Рая бил някъде между Черно море и Дунав. Беше също така шампион на Фанагория по канадска борба и баща му възлагаше на него големи надежди. Хората разказваха, че в една битка с хазарите след като преял с соев протеин така пръднал, че паднали 500 хазари за 1 секунда. По тая причина го обявиха за народен герой и изобретател на газовото оръжие, но при една среща с масмедийте случайно така бе пръднал, че после не останало кой да напише това и затова не се знаеше. Имаше спречквания с Котраг понеже оня тарикат като заспал един ден Аспарухчо го сложил в кашон, опаковал кашона и го занесъл на пазара. Там се опитал да го продаде на византийски търговци като «супероръжието» с което Византия да победи шибаните араби. И поради тея причини беше бая популярен сред народа. Освен това обичаше и иогурт, който после патентова като кисело мляко. След като заплашил бактерийте от вида «Лактарикус булгарикус» с газово отравяне, те се съгласили да живеят само в района на Стара Планина. След това ги продаваше стабилно на французите от област Данон и на японски самураи срещу закалени катани (японски мечове) и телевизори Сони, но това е друга история.
Четвъртия син Кубер беше малко чалнат и си падаше грандоман. Смяташе, че дядо му е Александър Македонски и затуй като умря дъртия си вдигна дисагите и отиде към Македония. Абе беше си типичен шоп – изобрети Шопската салата, те по принцип синовете на Кубрат си падаха изобретатели. Някои му викаха Кувер понеже си падаше по аварски ку*ви.
Петият син Алцек и той си падаше главозамаян. Когато бе на 15 батко му Котраг беше реши да заработи на него и го заведе при една шаманка, която Котраг се опитваше да продюсира в Фанагория. Там тя му гледа на кумис и му предсказа, че ще стане Цезар. Тя всъщност каза Дуло ша стане Цезар, ама нали си беше глупава врачка. Алцекчо така се шашна, че и даде всичките си византийски драхми, прабългарски левове и индиански долари. Освен това подари на брат си любимия си кон от порода «Порше», който Кубрат му бе подарил. Котрагчо потриваше доволно мазните си ръчички, а Алцек след като гледа няколко филма за Римската империя в Народния театър във Фанагория съвсем се главозамая от мечти. Почна да работи като гастърбайтар във Фанагория, стана снабдител на баклава за Котраг, сдуши се с някви византийски градинари и продаваше евтина соя на Аспарух. Всичко това за да заработи кинти за пътуване до Италия. Почна да носи доспехи от Долче и Габана, през 661 година отиде на ескурзия в Милано като се върна с много бутикови стоки, които бе купил на разпродажба: римски саби, кожени садо-мазо дрешки, венци от тенекия, свещени гъски от породата на тия дето спасили Рим и все такива култови неща. Като видя редките стоки Котраг много му завидя, предложи му място на вицепрезидент в сергийната си корпорация и му подари любимите си цървули. Като умря Кубрат Алцек плю на всичко вдигна си парцалите, взе племето си и отиде в Италия при лангобардите. Обаче се оказа, че врачката малко се объркала и Цезар стана племенника му Тервел – пък и то далеч от Рим. Котраг обикновено не даваше гаранция на стоката си.
И тъй дуйде големия ден и Кубрат събра синовете в оперната зала на Двореца си в Фанагория. Индианските журналисти бяха насядали и ядаха пуканки и пиеха конска кола. Византийските гледаха лукаво и се чудеха какво да откраднат ако им падне, ако не да вземат на муфта. Кубрат изръмжа:
«Баяне говедо такова ила тука».
Батбаян излезе наперен, погледна с насмешка по-малките си братя и тихо им каза: «Видяхте ли бе дришльовци».
Котраг между другото се опитваше да продаде на византийците рекламните права за хроникиране на събитието. Кубер се възмути и му викна:
« Ке ти дарим е’днааа».
Кубрат се поуригна и замери с парче баклава Котраг, който се успокои временно. След това каза:
«Дайте ми едно копие».
Оказа се, че няма. Тук услужливия Котраг предложи да му продаде едно. Кубрат изръмжа:
« Ти си игати циганина, кой е башта ти бе башибозук такъв».
