Късно вечерта Сталин звъни на Жуков...
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня...
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така... На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
По социалистическо време, един работник искал да напусне завода но все не го освобождавали. Тогава го посъветвали да обвини началника на цеха, че краде и уволнението му е в кърпа вързано.
- Мълчи си! Половината от откраднатото ще е за тебе. - казал началника и го оставил на работа.
Тогава го посъветвали да каже нещо антипартийно на партийния секретар. Влязъл работникът при секретаря и извикал:
- Хайл Хитлер!
Партийният секретар скочил иззад бюрото и извикал:
- Хайл! Наште ли дойдоха?
След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор.
Още при влизането диктаторът поздравил високо:
- БКП!
Големеца отвърнал на поздрава:
- ДКМС!
Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС.
Бащата обяснил:
- БКП - това е "Бягай крий парите", а ДКМС - "дреме ми на капата, мойте са скрити".
- Пошегувахме се и стига толкова. - казал Брежнев и залепил веждите си под носа.
- Другарю Сталин, вие имате ли си хоби?
- Да, колекционирам политически вицове.
- И много ли сте събрали?
- Три-четири лагера.
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора.
- Ауу, какъв дъжд вали - казва единият.
- Абе, остави ги... да правят каквото искат - отговаря другият.
Две момчета си говорят през Берлинската стена.
- Аз имам портокал! - хвали се западнякът.
- А ние си имаме социализъм!
- Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм!
- Да, обаче тогава няма да имаш портокал!
Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал:
- На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.
- Кое е най-мощното оръжие?
- Крайцерът "Аврора": един изстрел и 80 години разруха!
Сталин свиква съвещание и пита най-учените хора в страната:
- Защо изоставаме толкова?
- Ами, другарю Сталин... 90% от населението са мързеливци и мърлячи.
- А ако ги разстреляме, ще се оправи ли положението?
- И да ги разстреляме, все тая... пропорцията ще се запази.
От трибуната:
- Другари, следващата петилетка ние ще живеем по-добре!
Глас от залата:
- Ами ние?
След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия - не го приели. Съседите му го питат:
- Какво стана?
- Заставам пред комисията, а председателят ме пита - ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам - да... И не ме приеха.
- А защо не каза "не"?
- Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита...
- Какво е общото между комунизма и атомната бомба?
- И двете премахват разликата между града и селото...
По време на социализма поканили в България известен японски специалист, който да изчисли за колко време у нас ще настъпи комунизъм. След дълго проучване изследователят казал:
- След пет километра!
- Как така? - учудили се всички.
- Ами ето как - посочил им той лозунга на стената, където пишело: "Всяка петилетка - крачка по пътя към комунизма!"
В щаба на руските ракетни войски влиза началникът...
- Господа офицери, дойде заповед за съкращаване на щатовете с 10%. Разбирате ли какво означава това?
- Да...
- А сега подробностите: Смятам, че трябва да започнем с Тексас, Флорида, Алабама...
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?