Имало едно време едно момиченце...
- Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица.
- Не, Червената!
- А, да, Червената. Майка ѝ я извикала и ѝ казала "Слушай Зелена шапчице."
— Ама не, Червена!
— А, да, Червена. Иди при леля Диомира да ѝ занесеш тази обелка от картоф.
— Не "върви при баба си да ѝ занесеш тази пшеничена питка."
— Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
— Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.
— И вълкът я попитал "Колко прави шест по осем?"
— Нищо подобно. Вълкът я попитал "Къде отиваш?"
— Имаш право. И Черната шапчица отговорила!?
— Червената шапчица, Червената, Червената!
— Да, и отговорила "Отивам на пазар да купя доматено пюре."
— И на сън не ѝ минало това през ума: "отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя."
— Точно така и конят казал!
— Какъв кон? Това бил вълкът.
— Да. И казал така: "вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка."
— Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
— Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Живял някога красив млад момък. Зла орисница го орисала да може да казва само по една дума на година.
Влюбил се момъкът. И млъкнал... седем години мълчал... седем думи събрал...
Отишъл при Красавицата и ѝ казал:
- Обичам те! Омъжи се за мен сега!
А Красавицата си извадила слушалките от ушите и отвърнала:
- К'во?
Пепеляшка посади последната тиква в бостана, облегна се на мотиката и въздъхна с уморено доволство:
- Още три-четири месеца и отварям автосалона...
- Целуни ме - казала жабата - ще се превърна в принц!
- Вече съм на възраст, в която говорещите жаби са ми по-интересни от принцовете!
- Как е семейният живот, приятелю?
- Като в приказка.
- Коя по точно?
- Красавецът и звяра...
Тя:
- Като Пепеляшка съм - чистя, готвя, пера...
Той:
- Аз нали ти обещах, че ще живееш като в приказките?!
- Змей страховит, дойдох да те победя в честен двубой и да спася принцесата!!!
- Но… аз съм принцесата?!
- Опс… Малко тъпо се получи.
Адвокатът на Ламята, която има 37 регистрации за не регламентирано бране на златни ябълки, доказа в съда, че това е нейната културна особеност и осъди Тримата братя за дискриминация и тормоз.
Сега гледах " Пепеляшка" и доколкото схванах, за една жена е важно да се удържи красива до полунощ, нататък както дойде...
Пепеляшка тъкмо се зарадва, че обувката и паснала перфектно... и принцът извади сутиен.
- Госпожице, къде е вашия принц?
- Защо ми е принц?
- Е, не може такъв кон без принц.
Лети Баба Яга гола из гората, яхнала метла и насреща ѝ излиза горският магьосник.
- Ти какво, бабиер, да не си изкукуригала?! - изкрещял той.
- На стари години се мотаеш гола из гората и смущаваш обитателите!
- Това ми е еротичната рокля! - вреснала му Баба Яга.
- А... - смутил се магьостикът.
- Ами такова... да беше я изгладила!
Едно време - целунеш жаба, стане принцеса. Сега целунеш жаба, тя те съди. Как прецакаха приказката...
Аз съм почти като Спящата Красавица... вечно ми се спи, но не съм красавица.
Юнакът разказва как се сражавал с ламята:
- Отсякох и аз главата, а на нейно място пораснаха две глави. Отсякох двете, пораснаха четири. Отсякох четирите, пораснаха осем!
- И кво стана?
- Кво, кво, от тогава в наше село проблем с месото няма!
А бе, забелязали ли сте, че във всички приказки след сватбата пише "край на приказката?"