скъпи+ще+си+спомняш+ли+за+мен
Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:
- Скъпи мои, изкуството на дипломацията - това е изкуство на убеждението и изкуство на предвиждането. Ето ви практически урок.
На един джип, и в Балкана при един овчар:
- Искаш ли да станеш директор на банка?
- Ъ?... Нечем!
- Ама ще се ожениш за дъщерята на Рокфелер. Тя е мацка отвсякъде...
- А-а-а, щем, щем!
Обратно в София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:
- Искате ли за директор на банка един български овчар?
- ?!?!... Не, естествено.
- Да, но той е бъдещият зет на Рокфелер!
- ...
Пак на самолета, до САЩ, при Рокфелер:
- Искате ли за зет един български овчар?
- Хе, хе, хе. Не, разбира се.
- Да, но той е бъдещ директор на швейцарска банка!
- ...
- Разбрахте ли сега, скъпи мои? - пита преподавателят. Всички кимат, само един от учениците вдига ръка:
- Изкуството на убеждението го разбрахме. А изкуството на предвиждането?
- Сега ще го видите. Г-н Рокфелер, може ли да разговаряме с дъщеря ви?
- Искате ли да се омъжите за...
- НЕ ИСКААААААМ!
- Да, но той е български овчар!
Мъж се простудил, лежи в леглото и пита жена си:
- Скъпа, ако умра, ще плачеш ли?
- Не се безпокой, скъпи, разбира се, че ще плача... Нали знаеш, че плача за какви ли не дреболии!
Късно вечер след бурен с*кс:
- Мили, само не заспивай веднага. А? Не обичам, когато се заспива веднага след с*кс.
- Добре.
- А днес правим четири месеца и половина, откакто сме заедно!
- Прекрасно! Ще отидем някъде да го отпразнуваме.
- На теб случвало ли ти се е, така бързо да идва любовта?
- Не, май не помня.
- Значи ти се е случвало… а на мен не! За първи път ми е така. Я кажи, твоята предишна Кети, тя веднага ли те обикна?
- След две седмици почна да говори за любов.
- Лъгала е, сто процента!
- Защо пък?
- НИМА НЕ ЧУВСТВАШ РАЗЛИКАТА! При мен е ЧУВСТВО, а тя просто си е плямпала…
- Добре, права си.
- Или не ми вярваш?
- Вярвам ти.
- Разбира се, знаех си. На нея си повярвал, а на мен не! И гърдите й са по-хубави и е завършила Физическия!
- Химическия!
- Ах, че си гад, помниш, какво е завършила? Още ли я обичаш??
- Учили сме заедно.
- Е, и? Аз с малко ли хора съм учила, но не говоря за тях.
- Спи.
- Не мога. Тя ще бъде между нас винаги.
- Ти си сто пъти по-добра от нея, и аз съм с теб, не с нея.
- Казваш го от съжаление, на кой му трябва жена с такова дупе, като моето…
- Нормално ти е дупето…
- КАКВО ЗНАЧИ „НОРМАЛНО”??? Дебело значи било! Лицемерна твар! Все си мислиш за Кети????
Взех възглавницата, сложих я върху главата й рязко натиснах, Обърнах се на другата страна и се замислих, затваряйки очи: казваше ми тате, заспивай веднага!
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.
Седи един пиян насред една локва, минава един полицай. Спрял се и пита:
- Колко е часа?
Пияният вдига показалец и казва:
- 12:15
Полицаят си гледа часовника - вярно е! Станало му интересно, след половин час пак минава, пак пита за часа. Пияният пак отговаря правилно. На третия път вече съвсем се шашнал, та го пита:
- Мъжки, как така точно казваш часа?
- Седни с мен в локвата, тогава ще ти кажа...
Седнал полицаят в локвата, пияният вдигнал пръст и казва:
- Ей там, виждаш ли - часовника на кулата...
Жена се прибира късно вечер пийнала. Мъжът и възмутен пита:
- Къде се шляеш до толкова късно?
- Задържаха ме в службата, скъпи, имахме важно съвещание.
- Хубаво, нали планирахме утре да правим почистване вкъщи.
- Не мога, утре се събираме с приятелки да гледаме Шампионска лига.
- Поне помниш ли, че уикенда смятахме да ходим на гости на родителите ми?
- Няма да стане, скъпи, тогава с момичетата ще ходим за риба.
- Господи, защо ми се падна такава жена?
- Аз те предупреждавах преди сватбата, че съм феминистка.
- А аз мислех, че феминистка, това е нещо като филателистка..
