Петър живеел при майка си. Той...

Петър живеел при майка си. Той мечтаел за приключения, но мама много го обичала и наставлявала, ама не спирала да му говори, затова и приключенията все се отлагали. И така... Петър станал на 33. Един ден не издържал и казал:
- Мамо, заминавам за Тибет.
- Какъв Тибет бе, Петърчо, ти без мен и чорапи не можеш да си купиш.
Да, ама Петър не се прибрал вечерта. Майка му се притеснила. Не се прибрал и втората вечер. Майка му позвънила на 112. Минала седмица. Тя полепила снимката му по всички трафопостове в квартала. Минал месец. Година. Седем години. Тогава и майката на Петър не издържала, продала гарсионерата в Люлин и също хванала пътя за Тибет. Когато пристигнала, започнала да обикаля манастири, ашрами, публични домове, показвала снимката на голобрадия Петър и питала всички за него. Никой не го бил виждал. Но веднъж един старец и казал да се обърне към Великия Мъдрец.
- Кой е той, къде е той? - провикнала се майката.
- Горе сред билата на планината, отвъд облаците, в дворец от скали, там е Великия Мъдрец. Само той може да отговори на твоя въпрос. Но въпросът ти не може да съдържа повече от четири думи. Запомни ли, само четири думи. Иначе няма да има отговор!
Втурнала се майката на Петър, отвъд облаците, към двореца от скали. Изкачвала се седем нощи и нито се хранила, нито спяла. Щом стигнала двореца, видяла чудовищна опашка да се извива отпреде му, по стъпалата. Все хора с въпроси, с въпроси от четири думи. Наредила се майката на Петър на опашката. Така чакала още седем нощи и седем дни. Видяла хора да излизат от двореца със сълзи на очи, от радост, от възторг, всеки получавал точния отговор. Велика надежда изпълнила сърцето на майката на Петър. Седем нощи и седем дни тя не спирала да повтаря своя въпрос "Къде Е Моят Син?" Дошъл нейният ред. Влязла тя в двореца, примряло било сърцето и, страхопочитание свело главата и, а косите и покрили лицето. От уплах едва могла да съзре богомолците, свлечени на колене от двете и страни, които благоговейно припявали. Чудела се майката на Петър, дали имала сили да вдигне очи нагоре, към Олтара, към Трона, за да види Великия Мъдрец.
Повторила си тя десетина пъти въпроса "Къде Е Моят Син? Къде Е Моят Син? Къде е, къде е..." Поела дъх, събрала глас, вдигнала глава, видяла Великия Мъдрец как се храни на дървена маса с глинени съдове, видяла златистата му брада, а очите и срещнали сините му очи. В този момент нещо в майката на Петър се преобърнало, сложила тя ръце на кръста, смръщила вежди и ядосано се провикнала:
- Петърчо, веднага се прибирай вкъщи...

Добавен преди 7 години 9     Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 280