Наложи се Кубрат да купи копия от сина си. Тук византийските папараци отбелязаха, че това е първия път в историята когато се споменава думата «циганин». Това даде основания да смятат циганите за българи и 10 века по-късно ООН да нареди България да даде политическо убежище на циганите. Кубрат взе копието и го даде на Батбаян.
«На, я сега го счупи».
Като чу това Аспарух излезе напред, скъса си ризата и каза:
« Шшш тате аз съм най-як дай на мене».
Баян го изгледа кръвнишки ала Кубрат не му даде. След туй Алцек излезе и каза:
«Аз като бъдещ Римски император на мен се пада тая чест».
Кубрат хвана един чироз и го замери. Котраг се реши и викна:
«Ааа шшш аз съм спонсора на туй предприятие и затуй аз трябва да строша сопата иначе ще изтегля инвестицийте си».
Кубрат не издържа хвана един буркан с прабългарска лютеница и подгони Котраг.
«Койта й учил да пикайш бе маскара»
- ревеше Кубрат и накрая разби буркана в главата на Котраг, който беше повече зает с финансовите загуби от разбития буркан, отколкото с цицината на главата си голяма като цицка на негърка.
Като се успокоиха всички, Баян хвана сопата сиреч копието и го строши. Залата избухна в аплодименти, само няколко византиеца освиркваха. След като Баян даде интервю на арабските летописци шоуто продължи.
«А сига взими тоя сноп от прабългарски тояги, будала такъв» - изрева Кубрат и взе сноп от копия. Като застана така с тях накара да го фотографират византийските художници за да запечатлят момента. Около 5 часа им трябваше за да нарисуват картината с престижни бои на Кодак при което част от гостите се попикаха, а други захъркаха.
« А сега счупи го» - ревна Кубрат.
Всичките 594 гости в залата затаиха дъх. Баян хвана снопа, изръмжа като мечка–стръвница, напъна се, пръдна при което Аспарух извика «давай брат ми» и счупи снопа от сопи.
Кубрат си глътна езика, Аспарух почна да цъка и да си проверява бицепсите, Котраг обяви фалит, Алцек изпсува: «мама ти римска…за папата няма да говоря», а останалите гости не знаеха какво и да мислят.
След като стоя като ударен от гръм 10 минути Кубрат викна:
«Баяне ти си егати простака…» - и млъкна затревожен и замислен за бъдещето на страната си.
Продължение следва.
42
Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.
5
Степените на пиянството /за мъже/:
1. Седиш си с баща ти на поредната чашка ракия и му казваш:
- Татеееее...
- Оууууу...
- Татеееее бееееееее...
- Каи бе що искаш...
- Абееее... теб от некъде те познаааам беее, знаиш...
2. Седиш си с жена си пиивайки поредната чашка и казваш докато тя нервно мие чиниите...
- Женооооо... женоо... ама женоооо маааа... чуиш ли ма мене... ама женоооооооооо ае да хоим по жени маааа...
3. Обаждаш се махмурлия в 10 сутринта на жена си и й казваш виновно:
- Ало... миличко... извинявай много, че не се прибрах... амааа.... амаааа такова.... конференцията продължи много дълго и требваше да приспя с нея...
4. Ходиш си по шосето току що излязал от кръчмата и залитайки се чудиш аджеба... "защо асфалта скача и те удря у главата..."
5. Седиш едва гледащ на бара в кръчмата при келнера... допиваш си последното питие и му казваш фъфлейки:
- Келнееееер.... донеси вратата, че ше си ода бре....
6. Качваш се в едно такси мъртво пиян и таксиджията те пита:
- Добър вечер, за къде сте...
А ти му връщаш:
- Теб па кфо те интересува бе келеме с келеметата та шме питаш... за къде съм си за там... аеееее джендем...
0
Бисери от "Глобул":
- Ще получите настройки...нали знаете какво трябва да правите с тях?
- Кога ше ми дойде фрактурата?
- Изчакайте,господине,ще чуете малко музичка...
- Г-жо,по принцип никой няма за цел да ви взима фактурите...
