на+лов+за+мечки
КАК ДА СЕ ПОЗАБАВЛЯВАМЕ В АСАНСЬОРА
По природа асансьорът си е едно скучно място. Особено ако живееш на 28-мия етаж... Затова тук ви предлагам 30 начина за малко фън енд стъф, докато пътувате в асансьорната кабинка!
1. Разкажете на останалите пътници как веднъж сте заседнали в асансьора и сте останали там 12 часа преди да ви дойдат на помощ.
2. Хванете главата си с ръце и почнете да се гърчите и да викате: “Млъкнете! Млъкнете, идиоти такива!”
3. Изсвиркайте припева на “Мила, Родино”!
4. Отворете съвсем лееекичко куфарчето или чантата си и, поглеждайки крадешком вътре, попитайте: “Е как е там? Стига ли ви въздух, а?”
5. Предлагайте на всеки новодошъл да си закачва табелка с името. На вашата напишете “Хуйчев” и я закрепете отпред на чатала си.
6. Стойте с лице към ъгъла, мълчете и изобщо не помръдвайте. Каквото и да става - не слизайте.
7. Когато асансьорът стигне до вашия етаж, разкрещете се с все сила и опитайте да отворите вратата с ръце. Когато това ви се удаде – искрено се изненадайте!
8. Изпълнете пиесата “Лов на бълхи” върху главата си точно когато асансьорът е най-препълнен.
9. Приветствайте всеки новокачил се с приятелско ръкостискане и му разрешете да се обръща към вас с “господин адмирал”.
10. Когато стигнете на най-горния етаж, пуснете монета в шахтата и дръжте вратата отворена, за да чуете кога ще падне. Накрая се зарадвайте от дългото й падане!
11. Изберете някой от пътниците, долепете се плътно до него и ухилен глупаво кажете: “Харесва ли ви новият ми парфюм?”
12. Когато в кабината на асансьора се съберат повече от 8 човека, затиснете устата си с длан и, криейки се от останалите, почнете да викате: “Само не сега! По дяволите…Само не сега!!!”
13. Мяукайте периодически.
14. Предложете 10 долара на този, който ви направи стриптийз.
15. Стискайте бедра, потропвайте с крак и повтаряйте: “По-бързо! По-бързо! По-бързо!”. Преди да слезете огорчено въздъхнете: “Ех, късно...”
16. Покажете на всички цирея си и попитайте: “Как мислите, дали е заразно?”
17. Сложете в джоба си нещо масивно (с формата на пистолет) и отвреме-навреме го потупвайте – сякаш, за да се убедите, че си е на мястото.
18. Влезте в кабината с някакъв пластмасов контейнер, на който сте написали “Внимание! Човешки орган – глава!”
19. Прилепете се плътно до един от пътниците, подушете го и кажете: “А-а, ясно! Вие сте един от ТЯХ!”. След което демонстративно се отправете в противоположния ъгъл на кабинката.
20. Оригнете се оглушително, а после кажете: “Ммм, вкусно!”
21. Подушете наоколо и заявете: “Абе струва ми се, че някой тук е пръднал!”
22. Когато стане тихо, огледайте се и попитайте: “Това не беше ли вашият пейджър?”
23. На всеки етаж казвайте: “Динг-донг!”
24. Кажетe: “Интересно, за какво ли е това” и натиснете червеното копче.
25. Прослушвайте стените на асансьора с медицински слушалки.
26. Нарисувайте на пода голям квадрат и заявете, че това е ВАШЕТО място.
27. Почнете шумно да разопаковате и да дъвчете нещо (сандвич “Кенар” с 6 салати ще свърши работа). Предложете и на останалите да опитат.
28. Разтреперан, обявете пред всички с демоничен глас: “О! Време е да се вселя в по-подходящо тяло!”
29. Издавайте взриво-подобен звук всеки път, когато някой натисне копче.
30. Разглеждайте останалите пътници с бинокъл.
0
Терапев, психолог, хирург и патоанатом отиват на лов за патици.
Терапевтът ще стреля пръв - вижда патица, но се замисля това дали е патица или не е и патицата отлита без проблеми.
Ще стреля психолога - появява се патица - той си мисли - да, това е патица, но дали тя знае, че е патица. Докато той мисли патицата си отлита...
