скъпи+ще+си+спомняш+ли+за+мен
- Скъпи, ще си спомняш ли за мен, когато умра?
- Разбира се, скъпа, нали знаеш какъв съм злопаметен.
61
- Скъпи, ще си спомняш ли за мен, когато умра?
- Разбира се, скъпа, нали знаеш какъв съм злопаметен.
1
- Ще се ожениш ли за мен, скъпи?
- Амии, виж какво, не мога… казват, че си била с твърде много мъже…
- Ама, не ти ли харесва как готвя?
- Ооо, много ми харесва даже!
- Не ти ли харесва как чистя?
- Напротив страхотно чистиш. Перфектно даже… всичко е като по конец!
- Не ти ли харесва как посрещам гости?
- Превъзходна си! По-добра домакиня няма!
- Да не би на теб, да не ти е добре в леглото с мен?
- Какво говориш? С теб съм като на седмото небе. До сега не съм бил с друга така!
- Е, тогава какво си мислиш, че всичко това съм го учила задочно ли?
32
Струва си да се прочете докрай.
Без коментар
Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)
Тя: Знаеш ли... Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)
Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)
Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)
Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)
Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)
Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)
Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)
Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)
Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)
Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)
Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)
Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)
Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)
Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)
Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)
Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)
Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)
Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама...
Той: (саркастично мълчание)
Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)
Тя: Издевателстваш?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)
Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказъм! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)
Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)
Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облекчително мълчание)
Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)
Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво..трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)
Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)
Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)
Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)
Тя: е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)
Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измислила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола.
Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)
Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)
Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, неми и парализирани!
5
Мъж и жена вечерят. Жената:
- Мили! Винаги съм знаела, но искам да го чуя пак - обичаш ли ме?
- Колко?
- 420, скъпи. Чанта на LouisVuitton.
Минават пет минути. Мъжа:
- Писанке! Казвал съм ти, че те обичам, че си най-хубавата, най-умната и само ти си за мен на света?
- Колко?
- Два дни, писанке. На Доспат, ще половя риба и се връщам.
2
- Ще се ожениш ли за мен, скъпи?
- Абе, виж... не мога. Говорят, че си имала твърде много мъже.
- Ама не ти ли харесва как готвя?
- Глупости! Готвиш прекрасно!
- А как чистя?
- Перфектна си! При теб е чисто като в операционна!
- А как посрещам гости?
- Съвършена си!
- Да не би да не ти е добре в леглото?
- Ти пък! С никоя не съм изпитвал такова удоволствие!
- Е, какво си мислиш? Че всичкото това съм го учила задочно ли?
3
Следва запис на обаждане на еротичен телефон направено от списание ЕГОИСТ! Милата операторка. Сигурен съм, че е чувала много, но това направо я е убило. Прочетете го и вие!
Eгоист: Ало?
Тя: Да, здравей, аз съм Лиза и съм готова да станем много близки
Eгоист: Здравей, Лиза. Ами... как си облечена?
Тя: С червена копринена блузка и къса пола, с високи токове. Всеки ден ходя на фитнес, тялото ми е стегнато и съвършено. Мерките ми са 90-60-90. А ти как изглеждаш, сладурче?
Eгоист: Висок съм 1.90 и тежа 85 килограма. Нося очила и съм обут в анцунг, купих си го оня ден от магазина на Найки. По потник съм, обаче го окапах с гювеч оня ден и сега мирише малко странно.
Тя: О, как те искам! Желаеш ли да ме чукаш?
Егоист: О\'кей.
Тя: Добре тогава. Вече сме в спалнята ми. Пуснала съм тиха неясна музика и съм запалила свещи върху нощното шкафче и по раклата. Поглеждам те в очите през немирен кичур руси коси. Ръката ми се плъзва надолу към слабините ти и започва да разтърква нежно огромната подутина там.
Егоист: Ох, почвам да се потя.
Тя: Издърпвам ти ризата и започвам да те целувам по гърдите.
