Габрово. Малкият Иванчо звъни на...
Габрово. Малкият Иванчо звъни на вратата:
- Гошко, вкъщи ли си е?
Майката на Гошко:
- Той сега яде, сигурно и ти си гладен?
- Да.
- Отивай вкъщи да хапнеш.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Учителката:
- Иванчо, можеш ли да ми кажеш един нос на Черно море?
- Еми не.
- Браво! Шестица!
- Иванчо, кажи 3 съгласни букви.
- Ш, Т и Б госпожо.
- Простак, мръсник! Кажи други 3...
- В, Г и З госпожо!
- Иванчо, прочети си домашното!
- На вън е зима...
- До тук добре!
- Езерото е замръзнало...
- До тук добре!
- Вълците се еб*т...
- Ааа, тук не е добре Иванчо!!!
- Ами как да е добре като се хлъзгат!
Учителката по математика вдигнала Иванчо на дъската:
- Я, кажи, момче - на колко години беше на миналия си рожден ден?
Оня отговорил:
- На седем, госпожо!
Даскалицата кимнала:
- Значи, на следващия си рожден ден ще бъдеш на... колко?
Ученикът се усмихнал:
- На девет години, госпожо!
Математичката се троснала:
- Седни си! Двойка!
Докато се отправял към мястото си, Иванчо промърморил под носа си:
- Тая, пък, толкова ли не разбра, че днес имам рожден ден?...
Из писмо на Иванчо:
"Мила Марийке, в едната ръка държа снимката ти, а с другата... мисля за теб! И колкото повече мисля - установявам, че ти си ненаситна ма..."
Час по физика:
- Иванчо, кой материал е по-твърд дървото или желязото?
- Дървото, госпожо. Никой не казва, пипни да видиш как съм го нажелязил.
Малкият Иванчо стои и плаче:
Мамо болен съм, не мога да отида на училище!
- Защо, какво ти е?
- Пишката ми се поду - и реве та се къса!
- Нищо ти няма моето момче, айде да тръгваме!
- Питай тате бе мамо, той е мъж и на него му се подува!
- Той баща ти само два пъти в годината бе маме, за по 5 минути. Отдавна не боледува!
Иванчо попитал баба си защо му се променя гласът.
- Е как защо - казала баба му - ми нали пишката ти расте и гласните струни се натягат!!!
Иванчо като малък:
- Мамо роди ми братче.
- Не може, баща ти го няма.
Пак:
- Мамо роди ми братче!
- Не може, баща ти още не се върнал.
- Ами тогава роди ми кученце.
- Госпожо, не ми пишете двойка, че у нас знаете ли какво ще стане!? Ужас!??
- Какво ще стане, бе Иванчо? Баща ти толкова ли е лош?
- Да, госпожо, много е лош! Като се ядоса на мама, ляга върху нея и така я натиска..., а тя горката - пъшка, охка...
- Ще ти изтряскам аз двойката, пък ти му кажи, че аз съм виновна! Нека дойде с мен да се разправя...
- Ванчо, къде се изцапа така бе, баба?
- Бабо, престани да ме триеш, това ми е татуировката.
- Ученици, нека пристъпим към днешния урок. Ролята на подлога в... Момент! Иванчо, защо стоиш прав?
- Тате ми насини дирника с колана си, госпожице!
- Ех, момче... Ти и твоят вулгарен език! Аз бих се изразила по съвсем друг начин:
"Нашляпа ме по задните части!"
- Ами, вижте сега, госпожице... Вас - тате може и да Ви е нашляпал по задните части. Ама, на мен ми насини дирника от бой!
- Скъпи, на Иванчо учителят по трудово обучение иска 10 коркови тапи, за утре.
- Няма да е лесно, но ще се справя!
Майката на Иванчо отива на спиритически сеанс и го взема със себе си.
Контактьорът избира точно Иванчо за да демонстрира способностите си.
- Кажи ми, моето момче с кой искаш да се свържеш?
- С дядо, ако е възможно...
- Добре.
Изпада контактьора в транс и заговаря с друг, треперещ глас:
- Здравей Иванчо. Аз съм дядо ти от небето. Какво искаш да ме питаш детето ми?
- Здравей, дядо - видимо впечатлен отговаря Иванчо - какъв к*р търсиш на небето, като преди половин час си беше вкъщи?
Учителката попитала Иванчо:
- На колко години беше на миналия си рожден ден?
- На седем!
- А на колко години ще бъдеш на следващия?
- На девет!
- Седни си! Двойка!
Иванчо си седнал ядосан и промърморил под носа си:
- А, бе, тая не загря ли, че днес имам рожден ден?