Не мога да повярвам, че тъща ми...
Не мога да повярвам, че тъща ми убеди жена ми да ме напусне. И като си помисля, че съм мислел лошо за нея през тези години.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Генко, жена му и тъщата пътуват. Генко кара колата, а жена му мърмори:
- Намали, много бързо караш.
Тъщата обаче оспорва от задната седалка:
- Глупости, карай по-бързо, че се влачим като охлюви.
- Генко намали! - пищи ядосано жена му.
Генко спрял колата:
- Хайде сега да се разберем. Кой кара колата, ти или майка ти?
Мъжете не обичат, когато жените им цитират велики хора, като например:
- А мама каза, че…
Не пускайте често жената да ходи при майка си, защото се връща с фабрични настройки!
Срещат се двама приятели - дърводелец и монтьор.
Дърводелецът се оплаква:
- Тъщата има рожден ден след месец. Въобще не мога да измисля, какво да й подаря.
Монтьорът:
- Какво има да му мислиш. Ти си майстор. Ръцете ти са златни, направи й един стол от дърво.
Дърводелецът се зарадвал и тръгнал да прави стола.
След три седмици двамата отново се срещат.
Монтьорът:
- Какво стана, завърши ли подаръка?
Дърводелецът:
- А, стола го направих отдавна, сега обаче с електричеството се мъча...
Питат ме що се развеждам. Ами омръзна ми свекърва ми всяка нощ да стои пред вратата на спалнята ни и да пее:
- “Само майчино сърце знае истински да ЛЮБИ"!
Студ. Дъжд. Изведнъж на вратата се звъни. Отварям и какво да видя - тъщата.
- Леле, какво правиш навън в това лошо време? Веднага си отивай у вас.
- Що си толкоз тъжен?
- Мани, вчера за малко да ударя тъщата с колата.
- Спирачките ли отказаха?
- Не, газта!!!
Мъж се прибира в ранни зори към къщи след запой с приятели и по пътя среща тъща си, която кара неговия велосипед.
- Къде си тръгнала, ма?
- Отивам на гробищата.
- Ааа, ами колелото ми, кой ще го върне?
Уважавам котките! Закараш котката в друг град и я оставиш при клошарите без никакви средства за преживяване. А тя успява да се върне. Не се оплаква, не пуска жалба в полицията. Не като тъщата...
Мойта тъща се държи с мен като котка... сякаш има девет живота...
В момент на умиление, тъщата разказва спомени на зетя:
- А на младини бях една такава кльощава, с криви крака, а бе… направо грозноватичка.
- Пу, пу! Да не са ти уроки, майко... много добре си се запазила!
Тъщата решила да се пошегува:
– Зетко, бременна съм!!
– Не ме лъжи, знам, че крокодилите снасят яйца...
Тъща ядосана на зет си:
- Не мога да разбера дъщеря ми, какво хареса в теб?
- Искаш ли да ти го покажа?
Тъща казва на зет си:
- Прави, каквото правиш, но като умра искам хубаво погребение. Целия си имот ти оставям.
След един ден зетя казва на тъща си:
- Прави, каквото правиш, погребението е утре в три. Всичко съм уредил.
- Тъщата вчера направи сто и петдесет години.
- Лъжеш! Хората толкова дълго не живеят.
- Че кой ти говори за хора?