Егоист: Аз... такова... ти разкопчавам блузката. Ръцете ми треперят.
Тя: Аз сладко стена.
Егоист: Аз пък ти хващам блузата и започвам да я свличам от тялото ти.
Тя: Аз блажено отмятам глава назад. Хладната коприна се плъзга по топлата ми кожа. Все по-бързо разтривам огромния ти звяр през панталона.
Егоист: Ръката ми се отплесва от напрежение и раздирам дупка в блузата ти. Извинявай, много съжалявам.
Тя: Няма значение, не беше толкова скъпа.
Егоист: Ще ти я платя.
Тя: Не се притеснявай, не държах много на нея. Отдолу съм по черен дантелен сутиен. Дишам дълбоко, гърдите ми са набъбнали и напират да изскочат от сутиена.
Егоист: Боря се със закопчалката на сутиена. Май нещо е заяла. Имаш ли
ножица под ръка?
Тя: Хващам ръката ти и нежно я целувам. После посягам назад и го разкопчавам. Сутиенът се плъзва по раменете ми и пада на пода. Хладният въздух облива гърдите ми. Зърната ми се втвърдяват.
Егоист: Еб*си, страшна си. Как го направи? Вдигам сутиена ти и почвам да разглеждам устройството на закопчалката.
Тя: Извивам гръб като котка. О, скъпи! Преди малко съм се изкъпала и сега искам да почувствам езика ти навсякъде по тялото си!
Егоист: Пускам сутиена върху леглото. Сега те ближа, по... така, де... по гърдите. Много са... хм, готини.
Тя: Прокарвам пръсти през косата ти. Сега леко смуча мекичкото на ухото ти.
Егоист: Само не си пъхай езика! Много мразя! Кихам! Гърдите ти се покриват с лиги и сополи.
Тя: Моля?
Егоист: Извинявай...
Тя: Нищо де... (объркана пауза) избърсвам гърдите си с остатъците от блузата си.
Егоист: Взимам мократа блузка и я пускам на пода. Тя казва \"пльок\".
Тя: Така... (отново объркана пауза) Смъквам ти анцуга и търкам твърдия ти член.
Егоист: Аааа! Пищя с тънък гласец! Студени са ти ръцете! Аааа!
Тя: Вдигам си поличката. Искаш ли да ми свалиш гащичките?
Егоист: Що не. Свалям ти гащичките. Сега почвам да те лижа по... ъ-ъ-ъ... Ох,чакай малко.
Тя: Какво става?
Егоист: Влезе ми пичи косъм в кривото гърло. Задушавам се.
Тя: Добре ли си?
Егоист: Не мога да спра да кашлям, ще си изкашлям червата, еб*ти. Целият почервенявам.
Тя: Мога ли да ти помогна с нещо?
Егоист: Тичам към кухнята, почти се задушавам. Къде са ти чашите?
Тя: В шкафа вдясно от мивката!
Егоист: Изпивам чаша вода. Ох, по-добре съм.
Тя: Аз съм в леглото. Мокра съм, толкова те искам, че чак ме боли.
Егоист: Избърсвам чашата и я слагам обратно в шкафа. Тръгвам обратно към спалнята. Чакай, много е тъмно, къде е спалнята?
Тя: Последната врата вляво в дъното на коридора.
Егоист: Чакай. Оп, напипах я. Влизам.
Тя: Свалям ти анцуга. Стена и скимтя, толкова много те искам.
Егоист: И аз.
Тя: Сега си гол. Целувам те сластно, телата ни се притискат...
Егоист: Чакай, натискаш ми очилата в носа. Ще ми остане синьо.
Тя: Може ли да ти сваля очилата?
Егоист: Не, ще ми ги изкривиш. Свалям ги, обаче не виждам много добре без тях, предупреждавам те. Слагам ги на нощната масичка.
Тя: Коленича на леглото. Вкарай ми го скъпи!
