Що не вдигаш бе? - Не съм си...
- Що не вдигаш бе?
- Не съм си чула телефона.
- Е, аз ти звъннах 10 пъти.
- Ми, не съм го чула 10 пъти.
10
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
2050 г. Баща се кара на сина си:
– Защо по цял ден лежиш и нищо не правиш?! Аз на твоите години покемони ловях!
11
- Аз съм във възторг! Вече 20 години сте заедно с вашата жена, а когато се разхождате, постоянно се държите за ръка!
- Ако я пусна, веднага ще си купи нещо!
18
Събуждам се от шепота на малкия:
- "Мамо!"
Мълча... По-силно:
- "Маамоо!"
Мълча...
И изведнъж силно на ухото ми:
- "МАМО!"
- Какво?
- "Аз се събудих, ти поспи, още е рано!"
20
- Нищо особено не ти е роклята! - казала свекървата в сватбения ден.
- Нищо, следващият път ще бъде по-красива! - отговорила булката.
24
Обажда се свекървата на снаха си:
- Как е синът ми, не ми вдига телефона?
- Добре е, по цяла вечер не спира да пие, излиза с приятели, мен пак ме преби без причина...
- Убавеца на мама, само да не е болен...
21
Синът се прибира късно вкъщи.
Бащата пита:
- Къде беше, бе?
- В парка пушихме трева. - отговаря сина.
- Лъжеш бе, пак си търсил покемони...
13
- Скъпи, трябва да проведем дълъг и сериозен разговор!
- По-кратко не става ли?
- 180 лева за сандали!
12
Жената сервира кафето на мъжа си, който чете вестник в креслото. След първата глътка мъжът, вбесен се развикал:
- Много добре знаеш, че пия кафето без захар!
- Знам, но исках да чуя гласа ти...
7
Годеж. Майката на момчето го хвали:
– Той не пие, не пуши, по жени не ходи!
Едно възрастно бабе пита:
– Да не е покемон...
12
Молих се на Бог да ми даде добра жена, и Той ми даде... А жена ми не се е молила... И получи, квот получи...
12
Никога не съм имала комплекси по повод на възрастта си... Но, днес моят добър син ме попита:
- Мамо, когато Ленин е умрял, ти плакала ли си?
- Да, човече и когато динозаврите изчезнаха, така ревах...
11
Ние жените, май станахме онези мъже, за които мечтаехме да се омъжим...
21
Моята жена е мила, деликатна, учтива, сдържана, добра, услужлива. Така казват всички познати. Колко жалко, че не съм само познат на моята жена!
13
- И това се наричало живот?! Не пуши! Не пий! Не се занасяй по жени! Въобще нищо не ми се разрешава!
- Да не би, пази Боже, да си болен?
- Не, но, пази Боже, съм женен!
10
В изповедалнята:
- И, отче, дори когато се карахме, аз все пак му правех кафе. Защото да му се изплюя във физиономията ми се струваше твърде рисковано!
12