Съпрузи вечерят пред телевизора...
Съпрузи вечерят пред телевизора. Тя не спира да мърмори:
– Ти не си вече мъжът за когото се омъжих! Толкова си променен! Трябва сериозно да поговорим за нашите взаимоотношения....
– Гоооол....
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Христо Стоичков:
- Който играе - печели!
Григор Димитров:
- Да бе да...
И си гледкаме със скъпата световното по футбол, по едно време ѝ казвам:
- Ах, пиленце, да взема да превключа на другия канал, че почва любимият ти сериал?
Че като взе, че се набра, мойта, като взе че се накокошини:
- А бе, ти ли ще ми казваш какво да гледам, бе?!!!!!
И така си и останахме да си гледкаме мача…
Интервю с Пеле. Журналистът го пита:
- Смятате ли, че отборът ви от 1970 година би могъл да бие днешния отбор на България ?
- Да, убеден съм.
- С какъв резултат?
- С 1-0?
- Само толкова?
- Да, все пак вече сме на по 75 години.
- Защо си биете детето?
- Каза, че като порасне иска да играе за националния отбор по футбол!
- Дай и по другата буза!
Футболистите на България посетили дом за деца:
- Ужасно е да видиш всичките тези лица, в които няма никаква вяра и надежда!
Гошко, 5 годишен.
Записах се на бокс! Сега моя много обича да чисти, да мие съдове, а към прането направо го влече...
След като Руиз понаби Джошуа и то доста добре, от днес да не съм чула нито една шега за дебелите!
След мача Джошуа - Руис се наблюдава пълен отлив от фитнес залите и огромен наплив към дюнерджийниците!
Пловдив. Втори юни. Сирени. Млад олигофрен крачи бодро...
- Спри се ве, това е деня на Ботев!
- Аз съм от Локо, майна...
- Защо сумистите си бръснат краката?
- За да го различиш от феминистките!
Турски футболен коментатор:
- Ааа... Меси... Бир чалъм, еки чалъм... ооо... Чок калабалък.
Известен футболист се прибира в родния си край. Разхожда се и вижда в една градинка деца да играят футбол. Пита ги той:
- Може ли да се включа и аз?
- Разбира се, сядай на пейката.
Двама във фитнеса:
– С колко клякаш?
– С триста.
– Килограма?!
– Зора.
За комуникациите на лични:
- Zdr ko pr.
- Няма смисъл. От Левски съм!
Това, което най-силно ме впечатлява във волята на бегачите в маратон:
- Как успяват да не си проверяват телефона, цели 4 часа!