Егоист: Ох, пикае ми се. Тръгвам през стаята с разперени напред ръце. 0-ох ритнах си кутренцето. Намерих тоалетната.
Тя: Побързай, скъпи.
Егоист: Готов съм! Опитвам се да пусна водата, обаче не намирам дръжката. Опаа....
Тя: Какво сега?
Егоист: Май съм се изпикал в коша за пране. Извинявай. Тръгвам обратно към спалнята и гледам да не се блъскам много в стените.
Тя: О, да. Да, ела!
Егоист: Сега ще си сложа това...оная работа... в твоята такова...в твоята оная работа.
Тя: Да, вкарай ми го, скъпи, да, влез в мен!
Егоист: Галя гладкия ти задник. Целувам влажната ти шия... Обаче имам малък проблем.
Тя: Поклащам задника си и те търся, разтворена. Не мога да издържа и секунда повече! Вкарай ми го сега, веднага чуваш ли!
Егоист: Не ми става.
Тя: Какво!?
Егоист: Ми мек ми е. Не мога да го вдигна.
Тя: Изправям се, в очите ми се чете възмущение.
Егоист: Свивам рамене с тъжна физиономия. Пишката ми виси. Сега ще си сложа очилата и ще я видя аз тая работа. Не мога да си го обясня.
Тя: Остави. Аз вече се обличам. Закопчавам си сутиена. Слагам си унищожената от теб блуза и потръпвам от отвращение.
Егоист: Недей де, чакай малко. Зверя се в тъмното, опитвам се да намеря нощната масичка, на която са ми очилата. Плъзвам ръка по раклата и събарям дезодоранти, рамки на снимки и някакви свещи.
Тя: Закопчавам си блузата. Сега си обувам обувките.
Егоист: Опа! Намерих си очилата. Слагам си ги. Господи! Една от свещите е подпалила пердето и то сега гори! Соча натам с шокирана физиономия!
Тя: Бе я си е*и майката! Нещастник такъв!
Егоист: Вече и мокетът гори! О, нее! Мамка му, какво ще правим сега?
...И линията прекъсва!!!
2
Кмет на смъртно легло, лежи в болницата и стене тежко. Предсмъртното му желание е да види за последен път жена си и заповядва да я доведат. Жената влиза в стаята и присяда кротко до мъжа си.
-Жено, жено! Тук ли си? -отваря той едното си око и оглежда стаята.
-Тук съм скъпи, тук съм! -отговаря със загрижен глас жената.
-Жено! -прошепва болният.
-Видяло се е, че ще умирам, но преди да умра искам да ти задам един въпрос!
-Питай скъпи!
-Искам да ми кажеш преди да напусна този свят дали си ми изневерявала някога!?
-Ама миличко, как можа да си го помислиш?
-Я стига! Колкото и да ти се иска да умра няма да си отида преди да съм научил истината, тъй че казвай!
-Добре! Ще ти кажа. Спомняш ли си когато ни трябваше хубава вила на плажа с изглед към морето?
-И... !
-Еми преспах с един брокер и той ни я продаде по-евтино!
-Така, друг път има ли? -попитал отчаяно кметът.
-Ами спомняш ли си, когато ни трябваше един голям кредит от банката и не ни го отпускаха, че със шефа на банката беше втория път!
-Ох, ох! -простенал мъжът.
-Друго да имаш да ми казваш?
-Ами, ами... спомняш ли си, когато не ти достигаха 399 гласа на изборите!
3
На една жена, съпругът й щял да ходи на командировка, в съседния град и тя решила, да се позабавлява, малко. Вдигнала телефона и звъннала на любовника:
- Ало, скъпи, мъжът ми заминава в командировка, ела при мен, ще направя салатка, ще пийнем,пък после, нали знаеш...
Речено - сторено.
Отишъл, човекът, хапнали, пийнали и тъкмо се налегнали и съпругът влязъл:
- Оо, къв си ти бе? Ще еб*ш жена ми, а? Я, ела тука.
