Наистина ли обещавате, че портретът...
- Наистина ли обещавате, че портретът ми ще стане хубав?!
- Да, няма да се ПОЗНАЕТЕ!...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Пешо, още ли се занимаваш с журналистика?
- Не, започнах търговия с мебели.
- Продаваш ли много?
- За сега само МОИТЕ!...
Композиторът - импресионист И. И. нарочно не смазваше вратите в дома си, за да може скърцането им постоянно да го вдъхновява...
Интервю за работа:
- Каква заплата очаквате да получите?
- Ами "Ехаа, тва всичко за мен ли е?"
Отива един при приятел да поиска малка сума пари на заем. Приятелят имал баничарница и най-вероятно нямало да му откаже. Все пак собствен бизнес.
- Виж какво - казал баничарят - бих ти дал, но виждаш ли отсреща онази банка. Имам договор с нея.
- И какъв ти е договора?...
- Разбрахме се, че аз няма да давам пари на заем а те няма да правят баници.
В съда:
- Познавате ли подсъдимия?
- Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка.
- Кога беше това?
- Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа...
- С какво се занимавате?
- Аз съм комшийка!
- Какво означава това?
- Aми... кълна, клюкарствам, завиждам... такива работи.
Режисьорът на документалния филм "Земята е плоска", категорично отказа да вземе наградата "Златен глобус", която спечели...
- Колко души работите в тая бригада?
- С началника - 25.
- А без началника?
- НИКОЙ!...
След като той намери в гардероба на новата си приятелка униформи на стюардеса, медицинска сестра, прислужница и полицайка, той разбра, че тя не може да се удържи дълго на нито една работа.
Другоселец си купил обувки от един габровски майстор. След време минава през Габрово, влиза в магазина и се обръща към майстора:
- Абе тия твоите обувки, дет' толкова ги хвалеше и един месец не можаха да изтраят!
- Мислиш, че твоите пари много траяха ли, бе?
В едно село строили църква, всеки давал кой колкото може, кой десет лева, кой двайсет. В един момент дошла една жена цялата направена - устни, гърди, силикони, всичко... и казва:
- Ето давам десет хиляди лева.
Свещеникът я пита:
- Ама как така, коя сте вие?
- Аз съм прости*утка - казва тя.
- А не, не - казва и той, - ние такива пари не можем да вземем.
А работниците от скелето се развикали:
- Взимай попе, взимай... това са наши пари!
- Шефе, с тази заплата няма никога да се оженя!?
- Вярвай ми, един ден ще си ми благодарен!
- Къде работите?
- Дупето.
- ?
- Ду пето бе, ду пето районно в магазина.
Портиерът на завода нямаше търпение да се пенсионира, за да може по цял ден да решава кръстословици и судоку.
Двама се запознават в кръчмата:
- И какво работиш?
- Ландшафтен дизайнер съм.
- Жестока професия. Супер си!
- Фадрома карам, бе...