Стои заека на пънче и пише. Минава...
Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Мама Меца към татко Мечок, който се върти в леглото:
- Колко пъти ще ти казвам, никакво кафе след септември!
Попитали жабата:
- Жабо, защо си толкова зелена и лигава?
- Ами-и-и, тия дни съм малко болна, а иначе съм бяла и пухкава.
Зайо Байо спал и изведнъж някой почукал на вратата му.
- Кой е? - попитал сънено заека.
- Аз съм! - отговаря глас отвън.
- А, аз ли съм! - си рекъл заека и пак заспал.
- Стават грешки! - казал таралежът и слязъл от четката за дъски.
Гарванът си стои на клона захапал сирене. По едно време идва лисицата, взема един камък и удря гарвана, който пада на земята. Тогава тя му взима сиренето. Гарванът си мисли:
"Брех как са я съкратили тази басня."
Две гарги си стоят на една жица и покрай тях минава един самолет. И едната рекла:
- Брей, тая птица колко бързо лети.
- Ххммммм! И на теб да ти запалят опашката и ти ще летиш толкова бързо.
Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
- Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
- Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
- Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
- Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
- Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:
- Коонче, коонче.
Лъвът свикал събрание в гората за обсъждане на новите порядки, които смятал да въведе.
Първи се изказал заекът и изразил всеобщото недоумение.
После се изказала лисицата и изразила всеобщото опасение.
Последен се изказал лъвът и изразил общото мнение.
Лошият вълк се преоблякъл в кожата на коза и се отправил към къщичката на седемте козленца, защото знаел, че майка им я няма в момента. Стигнал до вратата и почукал тихичко:
- Козленцааааа, дечица мой, отворете ми, аз съм вашата майка, върнах се и ви нося млечицееееее!
Козлетата се обаждат отвътре:
- Абе, я ходи се пери, бе, вълк смотан. Майка ни била....Млечице ни била донесла.... Нали току що я пратихме мама за бира, бе!
Заекът влиза в кръчмата и се провиква свирепо:
- Кой ще се бие с мен?!
Вълкът става и казва:
- Аз!
Заекът се присламчва до него, прегръща го приятелски и се провиква пак:
- А кой ще се бие с нас двамата?!
Животните в гората си направили съд. Лъвът - съдия, а жабата - обвинител. Съдят щъркела за нещо. Жабата казва:
- Има утежняващи вината обстоятелства! Той яде жаби! Предлагам да му отрежем главата.
Лъвът:
- Е, не толкова строго от първия път де... Може например да му отрежем само опашката.
- Може! Ще му отрежем опашката чак до врата!
В ресторанта влизат лъв и заек.
- За мен моркови и зеле! - поръчва заека.
- А вашият приятел не е ли гладен? - пита сервитьора.
- Ако беше гладен, щяхме ли да стигнем до ресторанта и двамата?
Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката - взимат я в казармата. Минава вълкът - взимат го и него.
Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен:
- Не ме взеха!
- Как така?
- Ами я погледнете там отсреща - виждате ли оная бреза?
- Виждаме я.
- А виждате ли най-долното клонче?
- Виждаме го.
- А виждате ли най-долното листо на клончето?
- Виждаме го.
- А виждате ли оная мравка, дето лази по него?
- Виждаме я.
- Е, а аз даже и брезата не виждам.
Вървяла Лиса в гората. Чула от един храсталак шум. Приближила се, погледнала.
- Здравей Бухльо!
- Аз не съм Бухльо.
- А кой си?
- Мишката.
- А защо са ти толкова големи очите?
- Акам, акам...
Зайо Байо много псувал и на всички животни в гората им писнало. Затова се събрали всичките и решили: Зайо Байо получил заповед вместо псувня - да казва някакво цвете.
Минала след малко Лиса край Зайо-Байо и му казала:
- Е, Зайо разкатаха ли ти майката?
Зайо много се ядосал и казал:
- Лисо, не ме закачай, защото така съм се набожурил и така ще ти го надетелинча, че момини сълзи ще ти покапят от маргаритката!