Заклещил го, в един ъгъл и му теглил един к*р.
Минал се месец, мъжът пак го пратили в командировка. Жената, пак, звъннала на любовника:
- Ало, скъпичък, мъжът ми замина на командировка, ама този път много далече и няма как да се върне. Ела, ще хапнем, ще пийнем,пък после ще видим.
Отишъл човекът, хапнали, пийнали, тъкмо започнали да правят нещо и мъжът, пак, се прибира:
- Оо, пак ли ти бе, аз не те ли научих тебе, я ела тука. И пак му теглил един к*р.
Минало се още известно време и мъжът пак, го пратили в командировка.
- Ало, миличък, защо не дойдеш при мен, ще хапнем, ще пийнем... Не се притеснявай за мъжът ми, този път го пратиха в Москва и да иска, не може да се прибере.
- Хм, че той мъжът ти като няма да е там, аз за какво да идвам...
2
Описание на Мъжката Солидарност:
Прибира се след тридневно отсъствие Пешо - целият в червило, миришещ на дамски парфюм, полупиян. Жена му го започва още от вратата:
- Край! Омръзна ми вече! Взимам си децата и се развеждам! Къде беше?
- Спокойно бе жена. Бях с Кольо - играхме карти, пихме, после мача... не съм усетил как е минало времето. Обади му се ако не вярваш.
Жената звъни на Кольо:
- Здрасти, съпругата на Пешо е. Да знаеш къде е?
А приятеля отговорил:
- ААА - ето го пред мен, играем на карти. Да ти го дам ли да говориш с него......
Описание на Женската Солидарност:
Прибира се Мария след неколкодневно отсъствие - миришеща на мъжка пот, със скъсано бельо. Съпругът й я хваща за шията:
- Къде ходиш, мамка ти, пропаднала. Искам развод. Ще си прибера децата.
- Успокой се скъпи. Нищо не е станало. Вярвай ми. Бях с Нина и пазарувахме повечко, после се заговорихме за рецепти и дрехи. Не съм усетила как е минало. Ако не ми вярваш, обади й се.
Мъжът звъни на Нина:
- Ало Нина, здравей! Аз съм съпругът на Мария. Да знаеш къде е?
А Нина най-невъзмутимо, дори загрижено казала:
- Ееее, тази пък откога не съм я виждала. Кажи й да ми се обади, когато се освободи...
3
Скъпи мъже, господинчовци, приятели, годеници, съпрузи и т.н.
1. Веднаж за винаги трябва да запомните, че Жените сме тези, които създаваме правилата! Тях ние можем да променяме по всяко време и без предизвестие.
2. Жените никога не бъркаме! Или ако сбъркаме някъде, то това е по вина на скандално недоразумение, директно последствие от нещо, което вие сте казали или извършили грешно. При това положение следва да се извините веднага за причиненото недоразумение!
3. Наше право е да се ядосваме или разстройваме по всяко време, а ваше задължение е да запазите спокойствие при всяка ситуация, освен ако не искаме обратното.
4. Длъжни сте да ни прощавате всички недостатъци,които естествено нямаме. А ние няма да обръщаме внимание на вашите, които са в изобилие!
5. Когато ви задаваме въпроси и вие ни отговаряте "честно", не избягвайте после ударите по главата (тази, която е на раменете ви разбира се).
6. Вие - мъжете, имате нужда от НАС, а не от "права" (просто нямате такива).
7. Когато забременееме, не ни задавайте въпроси от рода на: "Това дете от мен ли е?" - разбира се че е от вас, комшията е идвал само да го утешим... заради проблем.
8. "Романтика" в нашите представи не е "Аз и ти, сега веднага - в кревата".
9. "Еротика" не е - "сваляй гащите и вдигай краката".
10. "Любов" не е идентично със "с*кс"
11. Не ни питайте за какво мислим по време на с*кс - не за ВАС, но няма да си признаем.
