Седи си Пепеляшка в гората и плаче...
Седи си Пепеляшка в гората и плаче. Минава от там добрата фея и я пита:
- Пепеляшке какво има, защо плачеш?
- Абе добра фейо принцът организира бал, а аз си нямам рокля за да отида на бала.
- Имам нещо за теб - казала добрата фея и дала на Пепеляшка една вълшебна рокля.
След известно време феята минала през същото място и видяла Пепеляшка пак да плаче.
- Какво има Пепеляшке, защо пак плачеш?
- Ами, добра фейо нямам си обувчици.
- Имам нещо за теб - казала феята и дала на Пепеляшка вълшебни обувчици.
Скоро феята пак минала от там и видяла че Пепеляшка пак плаче.
- Сега пък какво? - попитала добрата фея.
- Добра фейо хванал ме е някакъв лют мензис. Няма спиране.
- Имам нещо за теб - казала феята и дала на Пепелашка едно вълшебно тампонче.
По едно време горското джудже както се разхождало из гората видяло феята да плаче.
- Какво става, фейо, защо плачеш? - попитало горското джудже.
- Ами Пепелашка нямаше рокличка - дадох й, нямаше обувчици - дадох й, нямаше тампонче - дадох й, ама забравих да й кажа че в 12 часа вечерта тампончето се превръща в тиква.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Решил Иля Муромец да убие Кашчей Безсмъртни. Отишъл пред пещерата му, извадил меча си и започнал да вика:
- Излез, Кашчей, излез, страхливецо, излез, задник такъв, нещастно влечуго, гущер, нищожество!
Викал, викал, но Кашчей не се появил и Иля си тръгнал.
След малко Кашчей излязъл от пещерата, и, бършейки потта от челото си, казал:
- Може да съм всякакъв, обаче съм жив!
Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.
Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.
И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.
Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.
След малко се свестява и си казва:
- Брей, те много съкратили приказката бе...
"Все някой ден ще дойде и принцът" помислила си Спящата Красавица и сменила ръката си за пети път.
Мани: Значи мислиш, че тя е подходяща за мен?
Сид: О, да. Тя е голям майтап, а ти си пълна скука. Тя те... допълва.
Майката изпраща еврейската Червена шапчица при баба й и я напътства:
- Слушай сега, като стигнеш при баба си, тя веднага ще почне да се оплаква, че идва зима, няма дърва, водопроводът е за ремонт, покривът капе и какво ли още не. Ти не я слушай и не смъквай цените - баничка със зеле - 5 лева, със месо - 10 лева.
Веднъж Лорд Съмърсби назначил Евгени Минчев на работа. И Лорд Съмърсби станал Лейди Съмърсби.
Журналист отива за интервю в къщата на Супермен.
Пита го:
- Кое беше последното ви геройство?
- Спасих едни хора от пожар.
- И как го направихте?
- Викнах пожарната.
Журналистът отново му задава въпрос.
- Когато се ядоса, Хълк става зелен. При вас как е?
- Когато се изплаша, ставам кафяв.
Мечо Пух си върви из гората и изведнъж:
- Ей, Гъбке, така като те гледам дали да не те набера?!?
- Затвори, затвори, Мечо. Аз ще те набера - имам много безплатни минутки!
Майка разказва на детето си:
- Имало едно време цар..
- Мамо! Мамо, ами царица?
- Защо бързаш? Не сме стигнали до там. Но щом искаш да знаеш - избягала с готиния рицар...
Епична битка! Дарт Вейдър и Крали Марко.
След като победил, Крали Марко, бършейки меча си, казал:
- Пууу, тоя па асматик, щеше да ми извади очите с т'ва фенерче!
- Царю, честити... Ламята гладува!
- Какво яде тоз звяр?
- Девици невинни!
- Мдааа... бедната животинка... ще се спомине от глад в наш'то царство.
Всъщност, Мечо Пух не искаше да се ожени, но мисълта за предстоящия меден месец го влудяваше...
Ромео и Жулиета,
Адам и Ева,
Пепеляшка и Принца,
Хладилника и Аз...
Срещнали се Мечо Пух и Прасчо...
- Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!
- Сериозно? Сигурно си ми чел хороскопа?
- Не, четох една готварска книга...
Три дни и нощи принцът целува спящата красавица, а накрая си помисли: "Може пък наистина да е мъртва?"