Английски замък, пред него се ширнала...
Английски замък, пред него се ширнала ливада, покрита с прекрасен току що навалял сняг, изкрящ под слънчевите лъчи. Лордът - собственик на замъка се събужда и излиза на терасата да се полюбува на красивата гледка.
О, ужас! Върху белият сняг с урина е изписано: "Лорда е рогоносец".
Лордът веднага повикал Шерлок Холмс. След кратък оглед на местопрестъплението Шерлок Холмс направил своето заключение:
- Милорд, почеркът е на жена Ви, а урината - на Вашият шофьор.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Какво образование имаш, Холмс? - попитал Уотсън.
- Елементарно, драги ми Уотсън...
- Защо Шерлок Холмс си няма приятелка?
- Елементарно: Уотсън!
Уотсън пита Холмс:
- Абе, Холмс, нещо се е повредила лампата в тоалетната. Като отворя вратата светва, като я затворя угасва.
- Елементарно, Уотсън! Пикал си в хладилника.
Седят си Шерлок Холмс и д-р Уотсън в един бар и пийват уиски. След малко в бара влиза млада жена и сяда в едно отдалечено сепаре. Холмс казва:
- Драги Уотсън, хващам се на бас за 100 лири, че младата дама, която влезе току-що, не носи бельо.
Уотсън обаче не вярва, става, отива при госпожицата и след малко се връща изумен.
- Как познахте, Холмс?
- Елементарно, Уотсън - усмихнал се Холмз - По обувките й имаше пърхут...
Шерлок Холмс и д-р Уотсън се разхождат из долината.
Изведнъж чуват нечовешки вой.
- Какво става, Холмс? Да не е пак Баскервилското куче?
- Няма нищо страшно, Уотсън. Пак дават на сър Хенри овесена каша за закуска.
Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж - какво да види - собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън:
- Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник?
- Да, Холмс... Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?
Обява:
- Изгубено е куче. Моля, предайте срещу добро възнаграждение.
Лорд Баскервил
- Щирлиц, не ви ли се струва, че ние вече някъде сме се срещали?
- Може би, през 40- те в Полша, групенфюрер?
- Не, Щирлиц...
- А може би, през трийсет и шеста в Испания, групенфюрер?
- Не, Щирлиц...
- А може...
- Петка???
- Василий Иванович!!!
Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи.
- Ти бял ли си или червен? - питат го.
- Мартеничка - отговаря Петка.
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори:
- Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят т*шаците в полето.
Първата брачна нощ на сър Джон:
-Питър, вземи фенера и ела да ми светиш в спалнята.
-Веднага, сър Джон.
След 20 минути напразни усилия:
-Питър, дай ми фенера и изпълни моите задължения към милейди.
-Веднага, сър Джон.
След още 20 минути:
-Ето, Питър, така се свети!
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал с белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Събужда се лорд Джон през зимата, протяга се на терасата и вижда надпис с урина долу на снега:
"Лорд Джон е педал!"
Извиква камериера и му възлага разследването.
След един час камериерът докладва:
- Лорд Джон, урината е на коняра, а почеркът на жена ви.
Джон посреща лорд Бристол на вратата с широка усмивка:
- Къде ходиш, бе тъпо копеле, на бренди с някоя к*рва ли беше?
- Нее, Джон, купих си нов слухов апарат - уволнен си...
- Лорд Бристол, извинете че Ви събуждам от следобедната дрямка, но трябва да Ви уведомя нещо спешно за Вашите крака, така любезно поставени върху камината - Вашите чорапи горят...
- Джон, искаш да кажеш - пантофите горят!
- Нее, високоуважаеми лорд Бристол, пантофите вече изгоряха...