Разговор между баща и син: - Тате...
Разговор между баща и син:
- Тате, трябва да правя специално проучване за нашето училище. Мога ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се сине. Кажи?
- Какво е политик?
- Ами сине, как да ти кажа? Нека да вземем например нашата къща. Аз нося парите - един вид, аз все едно съм "Ръководство"-то. Майка ти казва какво да правим с парите - значи тя ще е "Правителството". Ние се грижим за теб и твоите нужди, така че нека ти си "Народа". Прислужницата ще я наречем "Работническа класа", а твоят по-малък брат - "Бъдещето". Разбра ли ме?
- Ъ-ъ-ъ... нещо не схванах много добре. Нека да помисля!
През ноща момчето се събужда от плача на по-малкото братче и отива да види какво става. Видял, че малкия се наакал здраво, решил да каже на родителите си. Когато влязъл в тяхната стая намерил само майка си, спяща непробудно на седмото небе. Решил да се обади на прислужницата. Почукал няколко пъти на вратата, но никой не се обадил. Тогава погледнал през ключалката и видял баща си и прислужницата заедно в леглото.
На следващата сутрин:
- Тате, мисля че разбрах какво са политиците.
- Браво, сине! Обясни ми с твои думи, какво точно си разбрал.
- Ами докато "Ръководството" се еб*ва с "Работническата класа", "Правителството" - спи, "Народът" никой не го поглежда, а "Бъдещето" е потънало в лайна.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Татко, татко, защо този филм е забранен за малки деца?
- Стой тихо, сега сам ще видиш!
- Чада мои - казва дядо на внуците си - през целия си живот не съм пушил, не съм пил, не си лягах по първи петли, нито веднъж не съм поглеждал друга жена, освен баба ви. И ето, утре ще празнувам своето столетие.
- А как? - учудено пита едно от внучетата...
- Животът започва в момента на раждането.
- Не, животът започва в момента на зачеването.
- Не, животът започва, когато жената и детето заминат на вилата.
Гарсониера. В кухнята спи тъщата, а в стаята - зетят и дъщерята. Мъжът се присламчва до жената и тихичко шепне:
- Айде!
- Ми неудобно ми е, мама може да чуе.
- Абе хайде да го направим...
Разнася се ритмично скърцане. След известно време се чува вик "Ой, мамичко!"...
Майката се обажда от кухнята:
- Какво има, дъще?
- А, нищо, само да ти кажа да купиш един хляб утре...
Тъщата лежи в тъмното и си мисли:"Откъде го намери тоя гладник дъщеря ми. Шести хляб за една вечер ми поръчват...".
- Мамо, провиква се Марийка, искам още шоколад!
- Какво се казва, миличка: Ако..?
- Ако е останал!
- Мамо, гардеробът падна!
- О,боже, трябва да кажем на баща ти!
- А, той вече знае, под гардероба е.
Срещат се двама приятели:
- Чух, че си се оженил. - казва единият.
- Аха! - отговаря другият.
- Жена ми е отлична - и в кухнята, и в постелята...
- Е как така успява навсякъде?
- Ами постлах и в кухнята.
На въпрос на жена си, каква е новата му секретарка, мъжът доволно обяснява:
- Тя е толкова опитна, изпълнителна, старателна.
- Надявам се, че не е такава кукла, като предишната ти секретарка? - ревниво отбелязва съпругата.
Тук се намесва петгодишната дъщеря, която си играе наблизо:
- Тате, а затваря ли си очичките, когато я сложиш да легне по гръб?
Аз вярвям в мъжкото приятелство! Още не е минала и година, откакто първият ми приятел отведе жена ми и вече иска да ми я върне обратно!
Спасявайки се от гнева на жена си, мъж се завира под масата. В това време влиза съседът и пита:
- Приятелю, къде си седнал?
- Аз съм господар в тази къща и ще си седя където си искам!
След като напердашва момчето си, бащата казва:
- Вярвай ми, от мъка сега мен ме боли повече, отколкото теб.
- Възможно е - цупи се синчето. - Обаче теб не те боли на същото място.
Двама приятели си говорят и единият казва:
- Моята жена казва, че е по-полезно плодовете и зеленчуците да се ядат сурови.
- Да, бе, да! И моята я мързи да готви.
- Скъпа, защо кафето няма сметана?
- За да чуя най-после гласа ти, скъпи!
Хирургът:
- Сестра, какво имаме днес?
- Два леки случая, докторе! Автомобилна катастрофа и производствена травма. И един тежък случай - съпруг, който отказал да измие чиниите.
Между съпрузи:
- Скъпи, ще ме обичаш ли когато остарея и погрознея?
- О, скъпа, с годините, ти наистина, може би, ще станеш по-стара, но по-грозна - едва ли!