А бе, един въпрос не ми дава мира...
А бе, един въпрос не ми дава мира, не спя и се будя потен по първи петли - рибите, които хващаме и пускаме обратно, дали разказват на другите риби, че са били отвлечени от извънводни?
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Нормалните змии:
- Ссссс!
Змиите, на които аз попадам:
- Милооо, скучно ми е!
Със зор достигнах до умотворението:
- Саденето не е като седенето!
Някаква бабичка се тътри към аптеката, остават и още 200 м., изпреварва я младеж:
- Младеж, ти накъде?
- Към аптеката.
- Да знаеш, след мен си...
- На лъжата краката са къси.
- Ти за кво си мислиш, че повечето жени ходят на токчета?
- Муцка, като те гледа човек, ще си помисли, че в страната върлува глад.
- А като погледне теб, ще си помисли, че ти си причината.
- На колко си години?
- Такъв въпрос не се задава на жена!
- Добре де, кажи поне колко килограма си?
- На 40...
- Уфф, защо не слушах какво ми говори мама!
- И какво ти говореше?
- Егаси и тъпака, ами нали ти казах, че не я слушах какво ми говори...
Между приятелки:
- Няма вече джентълмени!
- Е как да няма? Моят приятел, ми държи чадъра когато вали дъжд докато аз сменям гумата на колата.
Ако си роден беден, това не е твоя грешка, но ако умреш беден - това вече е!
Ще тегля пари от банкомата. Гледам, че някой си е забравил бележката, любопитно поглеждам... Остатъчна наличност 55 000 лв... Че като ми се приплака за моята мижава наличност...
Когато попиташ благоверната си на какво се дължи отрицателното салдо по кредитната ти карта...
Отговора обикновено е нещо като:
- Ар ю толкин' ту ми?
Трима статистици са на лов и набелязват един фазан, първия стреля 10 см. вляво, втория стреля 10 см. вдясно, третия вади лист, пише нещо, тегли чертата и вика:
- Браво, момчета, уцелихме го!
Рай... Седят хората блажено, отпиват нектар и с лъжичка бавно поемат наслаждавайки се амброзия. Втурва се изневиделица някакъв, взема от близкостоящия лъжичката и започва настървено да набива амброзия:
- Ама какви са тия маниери и защо е тая спешност?! Та ние сме тук завинаги.
- Някои сте завинаги, други след пет минути ще ни реанимират...
На пазара:
– Бабе, колко ги даваш салатките?
– По пет лева.
– Е, що така скъпо?
– Щото ми трябват пари бе, младеж!
Забелязали ли сте? За някого вие сте готови да излезете дори в два часа през нощта, а на други казвате - "Вече е късно." В девет вечерта.