Дневникът на обикновения руснак...
Дневникът на обикновения руснак:
- Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. "Тоже неплохо", помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа. Във входа срещнах съседа Серьога. "Крым наш!" - поздравих го аз. "Воистина наш!" - отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието. На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук. После минах покрай една от най-голямите дупки, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре. Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах. Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели. На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал. Привечер се събудих и тръгнах за в къщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми. Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да подсиля малко ядреният реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи. Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…
26
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Свидетелите на Йехова отдавна да са ударили Православната църква у земята...
Просто трябваше да започват разговора с:
- Имаме тука едно шише ракия... искате ли да поговорим за Бога?
6
- Как изкарахте уикенда?
- Страхотно! Чувствам се като нов човек, чак ми се иска да започна нов живот... в нов град... под ново име...
5
Скоро ще се свършат селяните и ще започнат реклами с бежанци, които печелят от Националната лотария...
14
Съдията:
- Подсъдими, вие сте ограбили банка...
Подсъдимият:
- Е па к'во от т'ва, те първи започнаха...
6
Испанец пита турчин:
- Какво означава "яваш-яваш?"
- Като вашето "маняна", но липсва елементът на припряност.
4
Както е казала една мъдра баба:
- Жената може всичко... но не под всеки!
9
На Цветница:
- Извинявам се, ако съм пропуснал да поздравя някой именник, но нямам учебник по ботаника под ръка.
8
Настаняват двама нови затворници в една килия:
- На колко те осъдиха? - пита единия.
- На 15 години.
- Тогава, ти вземи леглото до вратата, че ще излезеш малко преди мен.
3
- За мен, моля, успокоително.
- На капки или на хапчета?
- Не ме вбесявай.
5
Приятели си говорят:
- Кои дърва не горят?
- Дъбовете!
- Не!
- А кои?
- Които нямаш...
1
Двама българи по време на Треската за злато. Разпределят си терените и почват да копаят. По едно време на единия му се приходило по нужда, свалил гащите и клекнал. Другият решил, че е открил злато и се провикнал:
- Ко вадиш там, бееее?
Другият извикал в отговор:
- Сера, ни вадааааа.
Оттам дошло името на Сиера Невада.
3
Ето, купиш си нова рокля и ходиш така няколко дни щастлива, щастлива... А после - бам - отново няма какво да носиш!
3
- Аз мога да съм най-красивата ти сбъдната мечта, но и най-проклетия ти кошмар. Едновременно!
5
Кратка инструкция за вашата безопасност:
- Ако при влизането лампата в тоалетната светне със звука "Ей!", значи в тоалетната вече има някой.
2
Древен римлянин в магазин за дрехи:
— И откога XXL е по-голямо от XL?!
4