Келнер, бира… - Ама, господине...
- Келнер, бира…
- Ама, господине… Как бира след водката?!
- Запомни, момче! Бирата не е след водката… А преди уискито…
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
В бюрото за загубени вещи:
- Госпожице, вчера във влака Варна - София съм забравил дамаджана с ракия. Някой не я ли донесе?
- Не господине, но донесоха тоя, който я е намерил.
Ако черният дроб на Пешо пияндето знаеше, че откъм г*за има дупка - отдавна да се е измъкнал от организма.
Ракиите са като гърдите - една е недостатъчна, три са твърде много. Две е идеално.
Литър - това е мярка не за обем, а за дълбочина на разговора.
Обидно е когато говориш възвишено, за чувства, а те обвиняват в алкохолизъм.
- Елена, омъжи се за мен!
- А на сутринта като изтрезнееш, няма ли да премислиш?
- Кълна се, няма да изтрезнея!
- Ох, Пенооо, ох сестрооо… Господ да го убий, моя Гочо!
- Що бе, Гице!? Да не те е зарязал?
- Не ма! По-лошо!
- Че какво!?
- Прибра са снощи, пиян на мотика… Аз, разбира се го чаках на вратата с метлата… Оная с дългата дръжка…
- И той к'во?
- К'во!? Падна на колене, разрева се и занарежда…
- Гицеее, миличка! - вика.
- Няма повече! Не отлитай от мен, Гицее!
Интересно, как арменците могат да търпят конякът им да отлежава петнайсе години! Ние гроздовата я търпим има - няма петнайсе минути!
- Какво значи - "освинил" съм се?
Да - пих.
Да - малко съм разкрепостен.
Да - развълнуван съм в компанията на красиви дами.
Но идейно - аз съм трезвен.
Ако не пиеш няколко петъка подред, могат да те лишат от българско гражданство.
- Добри, ай да ударим по едно! - казва бай Пешо.
- Да ударим, ама оставих алкохола… - тъжно отговаря бай Добри.
- Що тъй бе!? На стари години!
- Не бе! Забравих, де го оставих бе!
Мечокът издал заповед, че се забранява пиенето. Заранта, докато обикаля гората, вижда заекът пиян, въргалящ се в една локва:
– Защо не спазваш заповедта?
– Ти, с тая заповед иди да плашиш животните в гората, нас рибите ни остави на мира…
Стои пиян под едно дърво. Страшна буря, вали, гърми. Минава друг пиян и му вика:
– Приятел, прибери се у вас, че тук може гръм да те удари…
– Хм, не познаваш жена ми, как съм се напил, по-добре гръм да ме удари, отколкото тя…
- Спрях пиенето.
- Е как можа? Това беше единственото нещо, в което те биваше.
- Поздравления, Кмете! Невероятно е за колко кратко време построихте училището!
- Нямаше да се справим без хора като Вуте, Нане, Симо и други.
- Значи си имате качествени строители! – хвали го министърът.
- Абе, не са баш строители… ама някой им казал, че строим нова кръчма…