Госпожо, не ми пишете двойка...
- Госпожо, не ми пишете двойка, че у нас знаете ли какво ще стане!? Ужас!??
- Какво ще стане, бе Иванчо? Баща ти толкова ли е лош?
- Да, госпожо, много е лош! Като се ядоса на мама, ляга върху нея и така я натиска..., а тя горката - пъшка, охка...
- Ще ти изтряскам аз двойката, пък ти му кажи, че аз съм виновна! Нека дойде с мен да се разправя...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Ванчо, къде се изцапа така бе, баба?
- Бабо, престани да ме триеш, това ми е татуировката.
- Ученици, нека пристъпим към днешния урок. Ролята на подлога в... Момент! Иванчо, защо стоиш прав?
- Тате ми насини дирника с колана си, госпожице!
- Ех, момче... Ти и твоят вулгарен език! Аз бих се изразила по съвсем друг начин:
"Нашляпа ме по задните части!"
- Ами, вижте сега, госпожице... Вас - тате може и да Ви е нашляпал по задните части. Ама, на мен ми насини дирника от бой!
- Скъпи, на Иванчо учителят по трудово обучение иска 10 коркови тапи, за утре.
- Няма да е лесно, но ще се справя!
Майката на Иванчо отива на спиритически сеанс и го взема със себе си.
Контактьорът избира точно Иванчо за да демонстрира способностите си.
- Кажи ми, моето момче с кой искаш да се свържеш?
- С дядо, ако е възможно...
- Добре.
Изпада контактьора в транс и заговаря с друг, треперещ глас:
- Здравей Иванчо. Аз съм дядо ти от небето. Какво искаш да ме питаш детето ми?
- Здравей, дядо - видимо впечатлен отговаря Иванчо - какъв к*р търсиш на небето, като преди половин час си беше вкъщи?
Учителката попитала Иванчо:
- На колко години беше на миналия си рожден ден?
- На седем!
- А на колко години ще бъдеш на следващия?
- На девет!
- Седни си! Двойка!
Иванчо си седнал ядосан и промърморил под носа си:
- А, бе, тая не загря ли, че днес имам рожден ден?
- Хайде, Иванчо, хайде мама, ела седни и ми разкажи някоя весела история.
- Може ли да не сядам, че преди малко разказах на баща ми весела история...
- Иванчо, защо пишеш толкова големи ченгелчета?
- Тате, това не са ченглечета, това са интеграли.
- Иванчо, колко е 2-2?
- Не знам.
- Имаш 2 яйца и аз ти ги вземам. Какво ще ти остане?
- Само дедовия, госпожо.
Учителката:
- Деца, измислете изречение със словосъчетанието "..., както и очаквах...". Давай, Васко!
- Татко се върна от командировка, и ми донесе подарък, както и очаквах.
- Браво! Сега ти, Петьо.
- Вечерта хвърлих захранка във вира, а на сутринта налових там цяла кофа риба, както и очаквах.
- Много добре! Иванчо?
- Марийка от съседния клас прави хубави свирки...
- Вън! И без родителите си не идвай!
- Както и очаквах...
- Иванчо, какво би казал на политиците?
- Всичко, което е изрекъл г-н Стоичков през цялата си кариера на сидиите...
- Иванчо, кой предмет ти харесва най-много в училище?
- Звънецът, бабо, звънецът...
- Ученици, дайте ми пример за свиреп и кръвожаден звяр! Петърчо?
- Вълк, госпожо!
- Браво! Стоянчо?
- Мечка гризли, госпожо!
- Прекрасно! Жорко?
- Тигър, госпожо!
- Отлично! Иванчо?
- Кроколъв, госпожо!
- Какви са тия щуротии, бе, момче! За пръв път чувам за такова същество! Какво представлява?
- Ами, в единия край на тялото си има глава на крокодил, а в другия край - глава на лъв!
- Чакай малко, бе... Ами той така не може да се изходи по голяма нужда!
- Много ясно, госпожо? Защо мислите, че е станал свиреп и кръвожаден?
- Мамо, днес в училище учихме как се правят експлозиви.
- Браво, Иванчо, а утре какво ще учите в училище?
- Кое училище?
Родителска среща
Учителят по физика казал на бащата на Иванчо:
- Господине, Вашият син е изключително зле по моя предмет! Опитах се да му обясня материята възможно най-разбираемо, но той - нищо не схваща!
Родителят му въздъхнал:
- Какво да се прави... Иванчо по принцип си е такъв! Като му кажеш нещо, през едното му ухо влиза, през другото - излиза!
Учителят по физика възразил:
- Това не е възможно, господине! Звукът - не се разпространява във вакуум!
Учителката казала на класа:
- Ученици, поставете в отрицателна форма изречението:
"От гората излезе една девойка!"
Иванчо вдигнал ръка и отговорил:
- От гората излезе една недевойка!
Даскалицата го скастрила:
- Какви ги дрънкаш, бе, момче! Я бързо го поправи!
Иванчо въздъхнал:
- Не мога, госпожо! Това, стане ли веднъж - вече поправяне няма!