Казват, като съм се нервирала...
Казват, като съм се нервирала, трябвало да броя до 100. Пробвах! То било много трудно... да броиш и псуваш едновременно.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Имате ли някакви книги за параноята?
- Да, точно зад вас са.
На диета съм. Събуждам се през нощта умираща от глад. Мисля си, да ходя ли до хладилника или да не ходя. Все пак отивам. Отварям хладилника, от разнеслия се хлад кихвам, шибвам си здраво главата във вратата. Седя с кърпа на кървящия си нос и си мисля:
- А, да бях кротко си спала, ама с тоя лаком г*з...
Еми не знаеше, че е бременна и другия месец ще се омъжва, но съседите няма да лъжат, я!
- Една цигара убива 5 мин. от живота ви, а смехът го удължава с 10 мин. Извод:
- Пушете правилните неща.
Тя цялата беше поезия... Но той се оказа напълно неграмотен.
– Колко неоткрити пещери има в района?
– Ние ако ги знаем, няма да са неоткрити!
Следва "замислен" поглед...
Коментар на колега:
– Будала, речи му 14 и да ходи да ги търси.
Разбрах, че окончателно съм се побъркал, когато с два пръста се опитах да увелича картинката във вестника!
Мъжете си тръгват често от добрите жени с надеждата, че следващата може да е по-добра. От лошите не си тръгват никога, защото ги е страх, че следващата може да е още по-лоша.
Не вярвам много в задгробния живот, но все повече вярвам в задграничния!
Ако ти не и пишеш и тя не ти пише, значи не ви е било писано.
Ако искате да объркате сервитьорка в сладкарница, си поръчайте:
- Три две в едно и две тригуни...
Летище София, гишето за информация. Служителката се обръща към чакащите:
- Извинете, господинът от Габрово, който поиска информация за най, ама най, най евтиния и изгоден полет до Париж, тук ли сте още?
От навалицата се показва човек и се обозначава:
- Да, да госпожице тук съм!
- Господине, от управата донесоха ей тези крилца тук и казаха да си ги лепнете на гърба и да отлитате. Приятен полет и безаварийно кацане ви желаем.
Айфонът е телефон, в който телефонът не е най-важното май.
- Кажи ми откровено - изглеждам ли на 40 години?
- Въобще не! Виж, преди десетина години - може би...
Някъде из равното Старозагорско поле. Майка води синчето си - малкия Неделчо на зъболекар... Зъболекаря внимателно подканя детето:
- Хайде сега, Неделчо, отвори уста, моето момче!
Неделчо обаче седи опулен и не мърда... Зъболекарят пак го подканя с още по-мили думи, но детето - не! Майка му по едно време не издържала:
- Ава зяйни ва, Дяле!