Хасан бил беден и живеел с многобройното...
Хасан бил беден и живеел с многобройното си семейство в една стая. Наложило се и тъщата да живее с тях. Положението станало нетърпимо! Знаел Хасан, че ходжата е умен човек, и решил да му поиска съвет:
- Помагай! - рекъл. - Не се живее: аз, жената, децата, сега и бабата - всички в една стая! Не става, ходжа! Какво да правя?
Погладил си брадата ходжата и рекъл:
- Има спасение, Хасане! Купи си коза!
Учудил се Хасан, но решил да го послуша - купил си коза. Минало време, положението станало още по-страшно. Отива отново при ходжата:
- Не става, ходжа! Аз, жената, децата, бабата, а сега и козата.Мирише, не се търпи!
- Продай козата! - посъветвал го ходжата.
Пак го послушал Хасан, продал козата и на другия ден тича при ходжата:
- Умен човек си ти! Сега е добре - колко място се отвори като подадох козата!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Приказка за аленото цвете:
Тръгнал един търговец на път за далечни страни, а дъщерите му заръчват - едната рокли, другата накити, а най-малката казала:
- Не искам друго, татко, донеси ми само алено цвете.
- О, я стига! С твоя мак митничарите пак ще ме одрусат!
Един принц бил много красив, но имал само един недостатък - имал гайка на пъпа. Пробвал всякакви ключове, но нито един не станал. Отишъл при придворния магьосник:
- Минаваш през десет планини в десета, през девет земи в десета, през девет села в десето, през девет къщи в десета, ще отвориш девет кутии и в десетата ще намериш гаечен ключ.
Пребродил принцът десетте планини. Най-накрая взел ключа, отвинтил гайката и... му паднал задникът.
Имало едно време един цар. Той имал трима сина. Тримата синове порастнали, и след време на царя му се родили деветима внуци. И те порастнали, и след време царят вече имал и 27 пра-внуци.
Събрал ги той всички един ден и им казал:
- Да ви е*а и геометричната прогресия...
Лежи Буратино в полето, а над него като лешояди кръжат куп кълвачи...
Ной е събрал почти всички животни на Ноевия ковчег и е готов за отплаване. Стоят и чакат, водата се вдига а те все чакат. По някое време Ной се обръща към жена си:
- Добре де, съгласен съм че трябва да изчакаме жирафите и не можем да отплаваме без тях. Ама защо трябваше да пращаш точно охлювите да ги викат?
Върви си Добрият рицар из гората и гледа - за едно дърво вързана гола дама.
- Какво става тук, прекрасна дамо?
- Хванаха ме едни разбойници, вързаха ме за дървото и ме изнасилиха.
- А защо не вика за помощ? Щях да чуя и да дойда да те спася.
- Виках, виках, ама в тая гъста гора нищо не се чува...
- Нищо не се чува, значи... - мърмори си Добрият рицар, сваляйки доспехите си...
...стои Крали Марко в полето, а ние срещу него - сам-самички, триста души черни арапи...
- А с целувките няма да избързваме... - каза принцът, слизайки от Спящата красавица.
Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого.
Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас:
- Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце.
Козлетата викнали:
- Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.
Върви си човек по брега на морето и намира запечатана бутилка.
- Иииии, тва сигурно е вълшебна бутилка. Вътре сигурно има някой дух. Кво се правеше в такъв случай?! Ахаа, трябваше да се търка бутилката.
Почнал той да търка бутилката, търкал час, търкал два... уморил се и тръгнал да хвърля бутилката. Точно замахнал и отвътре се чул скучаещ глас:
- Махни тапата бе, тъпак...
Буратино:
- Тате, аз откъде съм се появил?
Татко Карло:
- Кълвачът те донесе...
Баба и дядо гледат анимационен филм.
- Каква хубава приказка! - възхитила се бабата. - В началото тя беше грозна жаба, а накрая се превърна в красива принцеса.
-Да, така е в приказките - въздъхнал дядото. - А в живота винаги става обратното.
Татко Карло среща Пинокио, който изглежда доста тъжен. Пита го:
- Как си, Пинокио? Как върви семейния живот с Малвина?
- Как да върви, татко! Нали съм от дърво и всеки път, когато правим с*кс треските се забиват навсякъде. На нищо съм я направил отдолу.
- Така кажи бе, сине. Баща ти е стар дърводелец, ще ти помогне. Вземи тази шкурка пък си го заглади хубаво и тогава ходи при Малвина!
Срещат се отново след няколко дни:
- Как е, Пинокио, потръгнаха ли нещата с Малвина?
- За какво ми е Малвина!? Нали си имам шкурка.
Събуждат се сутринта седемте джуджета. Първото тича в кухнята и започва да вика:
- Кой ми е ял от чинията...
След него тича второто:
- Кой ми е ял от чинията...
Изреждат се всички, а от спалнята се чува раздразнения глас на Снежанка:
- Уф, как сте ми омръзнали всички! Абе не съм готвила още...
- Аман вече от буратиновци! - каза татко Карло и надяна презерватив на брадвата.