Ще стреля хирурга. Появява се патица - БУУМ. Птицата пада и хирургат без да се замисля се обръща към патоанатома и му казва:
- Колега, ако обичаш, би ли проверил дали това е патица.
0
Фразите на идеалната жена:
Прости ми, бях неправа!
Не се притеснявай, ще се оправя и с тримата: имам черен колан по карате.
Скъпи, убеден ли си, че пи достатъчно?
Не бърборя ли твърде много?
А бе я да се разкарам!
От днес реших да ходя гола вкъщи.
С приятелките ми ти приготвихме изненада. Момичета, събличайте се!
Сестра ми иска да остане довечера у нас. Имаш ли нещо против, тя да си легне при нас?
Излизам за малко. Да ти купя бира.
Какво такова да направя, че да загладя вината си?
При родителите ще отида само аз, а ти с тайфата отиди на стриптийз...
Нима не трябваше в момента да си в кръчмата с Пешо?
Толкова ме възбуждаш, когато си пиян...
Виж какво, аз печеля прилично. Защо ти е да работиш? По-добре се научи да играеш на покер.
Скучно ми е... хайде да ми обръснеш катеричката.
Мога ли да те помоля да отидеш на бар с приятелите си тази вечер?
Върви ни! Заложи на черно отново!
Ти си толкова секси, когато си махмурлия!
Я по-добре да пием по една бира и да погледаме мача, майната му на магазина!
Хайде да се абонираме за Хъстлър?
Харесва ми, когато риташ с момчетата в събота... само бих желала да имаш време и в неделя да пориташ.
Скъпи, дъщерята на съседите отново се пече на терасата, отиди и оцени балкона й!
Не би ли могъл отново да ме шляпнеш по дупето?
Не, не, сама ще сменя маслото на колата.
Твоята майка е значително по-добра от моята.
Направи ми услуга, забрави за този тъп Свети Валентин, и си купи най-накрая нов джойстик!
Ама разбира се, отиди утре на лов в края на краищата годишнината от сватбата можем и догодина да я отпразнуваме!
Хайде да вземем готино порно, каса и бира и да извикаме Ленчето – за тройка.
Днес се записах на курс по йога, за да мога да си слагам краката зад главата. Специално за теб!
Кой иска такава жена? Бързо да си признае!
1
Кандидат студентски бисери:
Прабългарите съществуват още от времето на Ноевия ковчег.
Според някои сведения "българи" значело "ловци на самураи".
За разлика от повечето народи прабългарите приемали Ахил за свой вожд.
Родината на прабългарите била Памид.
Българите са конно-народна общност.
Големият български историк Божидар Димитров показва, че прабългарите имат сравнително голям ръст в сравнение със съвременниците си.
Жилищата им се наричали юрта - сгъваема кожена палатка.
Юртите са наколни жилища.
Прабългарите не правели разлика между мъже и жени.
Главен бог бил Тангра с помощници Слънцето и Луната.
Ролята на жреца се изпълнявала от всеки почтен мъж.
Набавяли основните си продукти чрез грабежи.
Според византийските автори прабългарите се прехранвали с лов и разбойничество и най-общо животът им е характеризиран като звероподобен.
Бягането по бойното поле при прабългарите се наказва със смърт.
Титлата хан се използва само по навик.
Прабългарска находка при село Малая показва богато снаряжение на един велик воин заедно с украсата на коня си, което подсказва, че прабългарите спали с конете си.
Българите са 100-120 хиляди души - мъже, жени, деца, старци, котки и кучета.
Един учен, Рециус, определя славяните към дългоглавата група, която по-късно се разпада на дългоглава немска група.
Славяните били ниски, червенобради, червенооки, червенокожи хора.
Първоначално живеят в землянки, а после в полуземлянки.
Землянките са най-често на един етаж.
Землянките на славяните били в размер от 1 до 4 кв м.
Домовете на славяните били слабо мебелирани.
Селищата им се разполагали край реки, езера и язовири.
Земите, като не принадлежат на никого, са на общината, следователно се установява смесен режим на собственост.
Славяните поставяли в гроба удушената жена на покойника.
В чест на боговете славяните принасят жертви - дребни животни, но в повечето случаи - преди война - е възможно и човек.
