Генерал се връща от еднодневна...
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев:
- Какво стана докато ме нямаше, редник?
- Нищо, генерале…
- Сигурен ли си?!
- Ами… само едно куче умря…
- Какво куче?
- Дето яде от червата…
- Какви черва?
- Тези на коня…
- Какъв кон?
- Дето умря докато теглеше каруцата…
- Каква каруца?
- Тази с водата…
- Каква вода?
- Тази с която гасихме пожара…
- Къде пожар?
- Ами… полка…
- Какво? Как?
- Ами от фаса на Любо…
- Ама Любо не пуши…?
- Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
0
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Учител по природознание влиза в час.
- Добър ден, деца! Седнете.
Сяда на катедрата и започва:
- Деца, днес ще говорим за вълка...
Отваря куфарчето си, вади торба с трева и започва да си свива джойнт.
- Вълкът е средно голям горски хищник. Сив, малко по-голям от кучето. Живее на групи, които се наричат глутници, но понякога се среща и самостоятелно...
Облизва джоинта и го захапва.
- С настъпването на зимата...
Пали. Вдишва дълбоко дима. Издишва. Поглежда към тавана...
- ... Отлита на ю-ю-юг...
0
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него - мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали:
- Иди сега и виж дали може да минем по моста.
Връща се той след десет минути и докладва:
- Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може.
- И що?
- Има лошо куче.
0
Група офицери-хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва:
- Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско!
- Ама капитане, нямаме пари!
- Добре де… ако не това, поне да полеем котката с бира?
0
- Идиоти, защо возите тази котка на танка?
- Счупи ни се прибора за нощно виждане.
0
Шефът на Партията на българските мъже Росен Марков обеща да подари на футболистите си облечено в синьо прасенце, което нарече Геренчо.
- Моряци, изяжте Левски, а после Геренчо - призова Росен.
0
В една лудница от време на време прибирали един невинен човечец на име Пешо, защото дърпал на връвчица една тухла, мислейки я за куче.
- Ей, Пешо! Пак ли ти бе! Хайде сега кажи това куче ли е или тухла?
- Абе, вие луди ли сте? Естествено, че е тухла!
Пуснали го. Той повървял, свил зад ъгъла и пак пуснал тухлата на земята. Обърнал се към нея и й казал:
- Видя ли, Шаро! Пак ги излъгахме!
0
В магазин за домашни любимци:
- Имате ли папагал, който знае английски?
- Не, имаме само кълвач, който знае морзовата азбука.
0
Немски концлагер. Стои немски офицер и наблюдава как водят концлагеристите към газовата камера. Към него се приближава един от пленените:
- Другарю групенфюрер, аз отивам в камерата, а имам едно малко кученце. Ако го оставя само, то ще умре. Може ли, да го взема с мен?
Фашистът го поглежда с отвращение и казва:
- Вземи го, садист такъв...
0
Говорят си змията Спаска и Змей Горянин. По едно време Змеят казал:
- Хайде, да помълчим малко, че ми стана много горещо…
1
Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
0
На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.
0
Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого.
Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас:
- Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце.
Козлетата викнали:
- Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.
0
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
0
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
0
Вълкът се промъкнал в къщата на бабата на Червената шапчица и я изял. След което легнал в леглото и, завил се презглава и заспал.
Горкият… Откъде да знае, че бабата имала толкова страстен дядо?
0