Отидох на работа в Израел още деветдесета...
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Знаете ли, че... Един истински мъж трябва да е космат, дебел. Да му миришат краката и... да пърди благозвучно!
Във връзка с корона вируса, реших да изхвърля всичко китайско от къщи. Сега стоим в празния апартамент, абсолютно голи!
Седял си един човек на верандата и гледал как по далечния хълм пасат крави. Позамислил се той и запитал Господ:
- Кажи ми, Господи, защо не си дал на тия кравички крила, та да не мъчат да се катерят по баирите, а да прелитат от баир на баир, за да се нахранят по-лесно?
В този момент на главата му тупнало нещо топло и меко. Обърсал се той – курешка…
- Благодаря ти, Господи! Напълно те разбрах...
Дядо ми беше герой от войната. Хвърлил се пред танк с граната в ръка. Последните му думи били:
- Дее*а таа поледица, дее*ааааа!!!
Ако дърво падне върху бившата ви в гората и никой не чуе, все пак, предполагам, че ще се наложи да се отървете от моторната резачка... За всеки случай.
Със сетни сили успявам да се натъпча сутринта в маршрутката. Изведнъж кихнах и избърсвайки се, промърморвам:
- Дае*а тая екскурзия в Китай! От к'ъв зор ми трябваше!
Сега се возим само двамата - аз и разплакания шофьор...
Прокурорът към обвиняемата:
- Госпожо, като сложихте миша отрова в яденето и го дадохте на мъжа си, изпитахте ли угризения на съвестта?
- Да.
- И кога стана това?
- Когато поиска допълнително.
Вратата се отвори, в стаята влезе цялата мокра Гинка и промълви на пребледнелият си мъж...
- Не беше вързал камъка добре!
- Жена, внимавай да не се удавиш!
- Що бе, да не плачеш за мен?
- Не, ма! Малко ракия нося, няма да успея да почерпя всички...
Ако парашутът ви не се отвори, насладете се на гледката. Друга такава възможност няма да имате.
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи.
- Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек.
- Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Звъни се. Ошашавеният стопанин на къщата открива пред вратата трима с противогази, гумени плащове и гумени калъфи на обувките. Единият държи огнехвъргачка.
От единият противогаз се чува боботене:
- Вие ли дадохте кръв за анализ вчера?
Натрупах богатството си по традиционен начин. Бях много любезен с един мой заможен роднина преди да почине.
Прибирам се от работа, зад трансформатора се чува строг женски глас:
- Веднага остави пистолета! И ножа! Свали си ципа! А сега сваляй панталоните!
Изтръпнах. Страх не страх, погледнах. Някакъв дребен ще пикае, а майка му до него...
- Пено ма, к'во му има на Митю?
- Умре!
- А бе и аз гледам, че го погребват, ама...