Пинокио се оженил за Малвина. През...
Пинокио се оженил за Малвина. През първата брачна нощ излязъл от спалнята и отишъл в кухнята при татко Карло:
- Баща ми, имам сериозен проблем! Малвина е доста тясна... там, долу! А ти си ми направил патката много дебела! Какво правим сега?
Дърводелецът го успокоил:
- Няма страшно, моето момче! Вземи това парче шкурка. И почни да търкаш яко, докато си изтъниш достатъчно патката!
На сутринта, татко Карло попитал своя син:
- Е?! Как мина снощи? Малвина - остана ли доволна?
Пинокио отвърнал с блажена усмивка:
- На кого му пука за Малвина? Нали си имам шкурка?
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Бабо, защо ти е толкова голям прозореца?
- За да хвърлям по-големи торби с пари на телефонните измамници, Червена шапчице!
Върви си Червената Шапчица из гората. Изведнъж от храстите се показва главата на Вълка.
- Къде отиваш? При баба ти ли?
- Да.
- В кошницата носиш питка ли?
- Да.
- А във вестник ли е завита?
- Да.
- Я ми дай вестника.
Софиянец седи на язовир в провинцията и си клати краката във водата, а една жаба му проговаря с човешки глас:
- Сега ако ме целунеш, ще се превърна в принцеса.
- Що, бе, ти и така ме кефиш!
- Кой път да поема? - попитала Алиса.
- Този, който ще те отведе най-далеч - отговорил и Заека.
- Абе, не ми пробутвай цитати на Паулу Коелю, ами ми кажи как да изляза на околовръстно...
Бабата и дядото, намериха под възглавницата на житената питка, списание със снимки на хот дог!
Решил Батман да се върне във времето за да види как са живели предците му. Качил се на машината на времето и хоп, върнал се в дивия запад.
Върви си той по централната улица и се чуди: Всеки който го срещне му се смее докато го поздравява и се разминават. На края на улицата един старец го спира и му казва:
- Ееех Зоро, Зоро. Аз казах ли ти, че оная твойта ще ти сложи рога накрая!
Татко Карло влязъл в стаята без да почука и хванал Буратино да лъска чепчето...
"Плясс!" - един зад врата...
- Ей, диване! Не стига, че себе си ше запалиш, ами и къщата ше изгори!
И вълкът още щеше да си е жив, ако в тъмната гора не беше се заговорил с непозната девойка с червена шапчица!
- Аз съм духът от лампата и ще ти изпълня пет желания.
- Не са ли три?
- Обикновено са три, но ми изглеждаш малко шматка...
Баба чете приказка на внучето:
- И извикал юнака със страшен глас...!
- Бабо, какво е страшен глас?
- Ами, нещо като... Ехехей, ваща мама...!!!
Намира една мадама затапена бутилка на морския бряг. Вади тапата, отвътре се измъква един джин с чалма, поогледал я от ляво, от дясно и и вика на чист варненски:
- Искаш ли та изплюща ан*лно?
Мадамчето се пооцъклило и отказва категорично.
- А нормално - пита пак джина.
- Нье!
- А какво ще кажеш за ор*лно?
- Тц!
- Ми хубу. Ай чау тогаз - и се засилил да си ходи.
- Чай бе, вика мадамата, ми желанията?
А джина:
- Нямаш повече желания!
Средновековен спам, 15-ти век.
Стои принцът, чака писмо от любимата. Три дни и три нощи чака. Пристига пощенски гълъб. Щастливият принц развълнуван отваря писмото.
А там:
"Точа мечове. Изгодно."
Червената Шапчица стояла и си топяла задника в реката. Минал Вълкът и я попитал:
- Червена Шапчице, какво правиш?
- Ми мия си... зарзалата Вълчо!
- Ей вие на тая приказка майката и таковахте!
Храбрият рицар се явил пред Тъпия крал:
- Ваше Величество, току-що бях в Омагьосаната гора! Там срещнах Говорещото л*йно! То се закани, че ще дойде някой ден в двореца и ще Ви изяде!
Тъпият крал побеснял:
- Брей! Така ли каза, бе, л*йното му с л*йно? Нека само да ми дойде!
Ще видим кой кого... ще изяде!
- Прасчо?
- Кажи, Пух!
- Докато те нямаше, дойде пощальонът. Донесе колет, в който имаше осем шоколада.
- Супер! Той е от леля ми! Тя никога не ме забравя по празниците!
- Ами, виж сега, Прасчо... Надявам се, че няма да ми се сърдиш. Ние, с теб сме като братя, а братята делят всичко по равно. Така направих и с шоколадите - фифти-фифти! Или с други думи - седем за тебе и седем за мене!
- Чакай малко, бе, Пух! Ако единият от нас вземе седем - за другия остава само един!
- А, не знам, брат! Аз, моите седем - вече ги изядох!