За нея беше тясна рокля, а за мен...
За нея беше тясна рокля, а за мен покривало за колата!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Четох, че в Ню Йорк на всеки час е блъскан човек от кола... Горкият човечец...
Откакто направих клаксонът на колата със звук от изстрели, пешеходците пресичат улицата много по-бързо.
Пешеходците пресичат на принципа:
- На зелено – премини, на червено – притичай!
Карам колата, нищо не нарушавам, дори при ограничение от четиридесет карам с тридесет... Спира ме полицай и пита:
- И къде така се прокрадваме?
В повечето части на България 90-60-90 означава - шофиране в града с преминаване покрай патрулка.
Катаджия спира баба мотористка:
- Книжката моля!
- Заповядайте.
- И какво правим сега г-жо Иванова? 95, а?!
- А, не, не г-н полицай! Каската ме състарява.
Точно се чудех къде да паркирам и видях как откраднаха колата на комшията. Освободи ми се място. И това ако не е късмет!
Редовно в автобуса попадам на еко защитници. Те не ползват дезодоранти, за да съхранят озоновия слой и не се мият, за да съхранят водните ресурси на планетата.
Наблюдателност, съобразителност, агресия и бързина се преплитат в едно, когато някоя баба забележи свободно място в автобуса.
Във времето на тоталитаризма. В магазина на МОТОТЕХНИКА влиза мъж и казва на продавача:
- Искам да си купя "ЛАДА".
- Много добре! А какъв цвят желаете?
- Червена, моля.
- Добре, платете на касата 7800 лева.
- А кога ще си получа колата?
- Такаааааа, днес е 12 октомври 1975 година. Елате на 12 септември 1985 година.
- Извинете, а преди или след обяд да дойда?
- Че какво значение има, това е след 10 години!!???
- Не, бе, защото на тази дата, преди обед ще идва водопроводчикът...
Страшна мъгла. Жената, карайки своя автомобил се ориентира по светлините на предната кола. Изведнъж колата пред нея рязко спира и жената се забива отзад. Отива при шофьора да му държи сметка:
– И защо трябваше да спирате така рязко?!
– Ами, защото си влязох в гаража....
Днес в маршрутката, пътниците направиха референдум дали да плащат за превоза. Също като гърците…
Когато Иванчо видя, че крадат колата на съседа, не се поколеба дори секунда, изтича на улицата и препаркира на свободното място.
Отивам на работа с маршутката. Голяма навалица. Пред мен една "италианка". Обаче, аз не съм простак. Возя се. Но знаете, как е. При спиранията леко я подпирам. Тя постоянно се обръща към мен. Аз не издържах и извадих портфейла си от предния си десен джоб.
- Госпожо, не е това, което си мислите, а портфейла ми.
- Да, бе! Да не би преди две спирки да са ви превели заплатата!
Основното правило, на което се формират взаимоотношенията - пешеходци и шофьори е, че единият задължително мисли, че другият е идиот - т.е. когато е на пътя по всяко време може да направи… един дявол знае какво.