Иванчо отива при баща си, който...
Иванчо отива при баща си, който стои пред компютъра в интернет:
- Тате, направи ми чай!
- Ох, Иванчо, изморен съм много. Толкова много работа имах днес. Направи си сам!
- Татееееееееее... моля те!
- Добре! Давай да направим така: ти ще направиш чай за мен, а след това аз за теб, става ли?
- Да, тате! - радостно казал Иванчо.
След пет минути се връща и носи чаша с чай.
- Тате, направих ти чай.
- Знаеш ли, Иванчо! Аз размислих и вече не искам чай, изпий го ти!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Щом ще ни пускат в парка само ако разхождаме дете, аз може ли да разхождам детето на свекървата?
Жената, към мъжа:
- Скъпи, нали ще изхвърлиш боклука?!
Мъжът:
- Да.
Жената (с недоверие):
- Ама обещаваш ли?!
Мъжът (подразнен от недоверието на жена си):
- Ай стига се заяжда, де! Кога пък не съм обещавал?!
Ако една жена те обича, винаги ще изтрие чатовете с другите мъже...
- Мамо, мамо, аз осиновен ли съм?
- Да бе, баш па тебе ще вземем...
Преди карантината зор, та зор да приберат мъжете си вкъщи, а сега, как пък една не написа - прекарвам си чудесно с мъжа ми...
- Поне ме покани на вечеря!
- Не излизам с омъжени жени!
- Ейй, алоoo, аз съм съпругата ти!
- Не правя изключения...
Мъжът ми казва, че съм ревнива, ама толкова хубаво изглеждаме двамата на личната му карта...
Наглостта му край няма:
- Скъпи, не стига, че готвиш, миеш и переш, ами искаш и да простираш...!?
- Запомни, сине, само глупакът винаги е убеден във всичко. Умният човек се съмнява.
- Това сигурно ли е?
- Абсолютно съм убеден!
- От утре спираш цигарите, алкохола, картите и ходенето по чуждо!
- Докторееее!? Колко ви плати жена ми?
Казват, че най-доброто средство срещу самотата е женитбата. Седя и мисля... не може да няма друг, по-хуманен метод?
- Това ще бъде трудна нощ... Някои от вас няма да доживеят до изгрев слънце...
- Скъпа, затвори хладилника... И спри да говориш на кюфтетата...
- Тате, тате, в училище казват, че съм много разсеян...
- Аз съм съседът, моето момче, съседът...
Малко момиченце се загубило в мола и реве. Охраната се опитва да го успокои, а някаква лелка назидателно мърмори:
- Хлапе, трябва да се държиш за полата на майка си!
- Пробвах! Ама не я стигам...
- Мила, защо толкова често ме питаш дали ще се оженим?
- Обичам да гледам страха в очите ти...