Веднъж, докато се чудела кво да...

Веднъж, докато се чудела кво да прави, Червената шапчица се сетила за старата си баба.
- Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе! - помислило си доброто дете.
Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце (по ресцепта на Гениниа), сложила манджата у кошничката и тръгнала къде баба си, която живеела у малка горска къщица идеална за форумни срещи.
Както си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща изскочил страшния вълк.
- На къде си тръгнала ма, да ти го спуща между филиите? - учтиво попитал вълка.
- Тръгнала съм къде баба ми, ако още не си я изял.
- Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе бих замезил, че ми са видиш още у срок на годност.
- А бренеке у гъзарете сакаш ли? - отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задния си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дъртия навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкът временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно се предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затова скроил хитър план. Отишъл до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие изпреварил червенушката. Дъртият вампир (бабата) тамън строяла вътрешен нужник, оти и било писнало на дедовия да я апат комарите по г*за. Кога дочула рев на мотор и скърцане на спирачки си рекла.
- Сигурно е па оня не доклатения мармот - е неска вече ще му навра шаколадете отзади! - бойно помислила бабата, и излезнала да посрещне госта си.
- Я, каква приятна изненада! - възкликнала старата лицемерка, щом видела вълка.
- Уя ли ми дириш тука?
- Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глави, гледала у форума на "Резерват Северозапад" Джайо бил пуснал рецептата и да ги пробва.
- Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска! - викнала бабичката.
- Вълчицата още миналата годин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!
- Е, фана ма да гу е*а! - неловко казал вълка и изял бабата.
Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
- Кой е там? - изръмжал преялия дзвер, и превключил от Енимъл планет на Експлорър.
- Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелял гласа?
- Щото съм пила севън ъп на течение, айде флазай и не ми са обеснявай!
Червената шапчица плавно влезнала, погледнала и ахнала от удивление:
- Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! Баба ми къде е, а?
- Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от нея! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогава ще говорим!
След като изпил хапчето, вълкът изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.
- А баба къде е, а, все пак? - не мирнала мининката разпоретина.
- Изядох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.
- Еее, време беше... ама чакай, преди да я изядеш, пита ли я къде е оставила завещанието?
- Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми! - едва изгъгнал вълка, и отново са отдал на храносмилане.
Тогава Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото много обичала баба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
- Отивам да викам Кольо горския и ше ти са е*ат алелуите, ще видиш ти кон боб яде ли, ели луканка на пръчка!
И в миг изскочила навънка.
- Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от ония на Чайка Фарма къде ми не действа! - са провикнал вълка.
Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкът тамън режел последния домат, ракията била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Миле Китич, седнали на масата, дигнали чаши и историята мълчи какво станало по нататък... Зли езици говорят, че манинката Червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.

Добавен преди 7 години 27     Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 663