Малкия Иванчо пита: - Лельо, а...
Малкия Иванчо пита:
- Лельо, а защо с чичо още нямате деца?
- Ами... Иванчо, щъркелът още не ни е донесъл.
- Аааа, ако още вярвате в щъркела, то работата е ясна.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Мамо, всички деца в училище казват, че съм лъжец!
- Иванчо, но ти даже не ходиш на училище!
- Мамо, Иванчо днес ми разказа за вълшебния си часовник!
- Какъв е този часовник, Марийке?
- Той каза, че само щом ме видел, и от шест и половина почвал веднага да показва дванадесет!
Отива Иванчо на училище целия в синини. Учителката пита:
- Иванчо, какво се е случило?
- Татко ме наби.
- Защо?
- Купил ми дънки, а се оказаха, че са ми малки.
1985година. Урок по литература. Учителката пита децата:
- Деца, нашия герой е майор Минков. Кажете изречения в които всяка дума започва с буквата, M. Става Марийка и казва:
Москва. Месец май. Мавзолеят. Музика. Много музика. Майор Минков марширува.
Учителката е доволна. Става Петърчо:
- Манхатън. Мрак. Мизерия. Мафия. Марихуана. Мафията моли:
Милост майор Минков милост!
Учителката е доволна. Става Иванчо:
- Мека. Минарета. Меки миндери. Морни манафи мъркат:
- Машалла, майор Минков, машалла!
Иванчо и Марийка питат баба си:
- Бабо, а откъде идват децата?
- Щъркелът го носи.
Иванчо казва на Марийка:
- Марийке, хайде да й обясним всичко, че така ще си замине необразована.
Върви по училищния коридор Иванчо с кибрит в ръка, а насреща му директора:
- Ще те отуча аз теб от цигарите, келеш такъв!
- Господин директор, честна дума, не пуша!
- А тогава кибрита за какво ти е?
- Паля с него пратки и ги хвърлям в кабинета по химия.
- А... извинявай тогава!
Иванчо се прибира у дома:
- Тате, днес в училище имаше такава случка, че твоята заплата няма да стигне!
- Иванчо, - пита учителката със сарказъм, - би ли ми обяснил, как така съчинението ти съвпада дума по по дума със съчинението на брат ти от миналата година?
- Какво е странно, госпожо? Нали имаме една и съща майка.
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва:
- Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра...
- И после какво ще стане?
- Ще ме погребат и няма да ме има вече.
- А как ще те погребат?
- Ами така - идва черната катафалка и ме отнася към гробищата.
- А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?
Учителката по биология разказва:
- Къртицата всеки ден изяжда храна, равно на собственото си тегло! Иванчо пита:
- А къртицата откъде знае колко точно тежи?
Учителката:
- Деца, кой ще каже една съгласна?
Иванчо:
- Марийка!
Учителката:
- "Марийка" не е съгласна.
Марийка:
- Съгласна съм, как да не съм...
Връща се Иванчо от училище и пита майка си:
- Мамо, какво готвиш? Мирише много хубаво!
- Гладя накапаната ти тениска.
- Тате, ти ходил ли на училище, като си бил малък?
- Разбира се, Иванчо. И никога не съм пропукал урок.
- Виждаш ли, мамо! Наистина няма никакъв смисъл да се губи време с училището.
Родителите на Иванчо си говорят:
- Абе, жена, откакто почнахме да му даваме по десет лева за шестица, нашия почна само шестици да носи. Какво мислиш?
- Мисля, че вероятно си ги делят с учителите.
Семейство гледа новините. Съобщават, че от първи януари ракията ще поскъпне. Иванчо пита:
- Тате, това означава ли, че ще пиеш по-малко?
- Не, сине, означава, че ще ядете по-малко с майка ти...