- Глобул, добра нощ!
- Изгубена ли е картата?
- Не!Бетонирана!
- Пуснах си телефона във вода...
- И плува ли?
- Какъв ви е тарифния план?
- Сименс
- Ние сме 2 карти и сме семейство
- Искам да ликвидирам гласовата поща
-Искам да поръчам фингал мелодия
-Искам да си спра гласовата поща
-Ще запишете ли един код?
-Не
-Опитвам се да си направя свирка на телефона,ма не стаа...
-Искам да си поръчам фунцал мелодия...
-Ще ми кажете ли телефонния номер?
-Момент да си сложа ченето...
-Аз съм члена на глобул!
Кой е титуляра?
-Жена ми
-Как се казва?
-Ми...жена ми!
-А има ли си име?
-Ами забравИх!
-Oбещавам,предполагам и съм убеден,че подобна сметка нямам!
K: -Вие нарушавате 1 точка от договора!
O: -Не,г-жо,в момента нарушаваме 6!
-Сега ги разгадах цифрите от ваучера,защото малко така се ококорих...
K: -Ало? ... Кво става?
-Ало?..епааа...вижте ся...смисъла ми е такъв...вземАх си карта...
O: -Г-не, оставям на вас да прецените дали разговаряте с мъж или жена
- Искам да се таковам, тук некво таквоз ми се такова...
O: -...и нямате обхват...къде? ...а, в камиона...камиона е сетра?...и има ТВ...и компания?
-Аз дойдох в щаба и говорих с контрагента ви...
-Аз дойдох при вас...виждате ли ме,стоя с вдигната ръка до знака STOP
-100 мин.за колко часа мога да ги изговоря?
-За час и 40 мин.
-А не може ли за 2 часа?
-Няма латински диез,само български!
На фактура пратена по факс: за РЪдослав
-По 1 такъв въпрос искам да ви безпокоя...
-Купих си карта експерт!(extreme)
-Купих си карта Смрад(smart)
-Пробвам да набирам...и направо ме отхвърля....като вятър...
-Получавам телек!(телец)
-Получавам викове!(вицове)
-Г-не,ние подобна услуга не предлагаме!
-Пише,че дължа забавления 38 лв.(задължения)
-Получих съобщение от императора...(оператора)
-Изпращате думата vic
-Как? v-френско, ”и” и “c” -българско
-Изгубил съм си РИК-а и ПУН-а
-Имам 42 ст.и не мога да пусна стрела...
Клиент на приятел: -Слушай бе тупан!
-Искам да ми активирате услугата ВАР!(WAP)
-Искам акунт да си настроя телефона като дистанционно
-Рестартирайте телефона!
-Опаааа...загаснА...Е те! СветнА!
-Искам да активирам Кой ме търси!
-Пишете А на смс и го изпращате на номер 1775
-А „а”-то къде да го вкарам,отпред или отзад...
-Удрям ПИН-а, иска ПУК...Удрям ПУК-а и картата спрЕ!
-На един приятел нищо не прави и му пускат,а аз и пари давам - и няма!
-Добър ден!И аз звъня от Глобул!
-Лек ден!До чуване!
-И на вас до чуване!
-Добър ден!Чуй сега на мене!Имам карта...
-Телефона ми се казва самуснг и не ще да звъни...
-Имате ли телефонен указател на семействата в село Главница?Те не са много...
О: -Искате да ограничите входящите или изходящите обаждания?
К: -Да, да...подходящите...
-Ало...информацията...
-Звъня на 123, излиза една жена и ми говори...
К: -Кво стаа бе?Аз си въвеждам номерата,ти ми дигаш...
- В смс-а ми пише,че съм изговорил пожарна минути...какво значи това?
ОпЕн, СетУп, реплу, клосЕ, ретру, рУминг
-Имам огрооомна сметка...от 6 лв.!!!
О: -Не ви разбирам,г-не!
К: -Свърши ми българския!
-Понеже обаче дефакто искам да ви кажа...
-Искам да си активирам услугата Коч ме търси!
-Искам да си активирам услугата Фун гол!
-Искам да си активирам функАлите...
-КАжи лелке!
