За припомняне. Инженер развежда...
За припомняне.
Инженер развежда посетители на тур-обиколка из фабрика за гумени изделия.
- Това е машина за ръкавици! ТУФ! ТУФ! ТУФ! На всяко едно "ТУФ" се прави една ръкавица.
- Това е машина за биберони! - ТУФ! ПУК! ТУФ! ПУК! ТУФ! ПУК! На всяко едно "ТУФ" се прави един биберон, а на всяко "ПУК" - биберона се дупчи.
- А това е машина за презервативи - ТУФ! ТУФ! ПУК! ТУФ! ТУФ! ПУК!
- А... защо на всяко второ "ТУФ" има едно "ПУК?" - пита един.
- А, бе... бизнесът с биберони дръпна нещо назад...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Е, как е новия началник?
- Строг, но справедлив. Още от вратата те набутва на кучето у г*за, обаче обезателно си намира и повод за това...
Млад художник, сюрреалист, се събужда днес, отваря широко прозореца и поглежда навън. А там е навалял красив сняг, слънцето блести и прави по повърхността му ледено-скрежна коричка, врабци търчат наоколо като навити с пружина и цвърчат възторжено, малък сладурко се опитва да направи "ангел" в снега, а сестра му търкаля топка за снежен човек...
Художникът гледа замислено няколко минути и накрая отсича:
- Хм! Баси кича!
Човек трябва да се занимава с това, което му носи радост. Ако обичате да четете - четете! Ако обичате да свирите - свирете! Ако обичате да работите - тук вече трябва да се лекувате.
- Къде се влачи до 3 часа сутринта, бе?
- Скъпа, красавице моя, много работа се събра, не можех да оставя колегите...
- Айде без да ме лъжеш, а!
- Гадино тлъста противна, много работа се събра, не можех да оставя колегите...
АНАЛЕН КОНЮНКТИВИТ - Да не виждаш никакъв начин да си завлечеш задника на работа...
- Чу ли? Пешо го изгонили от отбора по алпинизъм.
- Това пък защо?
- Хванали го, че се качва до шестия етаж с асансьора.
Звъни телефон.
– Ало, долари имате ли?
– Имаме.
– На каква цена са?
– По 6 стотинки.
– К'ВО? Ъъъъъ... Банката ли е?
– Не, тук сме копирни услуги...
Счетоводител се кара на собственик на фирма:
- Каква е тази справка? Не можа ли да я напишеш поне на кариран лист?
- Нямаш грижа!
Дърпа листа и започва да чертае.
- О, здравей! Как си!
- Здрасти! Е, как да съм - шефа каза че ръцете са ми у г*за заврени и ме уволни...
- А ти подай жалба в съда!
- Безсмислено е...
- Пиши тогава, че си дискриминиран като член на малцинството на тия с "ръце у г*за!"
След делото:
- Е, как е, възстановиха ли те на работа?
- Не! Съдията се произнесе, че сме били болшинство...
Животът е като фризьор - ти му казваш какво искаш, а той си прави, каквото си знае.
По принцип, нормално се отнасям към ходенето на работа. Но чакането, осем часа за да си тръгна, наистина ме изморява.
- Кажете няква тренировка за крака и плочки.
- Взимаш плочките и клякаш!
Казвам му на един от моите подчинени:
- Хайде, бе човек, стегни се и поработи малко...
А, той ми отговаря ехидно:
- Шефе, баща ми мен ме е учил - работата и у сутиен да я сложат, пак не се лъжи да я бараш...
И така, цял живот...
- Само да избутам и тоя работен ден! - каза си той.
Химикалките с четири цвята умъртвяваха интелигентността и приспиваха чувството за разум, защото нещо все те караше да се опиташ да изкараш два цвята наведнъж...