Из дневник на един обикновен руснак...
Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Най-силно впечатление от "Историческата среща", ми направи охраната на севернокорейски лидер, която се състои само от олимпийски шампиони, начело с Юсейн Болт.
Върви си по пътя евреин и гледа - двама араби налагат с тупалки един килим.
Приближил се и любезно попитал:
- К'во, бе, пичове? Не пали ли?
Летят, два безпилотника в небето и се кефят. Изведнъж... покрай тях прелита с бясна скорост един без-самолетник и трескаво се опитва да си отвори парашута...
Мадам седи в будоара си и чете любовен роман, когато от кухнята се разнася ужасен грохот. Тя търпеливо изчаква да се появи камериерката и да и обясни причината. Камериерката се появява и мадам я пита:
– Какво стана, Жанет?
– Нищо особено, мадам! Вашият сервиз за хранене от седемдесет и две части сега наброява петстотин тридесет и три!
Съвременен вариант за Евро интеграция:
- Даваш ли даваш балканжи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- Море войводо глава си давам, Яна не давам на турска вяра!
А ония му хвърля в скута два, три бона чужда валута, и пак го пита та го разпитва!
- Даваш ли даваш балканжи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- А бе земай я, кво да се разправяме още!
Купувам си кокошка от магазина, а на опаковката пише:
- Убита по законите на шериата!
Седя и си мисля, защо? За съпружеска изневяра ли?
- Как е синът ти?
- Отиде в Лондон да продължи да учи тромпет.
- Спечелил е стипендия!?
- Не, всичко поеха съседите…
Среща ме стара приятелка на гарата:
- Здравей, кво става с тебе! Омъжи ли се?
- Не.
- Еми кво чакаш?
- Влака...
Срещам един съученик. Станал е над 200 кг.
Питам го:
- Брат, правиш ли нещо за тия кила? Какво правиш?
- Ми, ям...
- Знаеш ли? Получавам любовни писма на четири различни езика!
- Голяма работа! Аз пък, изплащам издръжка в шест различни валути!
- Къде изчезнаха истинските мъже?
- При жените, които не задават тъпи въпроси.
Пешо, някви с качулки ти вдигат колата. Паяк не се вижда, ти си прецени!
Ако закопчаеш долното копче на ризата неправилно, всички останали ще бъдат закопчани неправилно. В живота има много грешки, които сами по себе си не са грешки, а следствия от първото закопчано неправилно копче...
- Отче, ама по време на пости нищо от месо ли не бива да се яде? Салам, кренвирши?
- Ако са под 2 лева, може...
Проблемите ми с доверието започнаха, когато майка ми каза:
- Ела тук, няма да те бия...