Десет дена на село на един луд...
Десет дена на село на един луд геймър без РС.
(или как един болен мозък - аз - се чуди какво да прави в 3 сутринта)
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот....истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не знам как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше на декор като от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има!
20 минути по-късно: Бахти ужаса тук няма кьорав компютър. Как живеят тези хора! Остатъкът от деня прекарах в размисъл над този въпрос.
ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка!
ден 4: Баба ми, ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязох на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам нож и съм по-спокоен. Странна работа, към когото и да се зпътя гледа да се скрие. Споко’ бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
ден 5: Баба ми, ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата.....егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа". От бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми, ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбирам защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "грух грух".....баси к’во пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното. Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо. Мда бях прав пак идват със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да има повече месо като го заколи.
ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата....Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя.....Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава...май му харесва. Е ще тръгвам към баба ми. Я то иска да ме последва....ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето, за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се вдигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10 метра. После не помня.
ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Изляох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож има на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която водеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това, айде още една чашка...
след 30 мин. "опитване": Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки, се запътих натам. Какви пък животни ще обичатда ядат моркови. Като отворих вратата едни големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците са от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Добрият системен администратор след ядрена война може да изкара месец, хранейки се с трохите в клавиатурата и да тегли интернет от кеша на проксито.
Уволнение. Войникът се прибира у дома. В купето сваля най-красивата жена. Слизат на гара Пловдив. Взимат такси.
- Къде да ви водя?
- Карай до първия хотел,че ще ми гръмнат таш*ците!
В купето пътували поп и войник.Влакът минал край някаква църква. Попът направил забележка на войника,че не се кръсти.Войникът го напсувал.
- Попе,да ти........
- Недей така бе чадо - аз съм свято лице.
- Не в лицето,неее!
"Вземете изсушено жабешко сърце, залейте го с отвара от корените на хвойна, добавете пепел от перата на черен петел, два скорпиона, стрит зъб на дракон и сварете след залез слънце"
старинна рецепта за приготвяне на тонер за лазарен принтер
Фирмата Kodak пусна в продажба на пазара нов модел цифров апарат. Освен обичайните функции - цифров zoom и премахване на ефекта на червените очи, апаратът остранява двойна брадичка и има опция за цифрово изглаждане на бръчките.
Мацка пита новия си партньор:
- Ти нали си българин, а защо ти е обрязан?
- Имам двойно гражданство.
Минава един покрай военното окръжие, а там две момчета се...
Той:
- Момчета, какво правите?
Те:
- Освобождаваме се от казармата!
Средновековието. Заминава краля на война, слага на жена си пояс на верността. По пътя неговия слуга го пита:
- Защо пък пояс? Тя е толкова грозна, че никой няма да я пожелае.
Краля:
- Знам бе, като се върна ще кажа, че съм загубил ключа.
Една библиотекарка казва на колежката си:
- Слушай, хайде да изгоним онзи мъж, който седи на последната редица?
- Защо?
- Ми той направо онанира в читалнята!!
- Глупачко, по-добре запиши коя е книгата, която чете...А ние ще я пуснем на пазара да я продаваме на двойна цена!
Взели един програмист в армията. Строил той войниците и командва:
- На нула и единица преброй се!
Взели един системен администратор войник. Седи си той на пост. По едно време чува стъпки.
- Парола! - пита той.
Тишина.
- Парола! - пак пита, и пак тишина.
Тогава извиква силно:
- Usеr Unknоwn: Ассеss Dеniеd...
- Ще има ли трета световна война?
- Не, но ще има такава борба за мир, че нищо няма да остане...
- Изглежда, че много съм се напил. Абсолютно всичко ми се вижда двойно. Какво да направя?
- Ами затвори си едното око!
Починал Михаил Калашников. В памет на великия конструктор всички съвременни войни избухнаха с едноминутно мълчание.
От БСП направили паметник на незнаиния войн Сергей Станишев.
Баща и син стоят пред него и го гледат.
- Тате, защо е паметник на незнаиния войн, като го знаят кой е?
- Защото не се знае дали е бил войн, сине.