-Доде месаж!Ко пиши?
-Ша искам да ви моля да ми заредите 1 карта...
-Искам да се интересувам от един карт!
-Искам и аз като всички останали да ме почукват...
-Моля?
-Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото(втора линия)
К: -Как е Bluetooth на турски?
О: -Г-не, точно сега е момента да ви призная, че в момента тъна в блажено неведение как е Bluetooth на турски
-Да ми се намали тарифата,защото вече съм 5...не, 6 години глобулец!
-Знаете ли личния код на клиента?
-Небрежния код го знаем...
-Ако в селото ни няма интернет мога ли да си пусна такъв на телефона...
-Искам да маана гласовата поща!
-Купуам си песни...бая песни вече станаа,а оно не се чуе...
-Мое ли да си купим телефон...на ей тъй...да си го ползвам...
-Кво ще стане ако си пилна картата с 3 мм...не че ми трябва,ама един ден ако се наложи...
-Как да влезна във ВАРА и после GPS-a?
-Имам PUK,ма той умрЕ!
-Мен ми падна телефона от интернату у Струма!
-Ало,безконтактен съм напоследък...
-Г-не,нещо се случва с глобул...усещате ли....потъва...
-Казват ми,че глобул,ще се предаде,така ли е?
-Показва ми ,че пощенската ми кутия е пълна,а имам само 77 съобщения...
-Кажете номер на СИМ...
-Момент...ооо,кравата е изяла СИМ картата!
О: -Г-не,моля,излезте от кочината...
-Искам да ви питам,счупи ми се сим картата и реших да я залепим с каноконлит,и за да я застопоря я сложих в телефона и сега не мога да я махна...
-Г-не,ще прекъсна връзката
-Г-жо,аз с вас връзка не съм имал,та да я прекъсвам...
-Чух,че има инфрачервен пор,който влиза в чуждите телефони и сваля картинки
-Не ще да влезне в интернет!
-Какво точно правите вие?
-Ми не ще!
-Г-не,няма такава операция”Не ще!”
-Обаждам ви се за едни смс-и,които се получават на един номер от друг номер...Махнете ги!
-Защо викате господине?
-Викам,защото няма обхват...и тичам...като луда крава тичам...през полята...към магистралата....и в момента съм на магистрала 94 на едно дърво...докога ще ме правите на маймуна?...смешничко ли ви е?а знаете ли как бодат борчетата???
-Ама г-жо,вие така викате,че аз изобщо не ви чувам!
-Бихте ли ми казали колко ми е сметката мадам?
-Разбира се,мосю!
-Като си купя ваучер от 15 лв.кога ще ми свърши?
-Извинявайте,колко пари е Глобул?
К: -Аз ще ви напиша името в толетната,за да ви глобят
К: - Преди малко се обадих да съобщя за един изгубен телефон,но сега го намерИх в пералнята и да не го спирате...
О: Глобул добър ден!
К: МАНЧЕСТЪР!
О: Моля?
К: Отговора е Манчестър!
О: Господине, вие къде мислите че звъните?
К: Не е ли „Ало,къщата”???
- Опитах се да си включа Пън кол...(Fun call)
- Aз имам задължения към Глобул и не съм ги платил. Защо не сте ме спрели?
- Алллооооу,времето ми свърши!
- Кое време?
- На fun call…ко ша праим ся?
- С какво съм се провинил, та ми е спрян пак телефона?
- Боричкам се с bluetooth-a тука...
- Добър ден, казвам се Стефан, искам да си сваля гласовите пощи...
К: Ало? Каква е тая сметка! Получавам, че имам 15 и 49 лв.задължения...
О: Г-жо, ама това е часът!
- Искам да си спра газовата поща...
К: Хайде приятни сънища и ако не спите, да ги практикувате...
К: Приятна вечер и добър с*кс, ако има с кого...
- Искам да си маана пощенската кутия на тоя номер...
- Искам да ми кажете ПЪК кода...
- Ало,тука в овча купел няма обхват и искам веднага да дойдете и да сложите чиния!
О: Ще вземете ли лист и химикал да запишете един код?
К: Трайте малко,ей сега...
