Ей, туй, дебеличките хора, винаги...
- Ей, туй, дебеличките хора, винаги сте едни такива усмихнати, доброжелателни...
- Ми да, нито можем да се бием, нито да бягаме!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Защо, мъжете предпочитат нисичките дами?
- Защото, си избират по-малкото зло!
Набирам берачи на череши - надница 250 лв. на ден! Ако ни хванат - не ви познавам!
Полицаят:
- Седни на стола, за да те разпитаме.
Адвокатът ми:
- Отричай всичко!
Аз:
- Това не е стол!
Съвет на деня:
- Възприемайте критиката на околните с високо вдигнат... среден пръст.
- В сериозна връзка ли сте?
- Не, аз по принцип си изглеждам така изтормозен.
На 22 г. водиш принц на родителите си - гледат го като повърнато.
На 32 г. им водиш нещо с вид на повърнато, гледат го като принц...
- Жените, никога не закъсняват!
- Те, просто ти дават време, да се опомниш и да си тръгнеш!
Чух, че на сватба се носeло бяло. Някой знае ли колко грама,че да не се излагам?
- Защо, мъжете, като пикаят, винаги пърдят!?
- А бе, муцка, ти дъжд без гръмотевици виждала ли си?
А, бе, от Холивуд не направиха ли вече супер продукция за Ковид 19, да видим как свършва!?
Аз лично се сещам за поне още 20 български милионера, на които да не даря кръв.
- Знаеш ли, когато се запознахме имах чувството, че ти си една тъпа патка, която дава на всеки срещнат!
- А сега?
- Сега сериозно се замислям за кариера на екстрасенс!
Нали знаете онзи момент, в който си седиш в купето, а на съседния коловоз влакът потегля - в първия момент не разбираш ти ли се движиш, или другият. И с полудяването е така...
812 година. Придворният психолог пита:
- Какво правим, когато някой много ни ядоса?
Хан Крум:
- Чаша.
Санкт Петербург, октомври 1917г.
Късно вечерта 80-годишната графиня Оболенска седи в будоара си, реди пасианс и пуши от дълго цигаре. Отвън непрекъснато се гърми, чуват се викове, стонове и взривове.
- Наташа! - вика графинята своята прислужница - какво става, за бога?!
- Революция, Ваше благородие! - откликва Наташа.
- Така ли? И за какво се борят?
- Искат да няма богати!
Старата дама замислено дръпва от цигарето и отронва:
- Хм, интересно! Моят дядо, Дмитрий Александрович, беше от декабристите. Те пък искаха да няма бедни...