- Сбъркал си, скъпи, хайде отивай в кухнята да направиш нещо за хапване, че съм гладна като куче.
Две приятелки си говорят:
- Какво става? Той предложи ли ти?
- Не, още не ми е предложил да се омъжа за него, но вече сме като женени...
- Какво ще рече това?
- Пърди си пред мен спокойно...
Комунизъм...
Бай Иван бил стругар в скромна работилница в един цех.Чуло се,че ще идва на посещение Тодор Живков.Отишъл директора при Бай Иван:
-Иване,стягай работилницата и пребоядисвай всичко!
-Хич не ме занимавай,другарю директор.
-Бай Иване,плачеш си за наказание.
-Все таз,другарю директор.
Дошъл Тодор Живков в цеха и преглеждал всяка една от работилниците.Когато влязъл в работилницата на Бай Иван всички вече потривали ръце и чакали момента,в който непокизмът му щял да излезе през носа.Но уви Тодор Живков грейнал:
-Здравей Бай Иване,как си,откога не сме се виждали...Ела някой път в София у нас да пием по една ракия...
Всички били зашеметени,но директорът направил Бай Иван бригадир.
След седмица се чуло,че ще идва на посещение Михаил Горбачов - Същата история.Бай Иван отказвал да стегне работилницата,но отново се случило същото:
-Здравей Бай Иване,ела някой път в Москва на по водка да се видим...
Направили го заместник директор.
След месец директорът имал работа в Рим,Италия.Кого да вземе - заместник директора - Бай Иван.
Отишли те,свършили работата,но оставали още няколко часа до полета и решили да слушат неделната меса.
Излязъл Папата да пее,но нещо се загледал в един от хилядите хора и радостно се развикал:
-Това там Бай Иван ли е?Бай Иване!Ела тук да те видя!Как си?Хайде да изпеем заедно неделната меса.
Изпяли я.
Бай Иван вече слизал по стълбичките и хората вече се разотивали когато той видял на едно място събрани в кръг много хора и до тях линейка.Там седял директорър,който изглежда тъкмо се бе свестил и се държал за сърцето.
Бай Иван разтревожено го попитал:
-Другарю директор,какво се случи ?
-Виж Бай Иване...Дойде Тодор Живков - позна те,направихме те бригадир.Дойде Горбачов...и той те позна - направихме те заместник директор.Дойдохме тук - и ПАПАТА те позна! - Всичко това някакси успях да го преживея.Само едно не успях - При мен дойде един японец,потупа ме по рамото и попита:
-Извинявай,кой е оня дето пее с Бай Иван ?
Дами, прочетете само първата част
(Господа, вие четете до край.)
Една жена играела голф, когато запратила топката си в гората. Когато отишла да я търси, тя намерила жаба, хваната в капан. Жабата и проговорила с човешки глас "Ако ме спасиш, ще ти изпълня три желания". Жената освободила жабата, която и казала: "Благодаря ти, но забравих да спомена, че има едно условие за твоите желания. Каквото и да пожелаеш, мъжът ти ще го получи в трикратен размер."
Жената отговорила, че това не е проблем. Първото и желание било тя да бъде най-красивата жена на света. Жабата я предупредила "Осъзнаваш ли, че това желание ще направи също така съпруга ти най-красивия мъж на света, Адонис, пред който всички жени ще се прехласват?". Жената отговорила "Няма проблем, понеже аз ще бъда най-красивата жена на света и той ще гледа само към мен." Така, че Абра-кадабра и тя се превърнала в най-красивата жена на света. Второто и желание било да бъде най-богатата жена на света. Жабата я предупредила отново: "Това ще направи мъжа ти най-богатия човек на света. И той ще е десет пъти по-богат от теб." Жената пак отговорила "Няма проблем, понеже каквото е мое е и негово и каквото е негово е и мое." Пак "Абра-кадабра" и тя се превърнала в най-богатата жена на света. Жабата я запитала за третото и желание и жената отговорила "Бих искала лек сърдечен удар".
Поуката от историята: Жените са умни. Не се еб*вай с тях.
Внимание мили читателки, това е края на вица за вас. Спрете до тук и продължете да се чувствате добре.
Мъже, продължете да четете...
... Мъжът получил сърдечен удар десет пъти по-лек от този на жена си. Поуката от историята: Жените си мислят, че са много умни. Оставете ги продължат да си мислят така и се наслаждавайте на живота.
PS: Ако сте жена и все още четете, това само показва, че жените никога не слушат!