Славяните дишали с шнорхел.
Срещу врага славяните се сражавали с конна пехотница.
Въпреки взетите предпазни мерки Византия не може да се отърве от похожденията на славяните.
Славяните нападали бързо своите противници, бързо ги ограбвали и плячкосвали. Те пишели с трески и резки. Създали също календар, на който отбелязвали датата и годината чрез дълбане в стената.
Византия отгледала в полите си прабългарите, но те й се отплатили твърде зле.
Аспарух се заинтересова от славяните и преминава инкогнито Дунава.
Къде Аспарух преминал Дунава - където сега е Аспаруховият мост.
Аспарух бил строг и инициативен.
Аспарух допуснал врага да се оттегли, което показва незлобливия характер на хана.
Аспарух преминал Дунава и нахлува към Долна Азия.
Плиска - здраво укрепен аул; модерен град със съвременна канализация, водоснабдяване и др.
По въпроса за победата на Тервел писал Карл Май.
5
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Любопитни факти:
Хлебарките могат за живеят девет дни без глава, преди да умрат от глад.
Охлювите могат да спят по три години.
Всички полярни мечки са левичари.
Американските авиолинии спестиха $40 000 през 1987 като слагали по една маслина по-малко в салатите, сервирани в първа класа.
Американците изяждат средно по 18 акра пица всеки ден.
Окото на щраусите е по-голямо от мозъците им.
Бебетата се раждат без капачки на коленете. Те се развиват след втората година на детето.
При удрянето на глава в стената се изразходват 150 калории за час.
Пеперудите усещат вкус с краката си.
Котешката урина свети на ултравиолетова светлина.
Комиксите с Доналд Дък се били забранени във Финландия, защото не носи гащи.
Ако Барби беше с реални размери, мерките й щяха да се 39-23-33. Щеше да е висока 2 м и 20 см, а вратът й щеше да е два-пъти по-дълъг от човешкия.
Ако държите златна рибка в тъмна стая, тя ще стане бяла.
Ако викате в продължение на 8 години, 7 месеца и 6 дни, ще произведете достатъчно звукова енергия да затоплите чаша кафе.
В древен Египет свещениците скубели всеки косъм от телата си, включително веждите и миглите си.
Леонардо Да Винчи е изобретил ножиците.
Мерилин Монро е имала 6 пръста на краката.
Никоя дума в английския не се римува с "MONTH" (месец).
Хората се страхуват от паяци повече, отколкото от смъртта.
Една от причините марихуаната да е незаконна днес, е защото през 30-те години на 20-ти век производителите на памук агитирали срещу производителите на коноп, в които виждали конкуренция.
Очите ни са с един размер от раждането, но носовете и ушите ни не спират да растат.
Десничарите живеят средно с 9 години повече от левичарите.
Морските звезди нямат мозък.
"STEWARDESSES" (стюардеси) е най-дългата дума, която може да се напише от клавиатурата само с лявата ръка.
Мравките винаги падат на дясната си страна, когато са обгазени.
Хората изяждат средно по 8 паяка през живота си, докато спят.
Пътническият кораб "Кралица Елизабет 2" се придвижва само с 15 см с всеки галон дизел, който изгаря.
Електрическият стол е изобретен от зъболекар.
Името Уенди е измислено за книгата "Питър Пан".
Изречението "The quick brown fox jumps over the lazy dog" използва всички букви в английския език.
Най-кратката война в историята е между Занзибар и Англия през 1896 г. Занзибар се предава след 38 минути.
Най-силният мускул в тялото е езикът.
На всеки човек в САЩ се падат средно по две кредитни карти.
"TYPEWRITER" (пишеща машина) е най-дългата дума, която може да се напише, като се използва само един ред от клавиатурата.
Жените мигат близо два пъти повече от мъжете.
Вероятността да бъдете убит от тапа от шампанско е по-голяма, отколкото от отровен паяк.
Можете да се убиете, ако задържите дъха си.
Рождения ви ден съвпада с този на поне 9 милиона души в света.
6
Срещат се ловец и риболовец, риболовецът се хвали:
- Хванах толкова голяма риба, че от опашката й направих метла и жената още мете къщата.
