Иванчо вози дедо си към града...
Иванчо вози дедо си към града. Вали дъжд. На една отбивка спират да пикаят. Иванчо свършва набързо и влиза колата. Чака, чака...
- Айде, бе дедо! Какво още се туткаш?
- Чакай, бе Ванчо, че баба ти като скрие нещо - иди после та го намери...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Учителката по български дала задача на класа. Всеки трябвало да напише кратко стихотворение. Когато дошъл ред на Иванчо, той започнал да рецитира тържествено:
"Стъпил съм в каца саламура и тя ми стига до коленете!"
Даскалицата му направила забележка:
- Що за стихотворение е това? Няма никаква рима!
Иванчо отговорил:
- Е, как да има, бе, госпожо? Как да има като е малко саламурата!
Иванчо толкова беше свикнал да чете в тоалетната, че веднъж се изпусна в библиотеката.
- Иванчо, представи си, че на масата има осем ябълки. Как ще си ги разделите с брат ти?
- Ама - с кой брат, госпожо? С по-големия или - по-малкия?
- Ами, не мисля, че това е толкова важно, но да речем - с по-малкия!
- Ако е с по-малкия - аз ще ги взема всичките!
- Иване, понякога си направо ужасен! Добре, тогава - с по-големия?
- Е, ако е с по-големия - той ще ги вземе всичките!
Иванчо:
- Тате, днес имам двойка.
- Защо така, бе? Какво не си научил този път?
- Напротив всичко си казах! Учителката попита какво са Слънчев бряг и Плиска и аз веднага отговорих - коняци...
- Е, добре де, а не се ли сети, че са градове?!?
- Абе и на мен ми се стори странно в час по география да говорим за алкохол, ама на...
- Иванчо, бързо дядо скрий се, защото даскала ти е тук, а ти днес не отиде на училище.
- Скрий се ти, щото аз сутринта му казах, че си умрял.
- Иванчо, защо си без домашно?
- Госпожо, в къщи е някакъв ад, родителите ми непрекъснато се карат.
- Майката съм я виждала, а кой е баща ти?
- Е, те затова се карат, госпожо.
- Иване, кажи едно изречение със глагола предполагам!
- Баба взе един вестник и отиде в кенефа!
- И къде е "предполагам"?
- Предполагам че ще с*ре защото не знае да чете!
- Ученици, запишете темата на днешния урок: "Любовните терзания на Яворов в стихотворението..."
Момент! Иванчо, ти защо стърчиш прав?
- Тате ми насини дирника с колана си!
- Ех, Иванчо... Ти - с твоя мръсен език. Аз бих се изразила по съвсем друг начин: "нашляпа ме по задните части!"
- Ами, вижте сега, госпожице... Вас - тате може и да Ви е нашляпал по задните части! А на мен ми съдра г*за от бой!
На урок в началното училище на чина с Иванчо седи инспекторът. Учителката пише на дъската, но изпуска тебешира и се навежда да го вземе.
В същото време пита:
- И така, деца, какво имаме тук?
Иванчо вдига ръка и отговаря:
- Страхотен задник!
- Марш навън! Двойка! - изкрещяла учителката.
А Иванчо преди да излезе се обърнал към инспектора и му казал:
- А ти като не знаеш, недей да подсказваш!
В детската градина питат Иванчо:
- Какъв ще станеш като пораснеш?
Той отговаря:
- Когато порасна, ще стана милионер и ще возя жена си на най-скъпата кола! Ще я водя по целия свят! Ще и купувам маркови дрехи, бижута и всичко което си поиска!
- Браво! А ти, Пешко, какъв искаш да станеш?
- Ами аз исках да стана пожарникар, но сега, като се замислих, искам да съм жена на Иванчо!
В едно щастливо семейство майката към Иванчо:
- Отиди за хляб! Или чакай, на вън вали такъв дъжд, че и куче да вържеш, ще избяга!? Ще отиде баща ти!
Иванчо и бременната му майка са на родителска среща. Учотелката пита:
- Иванчо скоро правил ли си нещо добро?
Иванчо станал и потупал майка си по издутият корем и казал:
- Това аз съм го направил!
Учителката изтръпнала:
- Как ти си го правил!? Какви глупости говориш?!
- Пробих на тати презе*ватива.
Час по география, учителката:
- Иванчо, можеш ли да ни назовеш някой голям град във Франция?
- Да, разбира се. Кой по точно.
- Иванчо, имаш сто лева в джоба си, поискал си от баща си още сто, колко пари ще имаш?
- Ще имам сто лева...
- Ти не знаеш добре математиката, Иванчо!
- Не, ти не познаваш добре баща ми!
- Иванчо, кога ще си поправиш двойката по математика?
- Не знам, мамо. Госпожата постоянно носи дневника със себе си?