Преди години отидохме на море...
Преди години отидохме на море, на бунгала в Созопол. Яка компания, пиене, никакъв контрол. Една вечер след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се дояде мед. От другата страна на пътя имаше пчелин. Оформихме здрава група и потеглихме. От петимата в групата, никой хал хабер си нямаше къде точно се крие медът и ха-ха да се върнем, но другите щяха да ни скъсат от бъзик.
– Вижте, пичове! - предложи Ванката.
- Да вдигнем кошерчето и право в бунгалото, там на светло ще решим какво да правим.
А нощта тъмна, като в кучешки г*з. Но кошерите боядисани в жълто, бързо се ориентирахме.
– Ей този! - спря се Ванката.
– Що? - питам аз.
– Щото е най-голям! Като крадем, поне да е най-големият.
Правилно. Грабнахме го. И в този момент ни се нахвърли един дребен, но трътлест помияр. Лае та се къса и току налита към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме само на заден. Четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом кучето го ухапеше три пъти, се прехвърляше при носачите и друг го сменяше. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в коренища и най-накрая изподрани и нахапани, стигнахме бунгалото. Всички наддадоха тържествуващ рев и млъкнаха.
Ванката се плесна по челото и рече:
– Копелета, донесли сме къщичката на кучето!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Из наръчника "Как да разбираме жените?"
- Всяка жена обича да и обръщат внимание. Обаче! Не много, защото се плаши, не малко, защото се отегчава, но не и горе-долу, защото тогава пък се ядосва.
- Постоянно сменяш колите. Колко получава мъжът ти?
- Последния път - три години.
- Как се нарича обществена тоалетна с музикална уредба?
- Дрис-котека!
Между манекенки:
- Хей мацка, новата ти фотосесия е направо убийствена! Как успяваш да поддържаш това страхотно тяло?
- Ъъъ.... емии... с фотошоп...
Плаж. Тя се съблече и слънцето падна на гърдите ѝ. Гърдите ѝ паднаха върху корема. Коремът ѝ падна върху бедрата.
- Имаш ли вайбър или месинджър?
- За теб и ток нямам, няма и да си прекарам...!
- Нашата организация е сериозна! Станеш ли един от нас, излизане няма. Можеш но само с краката напред!
- Бре, и кои сте вие?
- Пенсионерите!
Ако една жена се съблича пред вас, да знаете, че после няма да има какво да облече!
- Може ли въпрос по същество?
- Може.
- Що за същество си ти?
Трябва да умееш да кажеш "не"!
Например:
- Искаш ли парче торта?
- Не, искам 2 парчета.
- Продадох си прахосмукачката
- Защо?
- Само събираше прах.
Един хеви-метъл и един пенсионер седят на пейка в парка. Метъла си е пуснал уокмена, слуша "Iron Maiden" и се тресе целия - куфее.
Вдига възторжено два пръста и вика на пенсионера:
- Брус Дикинсън!
Оня и той целия се тресе. Отговаря:
- Паркинсън!
Колеги, отивам със секретарката на семинар. Ако ми се отвори парашута, някой да звънне на жена ми, че съм изтървал самолета.
- Когато стана пенсионер, ще завърша втората си книга.
- Ооо! Вие сте писател?
- Не, читател.
Истински мързел е, когато ядеш направо от тенджерата без да я вадиш от хладилника.