Ловецът:
- Аз пък отидох на лов и застрелях един елен и не щеш ли се показа горският. За да не ме окошарят дигнах пушката и го застрелях. Изкопах един трап и таман да го закопая хоп двама цигани. Не ми остана нищо друго-дигнах пушката и ги застрелях. Таман да ги зария и тях и хоп един рейс пионерчета.
- И к'во стана? - пита риболовецът тръпнещ в очакване.
- Намали малко от рибата щото ще застрелям и пионерчетата - казал ловецът.
1
Въпроси, зададени на сайт за посещение на Южна Африка относно Южна Африка и отговорите на собственика на сайта:
- Ветровито ли е изобщо в ЮАР? Никога не съм виждал да вали по ТВ, как растат при вас растенията? (Англия)
- Внасяме растенията пораснали и след това седим и ги гледаме как умират.
- Ще видя ли слонове по улиците? (САЩ)
- Зависи колко сте пили!
- Искам да вървя пеш от Дърбан до Кейптаун - мога ли да следвам линията на влака? (Швеция)
- Може, само 2000 километра са. Носете си повечко вода...
- Безопасно ли е да се тича около храстите в ЮАР? (Швеция)
- А! Значи е вярно това което разправят за шведите...
- Има ли банкомати? Можете ли да ми пратите списък на тези в Йоханесбург, Кейптаун, Книсна и Дърбан?
- От какво, казвате, умря последния ви роб?
- Можете ли да ми дадете повече информация за надбягванията с мечки коала в ЮАР?
- Авс-тра-лия е оня големия остров в средата на Тихия океан. Африка е големия триъгълен континент на юг от Европа на който няма... Ооо, забрави! Да, бе. Надбягванията с коали са всеки вторник вечер в Хилброу. Елате голи!
- Накъде е север в Южна Африка? (Англия)
- Значи заставате на юг и се обръщате на 180 градуса. Като стигнете дотам ни се обадете за по-нататъшни указания.
- Можете ли да ми дадете програмата на Виенския момчешки хор? (САЩ)
- Авс-три-я е оная чудата малка страна в средна Европа, която... Ооо, забрави! Да, бе. Виенския момчешки хор свири в Хилброу всеки вторник вечер, веднага след надбягванията с коали. Елате голи.
- Имате ли парфюми в ЮАР? (Франция)
- Не. Не миришем!
- Можете ли да ми кажете районите в ЮАР, където женското население е по-малко от мъжкото? (Италия)
- Да. Нощните гей-клубове.
- Празнувате ли Коледа в ЮАР? (Франция)
- Аха. Ама само по Коледа.
- Има ли пчели-убиици в ЮАР? (Германия)
- Не, ама за вас ще внесем.
- Има ли супермаркети в Йоханесбург и продава ли се мляко целогодишно? (Германия)
- Не! Ние сме мирна цивилизация на строги ловци и събирачи. Млякото е забранено.
- Ще мога ли да говоря английски на повечето места на които отида? (САЩ)
- Ще можете. Само първо трябва да го научите.
1
Един старец отива на лекар. Доктора:
- От какво се оплаквате?
- Разбирате ли докторе, аз съм на 80 години, неотдавна се ожених. Жена ми е на 30 години. Скоро ще имаме дете....
- Аз пък имам един приятел - ловец... Един път отишъл на лов, а си забравил пушката... изведнъж от храстите излиза една мечка и се хвърля върху него... той обаче не загубил самообладание, взел едно камъче и го метнал по нея. В този момент мечката паднала и умряла...
Старчето:
- Докторе, не може да бъде, навярно някой друг я е застрелял.
Докторът:
- Ето, за това ми беше мисълта...
1
Един човек отишъл във Флорида на лов за крокодили. Но по случайност хванал златния крокодил. Крокодилът казал:
- Пусни ме и ще ти изпълня три желания!
Ловецът доволен го пуснал, но крокодилът тръгнал да бяга. Ловецът учуден попитал:
- Къде отиваш? Нали щеше да ми изпълняваш желания?
Крокодилът се обърнал и казал:
- Ха, аз да не съм златната рибка
1
Двама ловци са на лов за патици. Изведнъж единият вижда плуваща във водата патица, вдига пушката и се прицелва.