- Как мога да си фърлям гласовата поща?
- Направих си абонация като ми звънят да се чува левски шампион на-на-на, нали разбирате?
- Вижте сега,станал съм абонат без да искам...
- Здравейте, искам да си чуя парите...
- Искам да си попитам сметката...
- Искам да ми дадете ПУТ код!
- Обаждат ми се от зодиака всеки ден...
- В смс-а пише,че имам 25 лв. за забавления...
- Искам да си приключа гласовите пощи...
- Искам да си активирам ЕбЕмЕс...(mms)
- Искам да си подам жалба
- А,не,няма смисъл...
- Пишете WAP… В като Варна, А и П, като праскова...
- Ако ви кажа номер,ще познаете ли кога ме зануляват?
О: - На чие име е картата?
К: -На сина ми
О: -Как се казва той?
К: -Ами той излезе...
О: -Питам ви как се казва?
К: - Стоян ...май че се казва... ( А той се казва Стоил)
- Ало? Колко гигабайта е един килобайт?
- Ало? Блокирах си картата...пин код нящо да ви са намира?
- Колко ми е таксата със СДС?
- Аз съм на таксова сметка в глобула...
- Аз съм титулятора на картата...
- От вчера съм направена на договор...
- Вчера пак се свързах с кооператора...
- Как да го вкарам тоя ваучер мъчих се, мъчих се, как ли не го сгъвах, накрая го свих на 4, малко неудобно става, ама само така влиза под батерията...
- Набирам, нищо не става, показват ми се паяци на екрана, номер няма!
- Нещо ми яде от сметката...
- Какво да направя да ми се поместят минутите, че не мърдат
К: - Веднага да ми кажете с кои номера съм говорил!
О: - Първо нямам възможност и второ, дори да имах, нямам желание!
О: - Вие къде се намирате в момента?
К: - Вкъщи...където винаги говоря!
- Интересува ме разпечатката от пръви пръви до трийсет и пръви пръви!
- Искам да знам защо ми ги няма питтяхто лиева с питстотинтяхто минути...
- 0898 идинайс питнайс шиснайс ми е номера!
- Тук ми пише да си инсталирам настройките за лап топ...(wap)
- Моята гласова поща не е премахната...
- Вие какво въведохте,за да ви се махне?
- „Не желая да имам гласова поща” и го пратих на 1770!
О: - Ало?...Ало?...Чуваме ли се?
К: - Да? Кажете!
- Искам настройки за интернет, ммс, за щуротии и глупости....
Клиент, недоволен мрънка,неразбрал че се е свързал с оператор:
- И разговора се таксува, 10 ст., от половин час ги чакам тука, сега ще видят те...
Операторът в това време вика: - Ало ало, господине, чуваме ли се?...ало? Свързахте се с оператор!
Клиентът възмутен: - Бе я трай бе,пед*раст! (и затваря телефона)
О: - Вие къде се намирате?
К: - Вкъщи
О: - Това вкъщи нищо не ми говори
К: - Ми...На дивана...
- Купих си карта от магазин веер! (Beep)
О: - Глобул, добър ден!...
K: - Ало? ... Човек ли е?
- Като набера ##002# си потушавам гласовата поща, нали?
- Ало?... няма английско „А” тука, има само малко”А” и голямо „А”!
- Вижте сега,звънях ви преди малко да питам как да си въведа номерата и не става...
- Как така не става гсподине?
- Ами не става! Въведете ми ги оттам...
- Обяснете ми какво точно правите...
- Набирам си 123, после 4, там една жена започва да ми говори и аз и говоря и не можем да се разберем с нея...
- Защо не ми е активирана картата?
- Какво да ви кажа ,госпожо, карма...
- Ало! Моля ви, пуснете ми мелодията „Пий куме пий” като funcall ...много е спешно!
- Глобул добър ден, ....
(Равен мъжки глас започва да диктува)
- Телефонът, който спираме, е: 0... 8...8...5....
- Г-не, тук е....
- 4...6...7...
- Ама господине, не можем....
- 3...2...2....този номер да бъде спрян...защото точно в момента е*а жена си и той постоянно ми звъни и ме притеснява!
