Една от загадките на живота...
Една от загадките на живота:
- Как е възможно мъжът, който не е достоен да се ожени за вашата дъщеря, изведнъж да стане баща на най-умното дете?
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
В парка, на пейка седят двама влюбени. Изведнъж той забелязва, че някакъв мъж прави неразбираеми знаци на неговата дама:
- Какво искате? - възмущава се той.
- Махайте се!
- Ще се махна, но ключовете от апартамента са в жена ми...
Прибира се един от работа и гледа - на масата бележка:
- "Мама е болна. Ще спя при нея."
После гледа - бележка на хладилника:
- "Стопли си вечерята в микровълновата."
После - на спалнята друга бележка:
- "Лека нощ! Сънувай ме!"
Писнало му, облякъл се, рекъл да си обуе обувките, а там - бележка:
- "Къде, бе? Къде?"
Толкова години еволюция и развитие на мъжественост, а синът на 40 години:
- Мамо, какво ще ядем днес?
- Ало, каква гадна чорба си сготвила в синята тенджера? Въобще не е вкусна!
- Нищо не съм сготвила, само я накиснах да я мия!
- Петрова, гледам мъжът ти вече не е толкова мършав, станал един такъв енергичен, бодър, косата му лъщи...
- Ами умря ни кучето и ми дожаля да изхвърлям цял чувал с гранули...
Бащата пие в кухнята. Идва дъщеря му.
- Тате, може ли да върна празните бутилки, за да купя храна за вкъщи?
- Ето, на, вземай... Какво ли щяхте да ядете ако не бях аз.
Казах на жена ми, че е по-красива даже и от Мис България и сега ми се сърди...
- Ужасен си, предлагаш ми брак, но кажи, по какво се различавам аз от твоите предишни четири жени?
- Мила моя, те бяха само мои съпруги. Ти ще бъдеш моя вдовица.
- Ще дойдеш ли у нас на кафе?
- Не, пий си го сам. Аз от тия кафета вече съм с четири деца.
Изпробвах нов японски метод за отпускане. Трябва да подържиш някоя вещ в ръка и ако тя не ти носи радост я изхвърляш... Така изхвърлих две тенджери, сметката за тока, кантара, сутиена... Седя, чакам мъжът ми да се върне от работа...
Две съседки разговарят:
- Нали ти казах, че оная мърла, снахата, не може да чисти като хората! Снощи поглеждам какво правят в спалнята, синът ми кихна и всичкия прах от ключалката влезе право в окото ми!
Първата година от брака си се борих за надмощие, втората година се борих за равноправие, а след това - само за едничкият живот, който ми остана...
И, жено, помни... всяко килце отгоре е малка стъпка към леопардовия клин.
И искам да поканя присъстващите, да кажем по едно наздраве за моята жена, с която се ожених преди 15 килограма!
- Мили, дай ми 100 лв. за пилинг?
- Какво е па т'ва?
- Разбираш ли, ще отида в салон за красота, там ще изтъркат старата ми кожа, и от долу ще се появи млада...
- А аз мислех, че вие змиите, си сменяте кожата сами!