- Това хич не е спортсменско! - казва другият. - Истинският ловец, никога не стреля по патица докато плува във водата.
- И много си прав, да знаеш. По-добре да почакам докато спре.
0
19 алагундур, 3547 лето
Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно, Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.
7 кутрихалур, 3547 лето
Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с каничка кафе..." Ще стане купон.
По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.
Тая сутрин старецът ни събра – мен, Баян и Котраг и ни накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши". Заедно – как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.
8 кутрихалур, 3547 лето
Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва жертвоприношението", той взе та се изцепи:
"Започва сношението" и всички изпопадаха от смях.
Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.
Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов.
Защо не? Ц*ците й не са никак лоши.
62 мутрикур, 3547 лето
Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.
След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.
73 мутрикур, 3547 лето
Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.
Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.
1 вортаул, 3548 лето
Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей, страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.
20 вортаул, 3548 лето
Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория.
Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!
84 ерхар, 3548 лето
Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е.
Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами – славянки. Ще го ударим на разврат.
87 ерхар, 3548 лето
Тия славяне се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.
Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим... Колко му трябва на човек!
Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На който не му харесва – да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.
А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!
1
Двама канибали, баща и син, били избрани от племето да отидат на лов за храна. Те навлезли навътре в джунглата и се притаили край една пътека. След малко по нея се задал дребен възрастен мъж.
- Виж, тате, някой идва - обадил се синът.
- Не става - отсякъл бащата. - От този няма да се нахранят и кучетата. Ще почакаме още малко.
След половин час се задал ужасно дебел човек.
- Виж, тате, този наистина ще стигне за всички - казал синът.
- Не става – отсякъл пак бащата. - Този е толкова тлъст, че всички ще умрем от сърдечен удар. Ще почакаме още малко.
След един час край тях минала страшно красива жена.
- Е за тази нищо не можеш да кажеш - обадил се синът. - Дай да я изядем.
- Не - поклатил глава бащата. - Няма да я изядем.
- Защо? - попитал учудено синът.
- Ще я вземем с нас жива и ще изядем майка ти!
1
Две мравки тръгнали на лов за слонове.
Стоят в засада на един клон, слона минава отдолу и те му скачат на врата. Едната мравка вика на другата:
- Сега остава само да го съборим и като падне - да го заритаме...
0
Лапландците:
0 градуса по Целзий: Чистата вода замръзва.
-1 градуса по Целзий: Дъхът става видим.
Лапландците ядат сладолед и пият студена бира.
-4 градуса по Целзий: Котката иска да се мушне с теб под одеялото.
-10 градуса по Целзий: Време е да се планува една почивка в Африка.
Лапландците отиват да плуват.
-12 градуса по Целзий: Твърде студено, за да вали сняг.
-15 градуса по Целзий: Американските коли не могат да запалят.
-20 градуса по Целзий: Може да си чуеш дъха.
-22 градуса по Целзий: Френските коли също вече не палят.
-23 градуса по Целзий: Политиците започват да съжаляват бездомниците.
-24 градуса по Целзий: И немските коли не могат да запалят.
-26 градуса по Целзий: От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу.
-29 градуса по Целзий: Котката иска да се пъхне в пижамата ти.
-30 градуса по Целзий: Нито една истинска кола вече не пали.
Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата.
-31 градуса по Целзий: Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга.
Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.
-39 градуса по Целзий: Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш.
Лапландците закопчават най-горното копче на ризата.
-40 градуса по Целзий: Колата също иска в леглото.
Лапландците си обличат пуловер.
-44 градуса по Целзий: Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.
-50 градуса по Целзий: Моржовете напускат Гренландия.
Лапландците затварят прозореца на тоалетната.
-70 градуса по Целзий: Белите мечки напускат Северния полюс.
Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет.
-75 градуса по Целзий: Дядо Коледа напуска Полярния кръг.
Лапландците нахлупват шапката над ушите.
-120 градуса по Целзий: Алкохолът замръзва.
Следствие - лапландецът е много вкиснат.
-268 градуса по Целзий: Хелият става течен.
-270 градуса по Целзий: Адът замръзва.
-273 градуса по Целзий: Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира.
Лапландците си признават, че е малко студено и си поръчват по още една ракия на клечка.
0