В банята Петка трие гърба на Чапаев...
В банята Петка трие гърба на Чапаев:
- Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар.
- Василий Иванич - вика Петка - хвърли куфара, ще се удавиш!
- Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета...
В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути:
- За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението.
Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце - парашутът не се отворил. Дръпнали лявото - пак нищо. Чапай казал:
- Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!
Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне:
- Не издържам, ще се пусна!
- Трай, бе! Ще ни видят!
- Е, дай поне конят да пусна!
Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита:
- Защо закъсня седем дни?
Петка отговаря:
- Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер!
- Я покажи!
- Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи!
Петка застанал зад Чапаев и казал:
- Усещаш ли палеца ми?
- Да, разбира се.
Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал:
- А ето ми ръцете...
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна:
- Каква красота!
- Майката, майката, майката... - отговори ехото по навик.
В музея на революцията децата питат гида:
- Какъв е този скелет тук?
- Това е скелетът на великия герой Чапаев.
- А какъв е тоя малкия скелет до него?
- Това е скелетът на Чапаев като дете.
Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото.
Петка:
- Василий Иванич, може би тука му е гнездото?
Чапай:
- Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!
На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата:
- Кой е бил Чапаев?
- Ами, той е бил предводител на негрите.
- ???
- Ами да, нали е воювал срещу белите...
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия:
- Петка, дай да ги нападнем.
На което другият отговорил:
- Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
- Петка, нещо да се е случило?
- Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
- И от какво се счупи, бе Петка?
- Ами докато заравях кучето.
- А то от какво е умряло?
- Яде развалено месо от умрелите коне.
- Е, те пък от какво умряха?
- Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
- Що гръмна склада?
- Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
- Абе, Петка, та той нали не пуши?
- А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.
Петка се жали на Чапаев:
- Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
- Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
- Нищо не казва, гада!
- А вие бихте ли го?
- Бихме го.
- А в бъчва с вода давихте ли го?
- Давихме го.
- Хм... Я му дайте да помирише партенките ми.
- Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев - под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика:
- Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
Чапаев пита Петка:
- А бе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите?
- Пречат ми да спя.
- Как така?
- Ами взеха да светят в тъмното...