Здравейте. Аз съм Лазар. Машинист...
- Здравейте. Аз съм Лазар. Машинист съм. Е, вече не съм. Дадоха ми ТЕЛК. То всичко стана, когато го набих онзи полицай. Ама той сам си е виновен. Ще ме пита той мене "Ти ли ще кажеш кой ще кара влака!?" И после всичко се обърка. Сега ме тъпчат с някакви приспивателни и все ми се спи. С никоя конкретно, просто ми се спи. Последната седмица възникна проблем. Както казват по новините, ситуацията се усложни. Откъде го докараха ония лудия, че и в нашата стая имаше свободно легло до мойто. Там го сложиха и започна тоя кошмар. Той си ходи гол, само с един чаршаф си завива срамотиите. Че като разбра тоя, че се казвам Лазар, става посред нощ и току си пъха пръста в ребрата ми и вика "Лазаре, стани!" Добре, ама аз спя като умрял от тия сънотворни. Обаче тоя - не "Лазаре, стани!" И като го каже - двеста пъти. Аз какво да правя, ставам и викам "А сега миряса ли? Да си лягаш вече!" Онзи обаче почва да ми вика "Лазаре, ходи!", "Къде да ходя бе, човек, ще ме види нощния санитар и пак ще ме надупчат. Не мога да седна вече втора седмица. Не мога да си почина." Следи ме гадината. А съм се унесъл - "Лазаре, стани!" И нощни смени съм давал, ама това тука не се издържа. Направо е лудница. Вчера вече не издържах, като го отгърмях с един стол, май го усмъртих. Сега вече съм в изолатора. И снощи за пръв път спах. С онзи не знам какво стана. Убих ли го, не го ли убих. А бе все се надявам да възкръсне. Дано да е онзи, за когото се мисли. Иначе ще си изгния тука. Остават още 48 дена, ако ми се яви на петдесетия, значи е Той. Аз откъде да знам бе, човек, че си Ти. Сега вече сам си казвам "Лазаре, стани!", явно съм привикнал.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Днес до подлеза не дадох на един глухоням пари и той ме напсува. Ама такава съм си аз - изцелявам болни...
Значи тоя лаф "Усмихни се, не можеш да ги убиеш всичките" ми се вижда прекалено негативен, малко повече вяра бе, поне опитайте.
Споделих на жената, че искам да бъда кремиран, а тя ми записала час за утре...
Гражданин пострада сериозно, след като изпълни заканата си към Енергото, гласяща категоричното:
- “Да ви пикая на захранването!”
- Обичаш ли я?
- Да, щях да се самоубия заради нея.
- Какво се случи?
- Ми хвърлих са пред един автобус.
- И какво?!
- Шофьора слези и ма наби, да го е*а...
- Как можа да е опънеш бе Петре?
- Ами как няма да я опъна... Идвам на работа, тя ми легнала гола на масата, какво очакваш да направя?
- Аутопсия бе, Петре! Аутопсия!
В църквата влиза млад простак, шамаросва свещеника и ехидно казва:
- Отче, нали е казано, че ако те ударят по едната буза, трябва да обърнеш и другата!
Свещеникът, бивш покаял се шампион по бокс, само с един тупаник изстрелва простака в отсрещния ъгъл и отговаря:
- Казано е също, че с каквато мярка мерите, с такава ще ви отмерят!
Изплашените богомолци се питат:
- Ама какво става?
Клисарят обяснява:
- Ааа, Евангелието тълкуват...
Италиански бос на смъртния си одър вика сина си:
- Искам да вземеш за спомен от мен моя пистолет.
- Тате, аз очаквах да получа Ролекса ти. За какво ми е пистолет?
- Слушай, синко! Ще минат години, може да се случи, някой ден да се прибереш по-рано и да завариш съпругата си с млад любовник. И тогава какво?! Ще му кажеш колко е часа ли?
Искаш да те отвее вятърът нанякъде? Изчакай кремацията.
Надпис върху надгробна плоча на свещеник:
- Обучението завършено, явява се на изпит.
Роднини - група хора, събиращи се периодично да похапнат при промяна на тяхното количество.
И сега как да обясня на детето, че Франция не се намира в Африка?
Мутра се прибира от лов уморен и озлобен.
- К`во бе? - пита жена му.
- Мани! Ти знаеш ли какво коварно животно е това лисицата, а?
- Не! Защо мислиш така?
- Вървя аз из гората и изведнъж - насреща ми лисица. Зареждам пушката, прицелвам се, стрелям и тя пада. Викам си аз "Дай да я прибера в торбата!" Приближавам се към нея, гледам - а тя куче...
Селянин паднал от мотор, изпотрошил се целия и е в болницата в гипс.
Дошъл брат му на свиждане:
- Шо стана бе бачо, шо се случи?
- Докторо рече, че имам строшени ребра, сътесение у мозако, изкълчено рамо, фрактура на таза и фрактура на ръката.
Брат му го погледал, погледал и учудено му рекъл:
- Я тава не мога да го запомна. Че кажа на мама че си умрел...
Зима. Детенце си прибира ревящо в къщи.
- Защо плачеш, миличко? - пита майка му.
- Тате каза да не ям жълт сняг. А що нищо не каза за кафявия?!