Тази история се е случила преди...
"Тази история се е случила преди 15 - 17 години. Преразказвам я от името на свидетел.
Както може би си спомняте, по това време по московските улици, както и по улиците в цяла Русия западни автомобили се срещаха крайно рядко.
Но една такава среща се състояла и моят приятел я запомнил задълго.
И така, кръстовище. Светофарът е загинал и по тази причина там седи полуавтомат със свирка и палка. Приближава се "Ситроен" с дипломатически номера. За своето време супер мега турбо излъскан представителен автомобил. Французите се постарали и натъпкали автомобила със всички мислими и немислими постижения на техниката.
В това число и с постижения в областта на пасивната безопасност.
Но, видимо се престарали...
Зад "Ситроен"-а се движил представител на родната автомобилна промишленост (тогава още съветска) - "Запорожец" с дядка зад волана.
После следва стандартна картинка от родните вицове. Явно дядката е бил техен родоначалник. Обаче последователите му явно и на малкия пръсти не могат да му стъпят, поне по произведения ефект.
Катаджията се обръща с гръб към "Ситроен"-а.
Врелият и печен дипломат, който седи зад волана, оценил това като знак "Стоп" и рязко набил спирачки. Естествено дядката със Запорожеца го догонва. И ударът всъщност не бил от най-силните. Но след удара последвали звуци като от новогодишни фойерверки...
Катаджията се отдръпнал и се обърнал да види. Ситроена вече го няма.
Тоест като да го има, но вече не прилича на кола. Стои на пътя купе без врати и без двигател, зад волана обезумял бесен французин, притиснат към стъклото от въздушната възглавница, на всичкото отгоре залят от глава до пети с пяна...
Първа сработила въздушната възглавница... С пиропатрони се отстреляли вратите (за да не заядат след удара)... Отстрелян бил на асфалта и двигателя (за да не влети в салона при челен удар)... И на последно място салонът бил залят с пяна (недай си Боже, в случай на пожар)...
Дошлата Бърза Помощ не прибрала нито мокрия до кости французин (с такава система за безопасност какво да му се случи?), нито дядката (цялата война на фронта преминал). Прибрали катаджията, за да извадят свирката, която глътнал от уплаха.
А вие всички Мерцедес, та Мерцедес."
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
На гости сме на един съседи. Телевизорът бръмчи за фон. По някое време пускат рекламата "Пиратството ограбва". Осемгодишния Христо се обажда небрежно:
- И топлофикация!
Колежката пита един колега:
- Дойдоха ли децата вчера да ти искат прошка?
- Не, идват само като им трябват пари.
Либрето на онлайн оперетата "Издъненият чатър."
Флиртува с Надежда, Вяра и Любов, без да знае, че се познават. Те случайно разбират, че са получили еднакви писма.
След кратък антагонизъм, се помиряват и се обръщат срещу него.
- Ще му дам аз на него една Любов.
- Толкова много му Вярвах.
- БезНадежден случай е!
На финала, е принуден да смени ник, имейл и сим-карта.
Едно лято бяхме на варненски музикални дни. През нощта концерти, а през деня на плажа. Колегата Гошо (голям зевзек )да вземе да накара един непознат човек, да седне до косматата колежка Пепа, и на висок глас да я попита:
- Прощавайте другарко, но защо не си свалите и чорапите?
В аптеката:
- За мен ето това лекарство!
- Заповядайте!
- А защо е в капсули?
- За многократна употреба.
Един столетник празнува своя 100 годишен юбилеи. Приближава се един журналист към него и го пита:
- Каква е тайната на вашето дълголетие?
- Всяка сутрин в 9 часа пия по една чаша вино.
- Само това ли?! Пита журналиста.
- Това и отказа на резервацията ми за Титаник.
Влиза наркоман в телефонна будка и започва да пикае. Минаваща жена, възмутена, почва да му вика:
- Как не ви е срам? Веднага излезте!
Наркоманът казва:
- Уф! В женската съм влязъл!
На пазара:
- Колко са доматите?
- Не знам, не съм ги броил.
Истински телефонен разговор:
- Ало! Здрасти! Как къде съм?! Вкъщи! Обаждаш ми се на домашния телефон.
Извънземни кацат на земята, близо до една бензиностанция и размишляват:
- Жителите на тази планета са същите като нас: спят прави, циферблатът им е на корема, само дето ние не си слагаме оная работа на ухото.
Сизиф бута камъка нагоре към върха, като стигне там камъка се търкаля по склона чак до долу, и после пак го бута нагоре... и това се повтаря нон стоп. Долу под върха стои Едип и го наблюдава. По едно време Едип не издържал и започнал да дава съвети:
- Абе, Сизифе, защо като дотътриш камъка до върха, не го подпреш отдолу с един по-малък камък, та да не пада обратно долу?
А Сизиф навъсено отговаря:
- Абе, Едипе, що не си е..ш майката?!?
Слизам от Витоша с кабинката, страхотен ден - много сняг и яко каране. Вътре срахотна компания - 2 баби:
- Баба 1: Абе тва отсреща да не е Стара планина???
- Баба 2: (горе-долу запозната с географията) е че коя може да е, разбира се че е Стара планина!!!
- Баба 1: ама западна ли, източна ли, или средна. Требе да разгледам некоя карта, че ми е интересно...
Истинска случка. Трябва да отида до един адрес на ул. Голо Бърдо в "Лозенец". Стигам до улицата и за всеки случай питам един чичко:
- Извинете, нали това е улица "Голо бърдо"?
Чичкото спира, поглежда ме, после поглежда към новите кооперации и отговаря:
- Беше "Голо бърдо", сега е "Голд бърд стриит"...
Срещам един съсед, който работи в БТК. На шега му набирам номера на служебния GSM, като мисля, че вече няма да ми отговори (картата е Мтелска), но телефона му звъни.Питам го:
- Защо не си с карта на "Вивател"?
- Сигурно за да може да говорим нормално.
Една съседка разказва:
Бях за няколко дни на вилата с децата, а мъжът ми остана в София, понеже не можеше да си вземе почивни дни. Един път решил да свари супа. В инструкцията пишело: кипнете един литър вода. Всичко ясно, ама как да измери литър? Помогнала му логиката на програмист. Отишъл до магазина и купил две Загорки от 0.5л. А после ги погледнал и казал: Абе за какво ми е супа?