Червената шапчица, Oскар Уайлд...
Червената шапчица, Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.
2
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Червената шапчица, по Хулио Кортасар
Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше… След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми, положени напряко на тунела.
1
Вълка среща Червената шапчица и я пита:
- Червена шапчице, къде отиваш?
- При баба, защото е болна. Нося й питка, масълце и сиренце - отговорила тя.
- Добре - отвърнал вълка. Хвани се за опашката ми и аз ще те заведа.
Червената шапчица се хванала и вълка я завел. Тогава тя за благодарност го целунала и той се превърнал в красив принц.
Тогава вълка казал:
- Червена шапчице, благодаря ти, че развали магията, но моля те пусни ми опашката, защото баба ти гледа през прозореца.
1
Вицът за Червената шапчица и вълка на латински:
Lupus: Quo vadis, Vulva hypnotika?
Capela Rubra: Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra…
Lupus: Si tu es Capela Rubra, que est tua capela?
Capela Rubra: O, qua sum Vulva hypnotika!
1
…и Вълкът се надвесил над бабата на Червената шапчица и казал:
- Ще те ям! Избирай с какво - с кетчуп или с горчица?
- По-добре с телевизора, че след малко ми почва сериала.
1
Червената шапчица, Чарлз Дикенс
Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.
0
Червената шапчица, Рон Хърбърт
Червената шапчица се приближи:
- Извинявай, Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният психолог.
0
Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
0
из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
0
Късно през нощта Червената шапчица се разхождала из гората и хоп - пред нея излязъл Вълкът и я пита:
- Теб не те ли е страх да се разкарваш късно през нощта сама?
- Какво да се страхувам? Пари нямам, а да ме еб*т обичам.
0
Червената шапчица отивала да навести баба си и като минавала през гората видяла в храстите едни ококорени очи и казала:
- Кой е там?
Излязъл вълкът и избягал. Тя продължила и на следващия храст гледа пак едни ококорени очи и пак подвикнала:
- Кой е там?
Пак излязъл вълкът и избягал. Тя пак продължила и вече почти стигнала пред баба си гледа в храстите пак едни ококорени очи ама чак кървясали и викнала:
- Кой е там излез?!
Излязъл вълкът и и казал:
- Еееей маааму стара не ме оставяте да се изсера на спокойствие!
0
Заекът влиза пиян в кръчмата и се провиква свирепо:
- Кой ще се бие с мен?!
Вълкът става и казва:
- Аз!
Заекът се присламчва до него, прегръща го приятелски и се провиква пак:
- А кой ще се бие с нас двамата?!
0
Лъвът като цар на животните издал заповед да не се сере по горските пътеки. Една неделя следобед всички животни се били събрали на пикник на поляната. Пристига лъвът целия омазан с лайна и пита:
- Кой сра на горската пътека?
Всички се умълчали.
- Питам - кой сра на горската пътека?!
Всички изтръпнали.
- Вашта мама, кой сра на пътеката?!
Слончето се обадило плахо:
- Ами аз без да искам се изпуснах малко…
- Абе какво малко бе, аз със засилка не можах да го прескоча!
4
Получава вълка писмо и чете:
Вълчо сбъркал си две букви в приказката,трябваше да ме из*яд*еш
От бременната Червена Шапчица
0
Крокодила и хипопотама само се карали по цял ден. Хипопотама много се дразнел, когато крокодила му викал Хипо. Крокодилът веднъж решилда се сдобри с хипопотама. Наумил си - сега ще отида при хипопотама и ще му кажа: Добро утро хипопотаме! (няма да му викам Хипо... няма да му викам Хипо) и си повтарял през целия път - Добро утро хипопотаме! (няма да му викам Хипо... няма да му викам Хипо)
Накрая стигнал до хипопотама - Здрасти Хипо..... их, ще ти е*а майката!
2
Провежда се конкурс за агенти на израелското разузнаване. Офицера който прави конкурса се обръща към кандидатите:
- Дотук преминахте всички тестове успешно!Остава само една последна задача - ще трябва да убиете по двама араби и една кокошка! Всички в хор попитали:
- А защо кокошката???
А офецерът:
- Честито господа! Издържахте и този тест!
3