12. Когато ви кажем, че маслото е в хладилника, значи то е ТАМ! Просто трябва да погледнете мааалко по-далеч от носа си. Това важи и за всичко останало, което не намирате.
13. Понеже много ви обичаме и държим на вас, ви предупреждаваме: "Постоянното навиране на главите ви (горните) в хладилника може да ви направи не само сити, но и да ви докара някой менингит!
14. Когато кажем, че трябва да се свърши нещо, имаме предвид сега-веднага, а не някога в бъдеще неопределено време.
15. Тенджерите, тостерите, тиганите и други домакински уреди и пособия не се считат за личен подарък! Тях ги оставете за мама (по възможност - вашата)
16. Носените ви чорапи, обърнати наопаки, не стават чисти.
17. Изневярата ви в друг град СЕ БРОИ (нашата - НЕ)!
18. Чантите и обеците имат душа. А най-добрият с*кс е сутрин.
19. Когато ви се приходи по малка нужда, значи е точно ТОВА! Не се заблуждавайте, че ви се чука.
20. Винаги, когато имаме възможност да ви изневерим, се сещаме за ВАС и това ни отказва от с*кс, поне за една седмица.
21. Понякога ни карате да мечтаем... да мечтаем за самотен остров... далеч от всички... Подчертаваме В С И Ч К И !!!
22. Вашата интелигентност, граничеща с тази на хлебарките, събужда животинското в нас.
23. Милички, не ни питайте кои сте ни поред - нали знаете - винаги втори.
24. Не ни задавайте тъпия въпрос дали размерът има значение! Че кога е нямал?
25. Мм-да! Ризата? "ПЛОХАТА" на ризата? Разбира се, че това е вашето коремче. Бирата не е виновна, не! А потникът на дупки не се връзва с ризата.
26. Вечерите с шефа винаги са делови! Щом казваме...
27. Когато разговаряте с нас, ще мълчите! Ако искате изява пред публика - отидете в кварталната кръчма.
28. Не ни сядайте на компютъра! Но ако все пак го направите, затворете прозореца! Дръжката му е червеното кръстче горе-вдясно.
29. Не, не ни пречите, но по-добре идете в другата стая! За два телевизора в тази - е тясно!
30. Това, което държите в ръцете си, са дистанционни, а не двата ножа на Сандокан! Оставяйте ги поне за 4-5 часа да си починат.
31. "И най-умният си е малко прост." Това се отнася и за вас, като техници!
32. Обичайте ни! Никой не е искал от вас да ни разбирате.
33. Ние, жените имаме погрешна представа за това, че в главите ви е само с*кс. В тях има още манджа... и хляб.
2
Описание на Мъжката Солидарност:
Прибира се след тридневно отсъствие Пешо - целият в червило, миришещ на дамски парфюм, полупиян. Жена му го започва още от вратата:
- Край! Омръзна ми вече! Взимам си децата и се развеждам! Къде беше?
- Спокойно бе жена. Бях с Кольо - играхме карти, пихме, после мача... не съм усетил как е минало времето. Обади му се ако не вярваш.
Жената звъни на Кольо:
- Здрасти, съпругата на Пешо е. Да знаеш къде е?
А приятеля отговорил:
- ААА - ето го пред мен, играем на карти. Да ти го дам ли да говориш с него?
Описание на Женската Солидарност:
Прибира се Мария след неколкодневно отсъствие - миришеща на мъжка пот, със скъсано бельо. Съпругът й я хваща за шията:
- Къде ходиш, мамка ти, пропаднала. Искам развод. Ще си прибера децата.
- Успокой се скъпи. Нищо не е станало. Вярвай ми. Бях с Нина и пазарувахме повечко, после се заговорихме за рецепти и дрехи. Не съм усетила как е минало. Ако не ми вярваш, обади й се.
Мъжът звъни на Нина:
- Ало Нина, здравей! Аз съм съпругът на Мария. Да знаеш къде е?