Нощна на Великден, пиян човек звъни на оператор и не може да формулира въпрос.
О: Г-не, вижте, Великден е, хората се веселят, ходят на църква...защо не отидете да си допиете и да не ни притеснявате за глупости...
След 2 часа същия звъни отново. Вече фъфли.
О: - Пак ли вие?
К: - ВИЕ! Вие ме накарахте да пия!
- На телефона ми, като звъня, изписва моля заредете и не мога да се свържа!
-Явно трябва да презаредите
- Не става...зареждам, зареждам, вече 24 часа го държа на зарядно, а пари няма...
О: - Бихте ли изчакали, това ще отнеме няколко секунди...
К: - Ама от безплатните ли?
- Обаждам се от село Мартен. Искам да си прекарам интернет през глобул на компютъра...
- Глобул добър ден! Краси на морето....
- Искам да знам да се интересувам да ви попитам един въпрос...
- Искам да активирам задграничната ви операция...
- Аз съм получил уж 5 мин.ама ги няма
- А вие как ги получите...
- Ми... измислих си ги...
- Опитвам се да изтрия карта-ваучер...тръгнах да търкам слоя с груб предмет...
- Бихте ли ми казали кой е МОЛ?...това е Морално Опълномощено Лице!
- Не мога да си активирам „Буря” на funcall…
- Кажете ми номера........кой е титуляра на картата?
- А...Софи Маринова и Устата....
- Колко още ми остава докато плясна лимита?
О: - Лек ден и дочуване
К: - Дочуван ден и на вас...
- Лек ден и до чудене...
К: - Ало...сватба ли имате в глобул?
О: - Не,г-не,защо?
К: - Ми кви са тия тъпани,дет се чуват докато ви чакам да вдигнете...
- Ало...днес отидох да си плащтам сметката и ми пъкнА 30 лв!
- Моля?
- Ми казах си номера и ми се пъкна колко дължим и едно име!
- Аз съм в гласова поща,може ли да ме изтриете?
- Извинявайте,колко ми харчи на минута?
- Здравейте, аз съм абонател...
- Вие,г-не, как пишете wap?
- Ми... ”ш”, като „м” обратно нагоре...
- Абонето ми е спрено!
- Имаме налък...голям проблем...
- Голям или малък?
- Ми малко голям...
- Какъв ваучер...аз съм в една гора...тука само вълци и койоти....
- Телефона не ми дава да се обаждам...
- Алоу...не мога да си проверя сметката.....набирам 123 после, после 1 и пак 1 и съобщенията ми вместо от 1000 пристигат от Сашко тире ем!
- Как се наименовате?
- Извинете, в Париж има ли магазин на глобул да си платя сметката?
- Г-жо, имаме каси само в България...
- ....ааа...ма вий май ни сте от Русе! Тук нашия търговски център се казва Париж!
- Ало, пак съм аз...сега съм на свободна тарифа!
- Кажете ми кво ще ви стане да пиете кафе с един мангал...
- Набирам 123 и не мога да си активирам роаминг...
- И какво правите?
- Ами следвам инструкциите,но ми пише, че опцията е невалидна!!!
- ...за роаминга...как мога да си го вкарам?
- Ало, бихте ли ми казали текуща сметка за миналия месец?
- Аз имам фирмена фирма
- Искам да си маана слуховата поща!
- За тази тарифа смарт....дали са 500 дигания или са 500 минути?
- От 4 години имам карта, която нося с благодарност...
- Аз съм горд притежател на B-connect
4
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет.
- Иване, къде беше? - пита учителката.
- При зъболекария.
- И? Боли ли те?
- Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
4
Срещат се двама приятели.
- Вчера те търсих цял ден, къде беше?
- А, с жена ми ходихме в зоопарка!
- И кво?
- Е, кво, кво, приеха я!!!
1
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:
- Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой.
- Защо бе Вуте? - пита го Пена и не разбира нищо.
Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте.
- Да знае за онази дивотия с комшията? Не, не, не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? Не, не, не.
Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.
- Трудно избрахме председател на кооперацията - отсича Вуте. - Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред.
