Петък. Последен ден от седмицата...
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче.
– А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца!
– Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара.
– Как сензорен?
– Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните.
Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци!
Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря:
– Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте...
Помислих си:
- И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Шофирам пиян, надрусан и без книжка, за да отклоня вниманието на катаджиите от това, че не съм си махнал старата винетка.
Еврейка летяла от Ню Йорк за Маями. След няколко минути казала на бизнесмена до нея:
- Вие сте евреин, нали?
- Не, госпожо, не съм евреин! - любезно отвърнал той.
- Евреин сте! - настояла тя.
- Не съм.
- Естествено, че сте. Евреин сте.
- Не съм, госпожо.
- Сигурна съм, че сте евреин.
За да я накара да млъкне, бизнесменът казал:
- Добре, предавам се. Да, аз съм евреин.
- Странно! - замислила се жената.
- Изобщо не приличате на евреин!
Когато ви е скучно, отидете в най-близката до вас банка и изкрещете:
- НИКОЙ ДА НЕ МЪРДА!
И точно преди да извадят пистолети, добавете:
- Падна ми контактната леща!
Когато кажа, че съм добре, всъщност имам нужда някой да хване ръката ми, да ме погледне в очите и да ми каже "Не си добре, ето ти 20 000 лв!"
Кафето е изключително вредно. Поканих я на кафе преди 20 години и до днес тя не си тръгва.
Няма по-голяма вътрешна драма от това да си самовлюбен, ама несподелено.
Разговор по телефона в метрото:
- Извънземен съм, да казах вече... Извънземен съм... Като се прибера утре в Земен ще ти звънна!
Съдейки по това, което виждам в огледалото - умрял съм преди няколко дни...
- Подарих на Жената вчера за Св. Валентин - Ъглошлаиф! Ако знаете как се Изненада само...
За Св. Валентин съм го измислила - взимаш пуканки, заставаш на входа на залата, в която ще дават "50 нюанса по-тъмно" и се смееш на влизащите.
На връщане от работа чух комшийката да говори на котката си, като че ли котката разбира к'во и говорят. Влезнах вкъщи и разказах на кучето си... скъсахме се от смях.
– Къде си?
– На зъболекар.
– Какво правиш?
– Колата си правя, тъпанар...
Ако мислите, че стрелата на Амур е опасна, сте в голяма грешка. Стрелата на кантара е много по опасна...
Сватбата можеше да мине и без бой, но DJ внезапно пусна саундтрака от Мортал Комбат.
Вдигнаха цените на алкохола... Вдигнаха цените на цигарите... Вдигнаха цената на винетките... Ала, цената на вазелина не е мръднала... Това не Ви ли говори нещо?