А Нина най-невъзмутимо, дори загрижено казала:
- Ееее, тази пък откога не съм я виждала. Кажи й да ми се обади, когато се освободи...
1
Жена казва на мъжа си:
- Скъпи пусни ме на море моля те. Искам да отида ей така самичка и да се отпусна - обещавам че през цялото време ще си мисля за теб!
- Не може ли да си стоиш тук до мен и да си мислиш за морето? Не е ли едно и също?
1
Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)
Тя: Знаеш ли...Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)
Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)
Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)
Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)
Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)
Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)
Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)
Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)
Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)
Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)
Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)
Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)
Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)
Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)
Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)
Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)
Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)
Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама..
Той: (саркастично мълчание)
Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)
Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)
Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)
Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)
Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облегчително мълчание)
Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)
Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво... трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)
Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)
Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)
Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)
Тя: Е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)
Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)
Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)
Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, нями и парализирани!
0
По жицата
егоист: Ало?
Тя: Да, здравей, аз съм Лиза и съм готова да станем много близки
егоист: Здравей, Лиза. Ами... как си облечена?
Тя: С червена копринена блузка и къса пола, с високи токове. Всеки ден ходя на фитнес, тялото ми е стегнато и съвършено. Мерките ми са 90-60-90. А ти как изглеждаш, сладурче?
егоист: Висок съм 1.90 и тежа 85 килограма. Нося очила и съм обут в анцуг, купих си го оня ден от магазина на Найки. По потник съм, обаче го окапах с гювеч оня ден и сега мирише малко странно.
Тя: О, как те искам! Желаеш ли да ме чукаш?
егоист: Окей.
Тя: Добре тогава. Вече сме в спалнята ми. Пуснала съм тиха неясна музика и съм запалила свещи върху нощното шкафче и по раклата. Поглеждам те в очите през немирен кичур руси коси. Ръката ми се плъзва надолу към слабините ти и започва да разтърква нежно огромната подутина там.
егоист: Ох, почвам да се потя.
Тя: Издърпвам ти ризата и започвам да те целувам по гърдите.
егоист: Аз... такова... ти разкопчавам блузката. Ръцете ми треперят.
Тя: Аз сладко стена.
егоист: Аз пък ти хващам блузата и започвам да я свличам от тялото ти.
Тя: Аз блажено отмятам глава назад. Хладната коприна се плъзга по топлата ми кожа. Все по-бързо разтривам огромния ти звяр през панталона.
егоист: Ръката ми се отплесва от напрежение и раздирам дупка в блузата ти. Извинявай, много съжалявам.
Тя: Няма значение, не беше толкова скъпа.
егоист: Ще ти я платя.
Тя: Не се притеснявай, не държах много на нея. Отдолу съм по черен дантелен сутиен. Дишам дълбоко, гърдите ми са набъбнали и напират да изскочат от сутиена.
егоист: Боря се със закопчалката на сутиена. Май нещо е заяла. Имаш ли ножица под ръка?
Тя: Хващам ръката ти и нежно я целувам. После посягам назад и го разкопчавам. Сутиенът се плъзва по раменете ми и пада на пода. Хладният въздух облива гърдите ми. Зърната ми се втвърдяват.
егоист: Еб*си, страшна си. Как го направи? Вдигам сутиена ти и почвам да разглеждам устройството на закопчалката.
Тя: Извивам гръб като котка. О, скъпи! Преди малко съм се изкъпала и сега искам да почувствам езика ти навсякъде по тялото си!
егоист: Пускам сутиена върху леглото. Сега те ближа, по... така, де... по гърдите. Много са... хм, готини.
Тя: Прокарвам пръсти през косата ти. Сега леко смуча мекичкото на ухото ти.
егоист: Само не си пъхай езика! Много мразя! Кихам! Гърдите ти се покриват с лиги и сополи.
Тя: Моля?
егоист: Извинявай...
Тя: Нищо де, избърсвам гърдите си с остатъците от блузата си.
