Чукча влезнал в магазин за резачки...
Чукча влезнал в магазин за резачки за дърва. Продавачът:
- Тази резачка е на стойност 500 $ и реже 10 дървета за минута. Тази е за 600 $ и реже 15 дървета за минута. А ето тази е за 1000 $ и реже 30 дървета за минута.
- Вземам тази за 1000 $. - казал чукчата и я платил.
Няколко дена по-късно, чукчаката отново дошъл в магазина, потен и изтощен, и казал на продавача:
- Ти ме излъга! Този трион реже само по едно дърво за 3 часа!
- Да видим. - казал продавачът, сипал бензин и включил резачката.
Чукчаката, уплашен, казал:
- Какъв е този звук
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата.
- Мюлер! - помисли си Щирлиц.
- Отчасти... - помисли си крокодилът.
Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път.
- Явно отровата не действа - помисли си той.
Щирлиц незабележимо премина границата. За това той разбра от сутрешните вестници.
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон...
"За щастие" - мисли си Щирлиц.
"За вечеря" - мисли си драконът.
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!".
И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.
Седи си Щирлиц и си спомня за съветските вестници...
"Правда", "Известия", "Красная звезда"...
Ах, тези незабравими статии: "Да превърнем в дело решенията на пленума на ЦК на КПСС", портретът на вожда на първа страница... О, колко дълго бе лишен от това щастие!
За съжаление отново му бе съдено да се задоволява с омразната немска тоалетна хартия...
Върви си Мюлер по берлинска улица с папка секретни документи в ръка. Щирлиц го гледа от един прозорец наблизо. "Накъде ли отива?", мисли си Щирлиц. "Не е твоя работа, гадино!", мисли си Мюлер.
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега, ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитарят на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно:
- Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
- Щирлиц, какъв цвят са боксерките ми?
- Червени на бели капки.
- Браво, хванахте се - засмя се Мюлер, - за това знаеше само руската радистка.
- Вдигнете си ципа, шефе, иначе за това ще знае цялото III- то управление!
Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара:
- Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа - ще му сменя бравата!
Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва - Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци.
"Забравил съм да изключа ютията" - мисли си разузнавачът.
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа...
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
"Следят ме!" - стресна се разузнавачът.
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц... - помислиха си бейзболистите.
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега.
- Щирлиц! - помисли си Мюлер.
- Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.