По време на руската криза в страната...
По време на руската криза в страната бил въведен сух режим. За човек носещ или употребил алкохол, наказанието било смърт чрез разстрел.
В една мразовита лунна нощ по тясна уличка вървял Петка, и клатушкайки се пеел "страна огромная". Насреща му от тъмнината изскочил Чапай.
- Стой! До стената! - викнал и свалил предпазитела на автомата
- Абе Чапаев - захленчил пиянски Петка - С тебе рамо до рамо се бихме, какво ли не преживяхме, а сега ти ще ме стреляш...
- Законът си е закон - изревал Чапай - До стената!
- Чапаев, слушай сега - обърнал се към него пияният - Ще ти кажа две гатанки, ако ги отгатнеш ще си изпълниш дълга, ако ли не - тогава ще се напиеш заедно с мене.
Почесал се Чапай и си казал "Абе Петка е глупав, каквото и да измисли ще е простотия и аз ще я отгатна", и викнал на глас:
- Давай тогава
- Няма врата, няма прозорци - пълна къща с деца. Что ета?
Чапай си помислил "сто на сто е някоя глупост", и казал на глас:
- Гъз
-Не позна - рекъл Петка - това е динята.Слушай сега втората:
- Дълго остро и на колелца. Какво е това?
Почесъл се Чапаев и си казал "абе първото не беше глупост, ама това вече е със сигурност". И викнал:
- Х*й
- Не е х*й, а е ножица - отговорил Петка.
След няколко часа Чапаев и Петка хванати под ръка кръстосваха тъмните улици пееики.
По някое време насреща им изкочил Будьони.
- Вие двамата! До стената! Ще ви стрелям.
- Абе Будьони - пристъпил напред Чапай - как тъй ще ни стреляш бе? Заедно се изгонихме враговета, заедно празнувахме победата, а ти сега ще ни стреляш.
- Ей законът го изисква. Без много приказки - до стената!
- Слушай бе, Будьони, ще ти задам една гатанка...
В тоя момент Петка го побутнал:
- Две бе две..
Ама Чапай нали бил пиян и продължил:
- Ако я отгатнеш, ще ни стреляш, ако ли не ще се напиеш заедно с нас...
Будьони си рекъл "абе тия и двамата са глупави.., нищо не могат да измислят", и казал:
- Дадено
Чапай започнал завалено:
- Нема врата, нема прозорци - пълен гъз с краставици..Что ета?
Будьони се почесъл, замислил се и казал накрая:
- Ей, не знам
А Чапай отговорил:
- Абе и аз не знам, ама Петка вика че е ножица!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Чапай и Петка бягали от белите. Петка се качил на едно дърво, а Чапай навлякъл една кучешка кожа, но наопъки. Дошли белите. Видели кучето и му дали парче локум. Чапай го изял. Те започнали да се смеят и му дали още едно парче локум. Той пак го изял и те си тръгнали. Тогава Чапай махнал кожата и попитал Петка:
- Защо се смяха?
- Ти да си виждал куче да яде със задника си?
Петка се връща от изпит по математика и докладва на Чапай:
- Падна ми се задачата "Колко прави половинка плюс половинка". Вътрешно чувствам че, че отговорът е един литър, но не знам как да го изразя математически...
Чапай и Петка карали самолет. По едно време Чапай казва:
- Петка, уредите?
Петка:
- 20
Чапай:
- Какво 20?
Петка:
- А ти, какво уредите?
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат.
- Ще го разстреляме! - предложил Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е. - отвърнал Чапаев.
- Ще го обесим! - рекъл Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е.
- Ще го завържем и ще си пием ракията пред него!
- Ех, Петка, какъв садист си само... - казъл Чапаев.
Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото. Петка:
- Василий Иванич, може би тука му е гнездото?
Чапай:
- Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!
Белите хванали Чапай и Петка.
Питат Петка:
- Уга-Буга илр Смърт?
- Уга-Буга - рекъл Петка.
После всички се изредили да го еб*т.
Питали и Чапай:
- Уга-Буга или Смърт?
- Смърт - отговорил Чапай.
После всички се изредили да го Угат-Бугат до Смърт.
Чапай кандидатства във военна академията. Когато се върнал, Петка го попитал:
- Приеха ли те?
- Не. Зададоха ми следната задача: "На колко е равно 0.5 плюс 0.5?" Много добре знам, че е равно на литър, но как да го изразя математически, не знам!
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Чапаев и Петка се покатерват на много високо дърво. Клонът под Петка се счупва и той пада.
- Ей, жив ли си?
- Жив съм.
- Краката, ръцете, главата здрави ли са?
- Здрави са.
- Защо не се качиш пак?
- Не мога! Още не съм паднал...
Попаднал Петка в пустинята...и започнал да си води дневник:
1-ви ден: Нямя какво да се яде - ще се мре !
2-ри ден: Намерих умряла камила - няма да се мре!
3-ти ден: Няма какво да се пие - ще се мре!
4-ти ден: Намерих оазис - няма да се мре!
5-ти ден: Няма какво да се е*е - ще се мре!
6-ти ден: Срещнах Чапаев - няма да се мре!
7-ми ден: Чапаев ме изпревари - ще се мре!
8-ми ден: То не било толкова лошо - няма да се мре!
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок. Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другият да се качи на 9-ия и да си подвикват. Ако се чуят - значи, че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика:
- Ча-п-а-а-а-й!
- Какво викаш бе, аз те виждам!
Петка си забравил лопатата на нивата. Отива на другия ден Чапай и гледа лопатата забита в земятя, а върху нея една бележка:
- Чапай. Забравих си лопатата, донеси ми я на връщане от нивата.
На следващият ден Петка отива на нивата, нито Чапай видял, нито лопата. Върви Петка и гледа лопатата се така си стои забита в земята, а на нея нова бележка:
- Съжалявам Петка. Неможах да я намеря...
Чапаев звъни на Петка по телефона. Там вдигат слушалката:
- Началникът на танковия корпус слуша!
Василий Иванич помислил, че е набрал грешно затворил и пак набрал номера на Петка. Оттатък отново му отговарят:
- Началникът на танковия корпус слуша!
- Петка ти ли си?
- Аз съм, Василий Иванич, аз съм.
- А защо лъжеш? Ти не си никакъв началник на танков корпус, ти си командир на един танк?
- Е да, но от танка само корпуса остана.
Петка на Чапай:
- Василий Иванович, там по снега са написани мръсни думи за вас.
- Разследвай, Петка, и доложи.
След малко Петка се връща:
- Разследвах, Василий Иванович - пикнята е на Фурмов, но почерка е на Анка.
Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал:
- Иииий, Чапай откраднали са дините!