Искаш ли да станеш екстрасенс...
- Искаш ли да станеш екстрасенс?
- Предвидих този въпрос, но не.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Кажете - обръща се съдията към потърпевшата, - не възникнаха ли у вас някакви опасания, когато подсъдимия ви предложи да се разходите по тъмната алея?
- Как да не са възникнали?! Разбира се, че възникнаха. Но не ми и хрумна, че той може да ми издърпа чантата и да избяга.
Започнах да отказвам цигарите:
- Как?
- Пия хапчета "ТАБЕКС".
След 4 дни:
- Отказа ли ги?
- Да, хапчетата!
- Вярно ли е, че вашият брат е в затвора заради кражба?
- Не. Пуснаха го предсрочно за добро поведение.
- Представям си, как се гордеете.
- Струва ми се, че не съм се наспал.
- Всяка сутрин го казваш това.
- Да, но не всяка сутрин слагам майонеза в кафето.
- Тате, какво е "параноя"?
- Много добре знаеш, че не знам, а питаш, за да издевателстваш над мен!?
- Какво каза графолога за теб по почерка ти?
- Каза, че съм бил зъл и агресивен.
- А ти?
- Праснах му един за лъжата.
- По правилата на гримирането се прави така: отначало лицето трябва да се измие с пяна или да използва скраб, след това тоник, овлажняващ крем, основа, тонизиращ крем, пудра..
- Защо е всичко това?
- За да се получи естествен цвят на лицето.
- Ало! Това е телефонния секретар. Моите собственици заминаха на почивка и няма какво да правя. Поговорете си с мен... моля...
Внук се оплаква на дядо си:
- А дядо, какво ми я хвалиш тази Москва! Като бях там: таксиметровите шофьори лъжат, навсякъде задръствания, скъпотия. Опиташ да хванеш някоя мацка, веднага те отрязва.
Дядото пита:
- Ми ти с кого летя, бре?
- С Луфтханза, отговорил внукът.
- Ааа, не знам. Аз навремето летях дотам с Луфтвафе... и правехме, каквото си поискаме.
- Дъще, не искаш ли да изпееш нещо на гостите?
- Благодаря, не трябва, ние вече тръгваме.
- Нещо бавно тръгвате.
- Чу ли, че телефонните разговори ще поевтинеят от първи юли?
- А защо не още сега?
- Толкова много сме свикнали, че защо да бързат...
- Бихте ли казали колко време минава от кацането на самолета до изхода?
- Зависи какво караш. Може и до пет години да откараш.
Решил Генко да продаде жилището си. Понеже е криза, не очаквал много. Пуснал обява. Никой не звъни. Намалил цената с 10 процента. Пак никой не звъни. Намалил с 20 процента. Нищо. Намалил с 50 процента. Идва съседът:
- Чух, че се опитваш да продадеш жилището?
- Да.
- На половин цена?
- Да.
- Навит съм.
Срещнали се след време, Генко пита купувача:
- Е, как се живее?
- Не е зле, само трябваше да сменя телефонния номер.
- Защо?
- Като се нанесох поправих розетката на телефона и всеки ден звъняха по 50 човека.
- Вярваш ли в края на света, който ще настъпи на 21 декември 2012 година?
- Вярвам, но мисля, че ще мине незабележимо, както и всички предишни.
- Нивото на интелектуално развитие на човек може лесно да се познае по неговите въпроси?
- Кво?!