Най-добрите често умират от собствената...
Най-добрите често умират от собствената си ръка, просто за да се махнат. А тези, които остават, така и не могат да разберат защо му е притрябвало на някой да се махне от тях.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Бог създал Човека от глината. Надигнал се Човекът и попитал:
- Какъв е смисълът, Господи?
- Всичко ли трябва да има смисъл? - попитал Бог.
- Разбира се! - отвърнал Човекът.
- Тогава оставям на теб да измислиш смисъла. - рекъл Бог. И си заминал.
Тигърът трябва да ловува, птиците да летят, а човекът да седи и да пита: "Защо, защо, защо?"
Но време е тигрите да спят, птиците да кацнат, а човекът да твърди, че всичко е разбрал.
Зрелостта е горчиво разочарование, за което няма лек. Освен ако не се сметне, че смехът лекува всичко.
Всяко начало е страшно. Всеки край - тъжен. Затова най-красива си остава средата.
Пази се от човек, който упорито работи, за да научи нещо, научва го и разбира че не е станал по-умен. Той е изпълнен с убийствено презрение към хората, които са невежи, без да са положили особен труд.
Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога и с мъдростта винаги да мога да разбера разликата между двете.
Ако имаш нещо, което обичаш - пусни го на свобода. Ако то се върне, ще бъде завинаги. Ако не - значи никога не е било твое.
Кривото не може да се изправи. Това, което е недоизпълнено не може да се брои. В многото мъдрост има много досада. Който увеличава знание, увеличава и печал.
Нещастието на земните твари е, че стомахът е винаги по-голям от мозъка.
Живота сме превърнали в сапунен сериал, ловът в изтребление, а смъртта - в компютърна игра.
Истинският път минава по въже, което е опънато не кой-знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро кара хората да се препъват, отколкото да вървят по него.
Ако трябва да питаш какво е джаз, никога няма да разбереш.
Не търси следи от стъпките на древните, търси онова, което са търсили те.
От долината човек вижда големи неща, а от върха-само дребни.
Ще трябва да понесем мислите си цяла нощ, докато бляскавата очевидност, неподвижна, застане във студа пред нас.