Един пенсионер си карал ладата по жълтите павета. Точно пред БНБ чистонов Mercedes S class се изпречил на платното на стареца. Дядото се опитал да го заобиколи - ляво, дясно, ляво и накрая се забил във вратите на луксозното возило. Слиза някаква мутра хваща дядката за ревера раздрусва го и казва:
- Дядо стар си да те бия ще ми издъхнеш в ръцете, затова трябва да ми платиш ремонта. Имаш ли 10 000лв. ?
- От къде с тази пенсия 150лв. ? Нямам пари !
- Тогава деца имаш ли някои трябва да плати !
- Имам син.
- Какво работи ?
- Треньор на делфини.
- Обади му се и ми дай да говоря с него !
Набрал дядото сина си и докато каже "Ало" мутрата взел телефона и започнал:
- Ей треньорчето на делфини баща ти се вряза в мен пред БНБ и ремонта ми струва 10 000. Имаш 30мин. да ги донесеш иначе ти е спукана работата ! Разбра ли ме ?
- Да веднага. - отвърнал човека
Не били минали и 10мин. когато спрял един микробус от него излезнали няколко човека с качулки и смазали мутрата от бой. След това го натъпкали в колата и му казали да се разкара.
Един от тях свалил качулката отишал при стареца и му казал:
- Татко колко пъти да ти повтарям, че не съм треньор на делфини а на тюлени !
Блондинка към ухажор:
- Защо е прието да ни считат нас, блондинките, за празноглави кукли. Кажи ми честно: мен за такава ли ме мислиш?
- Ти пък! Разбира се, че не! Нима можеш да си помислиш, че ще се срещам с глуповато момиче само заради дългите й крака, големия бюст и сладко личице?!
Спират блондинка за превишена скорост. Полицаят я пита:
-Госпожице знаете ли с колко километра в час сте се движели?
-Не господин полицай не знам
-отговаря блондинката.
В това време на полицая му се обаждат по радиото:
-Докладвайте полицай
-говори сержантът.
-Спрял съм тука една блондинка за превишена скорост,
-Аааааааааа знам я тая
-отговаря сержантът
- Ей сега мина покрай мен, свали си панталоните и ще видиш кво ще стане.
Полицаят отишъл при блондинката и си свалил панталоните.
Учудена блондинката отговорила:
-Еееееее пак ли проба за алкохол?
Стопират двама на пътя. Времето минава, а коли няма. Изведнъж от тъмното изскача един с волан от Камаз. Имитира скърцане на спирачки и спира до тях.
- Проблем ли има? Давайте, ще ви закарам.
- А бе, ти идиот ли си, карай нататък! Ние ще се оправим.
Оня вади пистолет и крещи:
- Бързо се качвайте!
Пичовете изплашени хукват заедно с него.
Пробягали към пет километра... отново скърцане на спирачки:
- Слушайте, след малко има пост на КАТ, а аз нямам шофьорска книжка. Слизайте, аз ще заобиколя през царевицата и ще ви взема пак след километър.
Зарадвани, че се отървали от идиота, двамата стигат до поста на КАТ:
- Слушай, преди пет километра един с пистолет ни накара да търчим по пътя!
- Един с волан от Камаз ли!?
- Да!
- Къде е!? Знаете ли от кога го издирваме, че кара без книжка?!
- Побягна през царевицата. - ошашавени му отговарят двамата.
Катаджията вади кормило на мотоциклет и им крясва:
- Качвайте се, сега ще го догоним! Единият зад мен, а другият - в коша!
- А бе, ти идиот ли си?
Катаджията изръмжава, вадейки автомат:
- Бързо по местата! Единият зад мен, а другият - в коша!
Какво да се прави - "седнали" пичовете "по местата".
Тичат тримата през царевицата. Катаджията казва на единия:
- Кво правиш, бе!? В коша се возиш прав! Бързо сядай!
Пичът побегнал с полусгънати крака, кочани го удрят по лицето, нищо не вижда, краката го заболели, обръща се към другия на "задната седалка" и казва:
- За чий х*й се прекачихме!? Я колко по-спокойно се возехме в Камаза!
Стои един, облегнат на Жигула, пиян на мотика. Приближава го КАТ-аджия:
- Ти да не си пиян?
- Еми...
- Не те ли е страх?
- Не...
- Ей сега ще те глобя!
- Е*и се в гъза.
- Ще ти взема книжката!!
- Еб*л съм я и нея.
- Ще извикам паяка да вдигне колата!!!
- И на него мамка му...
- Абе, що за човек си, ей сега ще я конфискувам!!!
- Конфискувай! Какво си седнал да се еб*ваш с мен... Не можеш ли да изчакаш собственика на колата, мамка ти??!
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...