егоист: Взимам мократа блузка и я пускам на пода. Тя казва "пльок".
Тя: Така... Смъквам ти анцуга и търкам твърдия ти член.
егоист: Аааа! Пищя с тънък гласец! Студени са ти ръцете! Аааа!
Тя: Вдигам си поличката. Искаш ли да ми свалиш гащичките?
егоист: Що не. Свалям ти гащичките. Сега почвам да те лижа по... ъ-ъ-ъ... Ох,чакай малко.
Тя: Какво става?
егоист: Влезе ми пичи косъм в кривото гърло. Задушавам се.
Тя: Добре ли си?
егоист: Не мога да спра да кашлям, ще си изкашлям червата, еб*ти. Целият почервенявам.
Тя: Мога ли да ти помогна с нещо?
егоист: Тичам към кухнята, почти се задушавам. Къде са ти чашите?
Тя: В шкафа вдясно от мивката.
егоист; Изпивам чаша вода. Ох, по-добре съм.
Тя: Аз съм в леглото. Мокра съм, толкова те искам, че чак ме боли.
егоист: Избърсвам чашата и я слагам обратно в шкафа. Тръгвам обратно към спалнята. Чакай, много е тъмно, къде е спалнята?
Тя: Последната врата вляво в дъното на коридора.
егоист: Чакай. Оп, напипах я. Влизам.
Тя: Свалям ти анцуга. Стена и скимтя, толкова много те искам.
егоист: И аз.
Тя: Сега си гол. Целувам те сластно, телата ни се притискат...
егоист: Чакай, натискаш ми очилата в носа. Ще ми остане синьо.
Тя: Може ли да ти сваля очилата?
егоист: Не, ще ми ги изкривиш. Свалям ги, обаче не виждам много добре без тях, предупреждавам те. Слагам ги на нощната масичка.
Тя: Коленича на леглото. Вкарай ми го скъпи!
егоист: Ох, пикае ми се. Тръгвам през стаята с разперени напред ръце. 0-ох ритнах си кутренцето. Намерих тоалетната.
Тя: Побързай, скъпи.
егоист: Готов съм! Опитвам се да пусна водата, обаче не намирам дръжката. Опаа.
Тя: Какво сега?
егоист: Май съм се изпикал в коша за пране. Извинявай. Тръгвам обратно към спалнята и гледам да не се блъскам много в стените.
Тя: О, да. Да, ела!
егоист: Сега ще си сложа това...оная работа... в твоята такова...в твоята оная работа.
Тя: Да, вкарай ми го, скъпи, да, влез в мен!
егоист: Галя гладкия ти задник. Целувам влажната ти шия... Обаче имам малък проблем.
Тя: Поклащам задника си и те търся, разтворена. Не мога да издържа и секунда повече! Вкарай ми го сега, веднага чуваш ли!
егоист: Не ми става.
Тя: Какво?
егоист: Ми мек ми е. Не мога да го вдигна.
Тя: Изправям се, в очите ми се чете възмущение.
егоист: Свивам рамене с тъжна физиономия. Пишката ми виси. Сега ще си сложа очилата и ще я видя аз тая работа. Не мога да си го обясня.
Тя: Остави. Аз вече се обличам. Закопчавам си сутиена. Слагам си унищожената от теб блуза и потръпвам от отвращение.
егоист: Недей де, чакай малко. Зверя се в тъмното, опитвам се да намеря нощната масичка, на която са ми очилата. Плъзвам ръка по раклата и събарям дезодоранти, рамки на снимки и някакви свещи.
Тя: Закопчавам си блузата. Сега си обувам обувките.
егоист: Опа! Намерих си очилата. Слагам си ги. Господи! Една от свещите е подпалила пердето и то сега гори! Соча натам с шокирана физиономия!
Тя: Бе я си е*и майката! Нещастник такъв!
егоист: Вече и мокетът гори! О, нее! Мамка му, какво ще правим сега?
Тя: (сигнал заето)
1