- И все пак избрахте ли председател? - пита Пена.
- Да е жив и здрав дядо Геле - казва Вуте. - Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям.
- И кого избрахте - нетърпеливо пита Пена.
- Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.
- Как Пешо бе, Вуте? - негодува Пена - не беше ли там кумчето ни Дане?
- Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
0
Прибира се мъж от бар, ама убийствено пиян, три пъти се ударил в касата на вратата преди да влезе.
Хваща го жена му и му вика:
- Свиньо, къде беше пак бе? Пак си пил като свиня!
- Чи ко маа! Откриха един нов бар! "Златния бар"!
- Тъй ли... и що е златен?
- Как що ма? Ти проста ли си? Кат е златен, начи е златен. Демек, има златни столове, златни маси, златни чаши, имаше дори златен писоар (това в което мъжете пикаем)...
- Айде бе... чакай да я видя тая работа...
Жената открива телефона на бара на 144 (Услуги), звъни и пита:
- Алоо, "Златния бар" ли е?
- Да! Кажете?
- Абе да имате златни неща там?
- Да госпожо. Всичко е златно, от столовете до полилеите. И дори болтовете ни са златни.
- А тъй, а златен писоар имате ли бе?
- Момент.
И жената чува как отсреща се провиква говорещия на някой друг:
- КОЛЕГААА, ИМАМ ВРЪЗКА С ЖЕНАТА НА ТОЯ, ДЕТО ТИ ПИКА В САКСОФОНА!
1
Среща:
Той - Здравей! (Боже, прелестна е!)
Тя - Здрасти! (Дали става нещо от тоя?)
Той - Кафе? (По-евтино, а пък си е свалка като за проба.)
Тя - (Господи, току що се запознахме и вече с*кс!)
Кафето:
Той - Сметанка? (Ако го обича горчиво, не става за жена.)
Тя - Разбира се. (А райберче не искаш ли?)
Той - Колко си забaвна! (Май става!?)
Тя - Мерси! (Дали има пари и заслужава ли си?)
Той - Да излезем довечера? (Дали ще ми даде да сложа 11 си пръст в пръстена и?)
Тя - Ами може, да. (Дали ще се ожени за мен, ако му пусна веднага?)
Вечерта:
Той - Да отидем на ресторант? (Френски май е добре, тя ще се впечeтли.)
Тя - Страхотно! (Уффф, а не можеше ли в О'Азис?)
Той - Искаш ли вино, например Траминер Хан Крум 87? (Ей са я разбих - скъпичко, ма ще се изплати после.)
Тя - Не е ли слабичко? (Ех, да имаше уиски - скъпо, за да покаже, че съм му интерсна, а не вино и да иска да ме тресне.)
След вечерята:
Той - Да те изпратя ли до вас? (Е, в нас щеше да е по-добре, но все пак...)
Тя - Да, моля те, страх ме е в тъмното сама. (Е, можеше у тях - да видя как ще изглежда бъдещия ми дом. )
Той - Добре, но нека минем през нас да вземем колата, за да не ти е студено пеша. (...че Люлин не е близо все пак.)
Тя - Захладня, прав си! (Най-после ще се сети да ме стопли!)
Той - Да ти дам сакото си? (Дано не иска, че и на мен ми е студено.)
Тя - Не, мерси!... не стигнахме ли вече? (Ако искаше, щеше сам да ме наметне.)
У тях:
Той - Музика да пусна? (Дали ще се изкефи на новия ми IN FLAMES?)
Тя - Да, може нещо по-лекичко да се отпусна от студа. (Глория - значи ме харесва, Анелия - о, да обича ме, Азис - ей, пак ли с*кс?)
Той пуска Stones-Angie
Той - (Това ще я разнежи!)
Тя - Невероятно е! (Господи, да беше жива баба ми!)
Леглото (най-после и според двамата):
Той - Удобно ли ти е така? (Ей, няма ли вече да почне да пъшка, пък аз си знам после...)
Тя - О, да - прекрасно е с тоя чаршаф! (Господи, няма ли тоя да почва вече?)
Той - (Чаршаф!?!? Сатенените ми завивки)
3