Отишъл Прекрасният принц на ресторант...
Отишъл Прекрасният принц на ресторант и си поръчал жабешки бутчета. Донесли му жабата, допрял я той до устните си и тя се превърнала в принцеса.
Целувал я пак, какво ли още не я правил - тя си останала принцеса, не се превърнала пак в жаба.
Наложило се така да я яде…
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Кога Буратино разбрал че е дървен?
- Когато започнал да си бие чекии и си подпалил носа.
Всички знаят приказката за принцесата и граховото зърно, нали? Е, не е имало никакво зърно, просто принцът и принцесата е трябвало да обяснят някак синините…
Прибрали се седемте джуджета вечерта и започнали:
- Кой ми е ял от супичката?
- Кой ми е нахапал хлебчето?
- Кой ми е пипал лъжичката?
И т.н.
Седмото погледнало в креватчето си и казало:
- Абе я гасете лампата да лягаме, пък утре ще се разправяме.
Мечо Пух върви из гората и гледа на едно дърво кошер. Качва се и почва да яде мед като бърка с лапи в кошера. Тръгва да слиза но от меда залепнал за дървото. Не щеш ли по пътеката се задава Прасчо…
Мечо Пух се провиква:
- Прасчо, Прасчооо, моля ти се отпори ме!
Прасчо го отпрал… след няколко часа завалял дъжд и Мечо Пух сам паднал от дървото.
Върви си Добрият рицар из гората и гледа - за едно дърво вързана гола дама.
- Какво става тук, прекрасна дамо?
- Хванаха ме едни разбойници, вързаха ме за дървото и ме изнасилиха.
- А защо не вика за помощ? Щях да чуя и да дойда да те спася.
- Виках, виках, ама в тая гъста гора нищо не се чува…
- Нищо не се чува, значи… - мърмори си Добрият рицар, сваляйки доспехите си…
Принцът целунал жабата и тя се превърнала в красавица. Пак я целунал и тя пак станала жаба. Пак целувка - красавица. Целувка - жаба. Целувка - красавица…
А гадовете гости все викат: "Гор-чи-во! Гор-чи-во!"
Червената шапчица, Анди Уорхол
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно с размери 206 х 145 см.
Частна колекция
С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк.
Нова Година. Дядо Мраз раздава подаръци. Кофти график, бърза като луд, няма време… Влиза през комина в поредната къща и какво да види - на леглото спи гола мадама. Дядо Мраз мисли:
- Да се възползвам ли или да не се възползвам? Ако се възползвам - отиде ми графика. Ако не се възползвам - не мога да мина обратно през комина…
Бие се добрият юнак с лошата ламя. Сече и първата глава, сече втората… И изведнъж третата глава на ламята му отхапва неговата и я изплюва.
Търкаля се юнашката глава по земята и вика триумфално:
- Две на едно за мен!
Червената шапчица, O"Xенри
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня…
Татко Карло се приближава към Буратино с брадва в ръка и му казва:
- Прощавай, сине, обаче синоптиците предсказват студена зима…
Отишъл Умник Гюро с другарите си на лов за мечки в планината. Намерили мечата дупка, Гюро се препасал с едно въже и казал на другарите си:
- Аз влизам в дупката да хвана мечката. Ако много се забавя - хващате се за въжето и ме вадите.
Влязъл Умник Гюро вътре, чакали го приятелите му, чакали го - той не излиза. Накрая хванали въжето, издърпали го и какво да видят - той без глава.
Седнали те да се чудят - имаше ли Гюро глава или нямаше? Накрая най-умният от тях се сетил:
- Нямаше! Ако имаше глава, изобщо нямаше да влиза в дупката при мечката.
Колкото повече Прасчо търсеше, толкова повече Мечо Пух го нямаше…
Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Червената шапчица, Омир
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…